БЕЛЕЖКИ НА ЛОВЦА

БЕЛЕЖКИ НА ЛОВЦА.

Не можех да дишам същия въздух, да остана близо до това, което мразех. В моите очи този враг имаше определен образ, носеше добре известно име: този враг беше крепостничеството. Вече знаете тези думи на Тургенев и си спомняте, че писателят се закле цял живот да се бори срещу омразния враг. На тази борба е посветено едно от най-добрите произведения на Тургенев, Бележки на един ловец. Те са отпечатани на страниците на "Съвременник" през 1847-1851 г. и през 1852 г. излизат като отделно издание.

Съвременниците на писателя бяха поразени от образите на мъже, изобразени с такава психологическа дълбочина и съчувствие в Записките на ловеца. Различни хора от народа минават пред читателя: Хор с неговата практическа проницателност, трезв и ясен ум; Калинич - поетична, фина природа; суров, но честен и щедър Бирюк; селски деца (добре познати ви от разказа Бежина поляна); прекрасен народен певец

ловца
Яков Турок (Певци). Ето как е изобразено пеенето на Яков: Той пееше и от всеки звук на гласа му се долавяше нещо познато и необятно широко, сякаш познатата степ се разкриваше пред теб, отивайки в безкрайна далечина. Българската, правдивата, пламенната душа звучеше и дишаше в него, та така грабна сърцето ти, грабна те право за неговите български струни.

Сред хората в неравностойно положение писателят вижда и смели, свободолюбиви хора. Такъв е Павел (Офис). Той изобличава слугата на господаря, която го раздели с приятелката му: Какво? се осмели да ме заплаши. Мислиш ли, че ме е страх от теб? Не, брато, не съм попаднал на такова нещо! Такъв е Митя (Однодворец Овсянников) - застъпник за народните дела.

Изобразяването на бунтовниците в цензурираната преса обаче беше трудно. Известен е планът на Тургенев за историята на Земеяда, който не е осъществен. В тази история, - пише Тургенев, - аз предавам факта, който се е случил с нас, катоселяните убиха своя земевладелец, който всяка година сечеше земята им и когото за това нарекоха земеядец, принуждавайки го да изяде около осем фунта отлична черна почва.

Пред нас са различни герои. Сред тях изплува старозаветният земевладелец Стегунов. Отпивайки чай, той с удоволствие слуша звуците, идващи от конюшните, където наказват дворния човек с пръчки, и в същото време казва: Чуки-чуки-чук. (Двама собственици на земя). Особено отвратителен е Аркадий Павлич Пеночкин, героят на историята Burmister, негодник с тънки вкусове (по определението на Белински).

Под изгладената и напомадена външност на образованието, с която Пеночкин парадира, се крие истинското лице на бездушен феодален земевладелец.

В „Записките на ловеца“ няма сцени на изтезания, но ежедневните картини от крепостния живот, които са станали познати, свидетелстват за античовешката същност на цялата обществена система. Херцен нарича Записките на ловеца поетично написано обвинение срещу крепостничеството.

През 1848 г., докато е в чужбина, Тургенев става свидетел на Френската революция. Той беше много разстроен от поражението на революционерите. Тургенев се завръща в България през 1850 г., в разгара на реакцията.

Връзката на Тургенев продължава до 1853 г., но полицейският надзор над него не е прекратен дори след това.

Връщайки се в Санкт Петербург, писателят отново участва активно в работата на „Современник“ на Некрасов.