Татарско-български голям речник, Изучаване на татарски език

TUGAN-TEL.COM методически материали, учебници, речници, преводачи и разговорници. Всичко за изучаване на татарски език!

Навигация на сайта [Пропускане]

  • Главная
  • Самоук
  • Тат-руски речник
  • Руско-татовски речник
  • Още речници
  • Статии и резюмета
  • Отзиви
  • Карта на сайта

Странична лента [Пропускане]

Ние сме в социалните мрежи

Препоръчайте ни

Татарски книги

Татарско-български голям речник

Изберете буквата, която започва думата.

Татарският език (Tatar language, Tatarcha, tatar tele, tatarça) е националният език на татарите. Държавният език на Република Татарстан е вторият най-разпространен национален език в България. Принадлежи към волжко-кипчакската подгрупа на кипчакската група от тюркски езици.

Широко разпространен в Татарстан, в центъра и северозападната част на Башкортостан, в Марий Ел, Удмуртия, Челябинска, Оренбургска, Свердловска, Тюменска, Уляновска област, Пермска област на България, както и в някои региони на Узбекистан, Казахстан, Азербайджан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан.

Съвременният татарски език е претърпял много промени в своето формиране, той се е формирал от смес от древнобългарски с кипчакски и чагатайски диалекти на тюркските езици.

Татарският език се формира заедно с местните хора на този език в районите на Поволжието и Урал в тесен контакт с други сродни и несвързани езици. Той изследва влиянието на угро-финските (древноунгарски, марийски, мордовски, удмуртски), арабски, персийски и български езици. И така, лингвистите смятат, че тези особености са в областта на фонетиката (промяна на скалата на гласните).и др.), които, от една страна, обединяват волжко-тюркските езици помежду си и, от друга страна, ги противопоставят на други тюркски езици, са резултат от тяхната сложна връзка с фино-угорските езици.

Най-ранният оцелял литературен паметник - поемата "Kyssa-i Yosyf" - е написан през 13 век. (Авторът на поемата Кул Гали умира по време на монголското завоевание на Волжка България през 1236 г.). Езикът на поемата съчетава елементи от българо-кипчакския и огузкия език. В епохата на Златната орда волжкият тюрки става език на нейните поданици, език, близък до османския и чагатайския (староузбекски) литературни езици. През периода на Казанското ханство се формира старотатарският език, който се характеризира с голям брой заеми от арабски и персийски. Подобно на други литературни езици от преднационалния период, старотатарският литературен език остава неясен за масите и се използва само от грамотната част от обществото. След завладяването на Казан от Иван Грозни започва активно навлизане в татарския език на русизми, а след това и на западни термини. От края на 19 - началото на 20 век. Татарската интелигенция започва активно да използва османския обществено-политически речник.

От втората половина на 19 век на базата на средния (казански) диалект започва формирането на съвременния татарски национален език, който завършва в началото на 20 век. В реформирането на татарския език могат да се разграничат два етапа - втората половина на 19 - началото на 20 век (до 1905 г.) и 1905-1917 г. На първия етап основната роля в създаването на националния език принадлежи на Каюм Насири (1825-1902). След революцията от 1905-1907 г. ситуацията в областта на реформирането на татарския език се промени драматично: има сближаване на литературния език с разговорния език. През 1912 г. Фахрел-ислямАгеев основава детското списание Ak-yul, което поставя началото на детската художествена литература на татарски език. През 1920г започва изграждането на езика: разработва се терминологичен апарат, базиран първо на собствено татарска и арабско-персийска лексика, а от 30-те години на 20 в. на български и международен с кирилска графика.

Съвременният литературен татарски език по фонетика и лексика е близък до средния диалект, а по морфологична структура - до западния диалект.