Белодробно кървене
Белодробен кръвоизлив (синоним на хемоптоеа)- изтичане на кръв от белодробните или бронхиалните съдове, придружено от освобождаване на кръв от респираторния тракт. Л.К. може да възникне при неспецифични възпалителни процеси в белите дробове или бронхите, туберкулоза и рак на белия дроб, аневризми, в белодробното кръвообращение , белодробна ендометриоза, при наличие на чужди тела в белите дробове и бронхите, белодробна емболия, гъбични и паразитни заболявания на белите дробове, рани и наранявания на гръдния кош, митрална клапа сърдечни дефекти и в редица други техни заболявания. Малък примес на кръв в храчките обикновено се определя в първите дни след операции на белите дробове, вкл. след белодробна биопсия. Най-често кървенето възниква от бронхиалните артерии, които са прекомерно развити и аневризмично променени в областта на хроничния възпалителен процес. В случай на остри деструктивни лезии на белодробната тъкан, както и при рани и наранявания на гръдния кош, източникът на кървене обикновено са белодробните артерии и вени. Появата на L. до. допринасят за хипертония в белодробната циркулация, нарушена коагулация на кръвта . Кръвта от дихателните пътища обикновено се изкашля. Количеството му може да бъде различно - от ивици кръв в храчките (хемоптиза) до обилно кървене в непрекъсната струя. В някои случаи хемоптизата е предвестник на обилно кървене от белите дробове. Кръвта, отделена от дихателните пътища е течна, без съсиреци, пенлива, има алкална реакция. При пациенти с обилно кървене в долните части на белите дробове можете да чуете различни влажни хрипове. Диагнозата се основава на характерни клинични признаци и история. Локализация на източникакървенето може да се установи чрез рентгеново изследване (според характера на белодробното увреждане), по-точно - с трахеобронхоскопия. Ако източникът на кървене не може да бъде идентифициран с тези методи, те прибягват до катетеризация на бронхиалните артерии и бронхиална артериография. Диференциална диагноза в L.c. провежда се предимно със стомашно и езофагеално кървене. При стомашно кървене кръвта , отделена с повърнатото, може да наподобява на вид утайка от кафе, има кисела реакция, която запазва дори при аспириране. При прясно кървене от разширени вени на хранопровода, кръвта в повърнатото може да изглежда слабо променена, но обикновено има тъмен цвят и не е пенлива. Белодробното кървене също трябва да се разграничава от кървенето от разширени съдове на лигавицата на устата, носа и фаринкса; източникът на такова кървене се разкрива по време на изследване на устната кухина, фаринго- и риноскопия. Всички пациенти с L.C. трябва да бъде хоспитализиран в отделението по пулмология или отделението по гръдна хирургия. Възможности за първа помощ в Л.к. много ограничено. Терапевтичните мерки трябва да са насочени предимно към предотвратяване на бронхиална обструкция от кръвни съсиреци, а в случай на дихателна недостатъчност - към възстановяване на проходимостта на дихателните пътища. На пациента се дава седнало или полуседнало положение с наклон към белия дроб, от който се очаква кървене; в това положение рискът от аспирация на кръв в противоположния бял дроб е намален. Наблюдавано при L. до. упоритата кашлица не трябва да се потиска напълно, за да не се възпрепятства изкашлянето на изтекла в бронхите кръв и да не се създават условия за възникване на аспирационна пневмония. Ако бронхиалната проходимост не се възстановява при кашлица, кръвта се изсмуква през катетър или по-ефективно чрез бронхоскоп. Бронхоспазъм, свързан с обструкция на бронхите, се спира чрез въвеждане на m-антихолинергици (атропин сулфат 0,5-1 ml 0,1% разтвор подкожно) и b-агонисти (алупент, салбутамол, berotek инхалация). При асфиксия са показани спешна трахеална интубация, кръвосмукане и изкуствена белодробна вентилация. Едновременно с мерките за предотвратяване на бронхиалната обструкция и възстановяване на тяхната проходимост се провежда хемостатична терапия. С Л. до. без нарушение на хемодинамиката, интравенозно се прилагат протеазни инхибитори (kontrykal при 10 000-20 000 IU или Gordox при 100 000 IU) и фибринолиза (аминокапронова киселина - до 100 ml 5% разтвор). За да се предотврати тромбоза и емболия, лечението с когрикал, гордокс и аминокапронова киселина трябва да се извършва под контрола на тромбоеластограма и коагулограма. Ако е невъзможно да се определят показатели на системата за коагулация на кръвта, по-целесъобразно е да се предпише хемофобин (2-3 чаени лъжички вътре), етамзилат (2-4 ml 12,5% разтвор интравенозно или интрамускулно), фибриноген (2 g всеки в изотоничен натриев хлорид интравенозно). Интравенозно приложение на калциев хлорид или калциев глюконат, налагане на турникети на крайниците с L.k. по-малко ефективна. В случай на кървене от системата на бронхиалните артерии е препоръчително да се намали кръвното налягане (ако е нормално или повишено), поддържайки систоличното кръвно налягане най-малко 80-90 mm Hg. Изкуство. За тази цел пентамин се прилага в 3 ml 5% разтвор интрамускулно, бензохексоний в 0,5-1 ml 2,5% разтвор подкожно или интрамускулно; Arfonad може да се използва интравенозно при постоянен контрол на кръвното налягане. Белодробнакървенето, причиняващо постхеморагична анемия, е индикация за заместващо кръвопреливане на еритроцитите (преливането на консервирана кръв трябва да се избягва). За да се елиминира хиповолемията, възникнала след голяма загуба на кръв, се препоръчва да се прилага нативна плазма, полиглюкин, реополиглюкин или желатинол. При липса на хемостатичен ефект от лекарствените методи е показана бронхоскопия, по време на която се запушва бронхът на кървящия сегмент. В случай на неуспех на бронхоскопията може да се извърши бронхиална артериография, последвана от ендоваскуларна оклузия на бронхиалните артерии. Тези методи ви позволяват да спрете L.K. при повечето пациенти. Въпреки това, често с L. до. има нужда от хирургична интервенция на белите дробове.
Библиография: Спешни състояния и спешна медицинска помощ, изд. E.I. Чазова, п. 181, М., 1990; Черноброви Н.П. и др. Критични състояния в пулмологията, Киев, 1989.