Белов В.А. (ред) Практиката по прилагане на Гражданския кодекс на България, част втора и трета - файл n1.doc
Какво следва от подобна позиция? Чрез прехвърляне на средства по сметка, открита в TechPD, дадено лице губи всички права върху тези средства, включително правото да изисква тяхното връщане, издаване или кредитиране за изплащане на определени парични задължения. Сметката в TechPD е счетоводен регистър не на паричните вземания на титуляря на сметката към железницата (парични задължения на железницата към титуляра на сметката), а счетоводен регистър на ограничени прехвърляеми средства (средства за конкретна цел), принадлежащи на самата железница (на строго правен език, сметка на парични сурогати). Злоупотребата с такива средства е законово невъзможна. По този начин, ако железницата се опита да използва средствата, преведени по сметката в TechPD за определени цели, за други нужди, клиентът няма възможност да поиска възстановяване на използваната по този начин сума. Защо? Тъй като опитът за такова използване очевидно ще бъде неуспешен. Точно както незначителната сделка не води до гражданскоправните последици, предвидени от участниците в нея, по същия начин злоупотребата със средства от сметка в TechPD, която се нарича по дефиниция не може да прекрати задължения, за които тези средства не са предназначени да бъдат върнати. Така например средствата, преведени по сметката в TechPD за плащане, да речем, на текущи транспортни услуги, не могат да се използват за други цели, по-специално за плащане на искове за транспорт, погасени от давностния срок, искове за плащане на глоби и др. Ако железницата, въпреки всичко, направи подходящо вписване в сметката (отписва средства за изплащане на задължения, различни от предвидените от техния режим), тогава това означава само, че е направено погрешно вписване, предмет напоправя. Клиентът - титуляр на партидата, със сигурност е заинтересован от това поддържането на партидата му да се извършва правилно, включително записите по партидата му да отразяват действителното му гражданско състояние в отношенията с железницата. Ако в действителност определена сума пари трябва да има по сметката, но това не се случи, тогава на клиента трябва да се признае правото да иска коригиране на записа по сметката в TechPD - изключване на неоснователно направено въвеждане и възстановяване на предишния запис.
3. Коя от двете гледни точки трябва да се признае за правилна?
1). На първо място, обръщаме внимание на следните особености на сметката, открита в TechPD: тя е предназначена не само за отчитане на паричните претенции на собственика към железницата, но и за сетълменти само и изключително с лицето, което поддържа сметката (самата железница). Ситуацията е коренно различна при банковите сметки, средствата от които могат да се използват за разплащания с всякакви контрагенти (включително, разбира се, самите банки, които поддържат тези сметки). Пряко свързана с това е друга очевидна разлика: средствата по банковите сметки са, така да се каже, многоцелеви, т.е. могат да се използват за уреждане на всякакви парични задължения, докато средствата по сметката в TechPD могат да се използват само за уреждане на задължения от строго определен вид. Обикновено средствата от сметки в TechPD се използват за плащане на железопътни товарни услуги (плащане на такса за превоз на товари) и някои свързани операции (товарене и разтоварване, почистване и измиване и др.), По-рядко - сумата на глобите, събрани в полза на железницата.
Изглежда обаче, че тези различия не се дължат на естеството насметки, но субективните качества на организациите, участващи в тяхното поддържане.
Едно е, ако имаме банка или друга кредитна институция, която има лиценз за извършване на съответните операции. Наличието на лиценз потвърждава, наред с други фактори, че такива организации отговарят на определени икономически стандарти, които гарантират (поне при определени макроикономически условия) безпрепятственото разпореждане със средствата, държани по сметки, открити в тези организации. Публичноправните задължения, наложени на банките (по-специално да изпълняват нареждания на клиенти в определен срок, да изпълняват изискванията за сметки, определени от закона и т.н.) допълват картината: паричните вземания по банкови сметки се признават в известен смисъл като еквивалентни и получават възможност да изпълняват редица парични функции в макроикономическия оборот, включително замяна на пари при сетълменти на парични задължения от всякакъв вид и вид.
Съвсем различно е положението с Технологичните центрове на железниците за обработка на превозни документи (ТЦПД). Операциите по откриване и поддържане на парични сметки не подлежат на лицензиране и контрол, подобно на тези в банковия сектор. Тези организации не са нито професионални посредници на паричния пазар, нито дори юридически лица, които са вътрешни обособени структурни подразделения на железниците. Кредитоспособността на различните отдели на железниците не може да служи като достатъчна гаранция за реалната осъществимост и еквивалентност на поставените им изисквания. Поддържането на паричното обръщение като подсистема на националната икономика не влиза в задачата на TechPD и не може да бъде включено по никакъв начин; откриването и поддържането на парични сметки на TechPD на своите клиенти преследва многопо-скромна цел - обслужване на парични разплащания за транспортни услуги, предоставени на съответните клиенти.
Сметката в TechPD, разбира се, не е по-нататъшно развитие, а напротив, прототип на съвременна банкова сметка. Нищо не пречи на лица, свързани с дългосрочни, възобновяеми или периодично повтарящи се икономически отношения, да откриват и поддържат сметки на парични вземания един към друг, като сумират след определен период от време така наречения баланс, т.е. разкриване на разликата в размерите на взаимните претенции с последващото й плащане по сметка или погасяване в брой. Сметките, поддържани по този начин, се наричат разплащателни сметки; договор за въвеждането им - договор за разплащателна сметка или договор за разплащателна сметка. Сметка в TechPD не е нищо повече от едностранна версия на текуща сметка (железницата е длъжник, контрагентът е кредитор). То е едностранно, тъй като договорите, за чието уреждане се открива такава сметка (договори за превоз на товари), водят до възникване на парични вземания само от едната страна (от страната на ж.п.). При възникването им железницата прекратява задълженията по сметката в ТехПД чрез прихващане на възникналите от нея насрещни еднородни парични вземания за превоз на стоки - „отписва средствата“ на платците от откритите в нейните ТехПД сметки.
2). Сметките, открити в TechPD, не кореспондират директно с банковите сметки на техните собственици. Казано по-просто: за да бъдат средствата по сметката в TechPD, те трябва първо да бъдат кредитирани в нормалната класическа банкова сметка на съответния железопътен отдел, като се посочи като цел на плащането „Да се кредитира по личната сметка на такъв и този в TechPD такъв и такъв“. По този начин размерът на средствата по сметките, открити в товаили друг TechPD, е сумата на средствата, преведени по банковата сметка на железницата, по която оперира съответният TechPD, от неговите контрагенти. И средствата в банковата сметка принадлежат на собственика на тази сметка; в този случай железопътната линия. Така сметките в TechPD изпълняват само счетоводна функция, като показват точно колко пари е получила железницата от конкретен изпращач или получател.
И това съображение само изглежда правилно, но в действителност не е така. Дори ако коригираме частта от него, която обявява собственика на банковата сметка за собственик на средствата по нея* (352), това няма да помогне много. Обстоятелството, че железницата е кредитор на обслужващата я банка по договор за банкова сметка, по никакъв начин не пречи същата железница да бъде длъжник по парични вземания, записани по лични сметки, водени от нейния TechPD. Напротив, едното логично предполага другото, за чия сметка, пита се, са създадени исковете на железницата към обслужващата банка? За сметка на клиенти - собственици на лични сметки в TechPD. Железницата може да прекрати паричните задължения по тези сметки по един от двата начина: а) или чрез прихващане срещу насрещните си парични вземания, произтичащи от превоза на стоки, б) или чрез връщане на средства по банковата сметка на клиента.
По-горе беше посочено, че TechPD не се считат нито за кредитни институции, нито дори за юридически лица. Като структурни подразделения на железниците, те нямат и не могат да имат сметки, които биха били открити сами в кредитни институции - банки или центрове за парични разплащания (RCC) - и биха били аналогични на банковите кореспондентски сметки.Това означава, че средствата просто не могат да стигнат до сметката в TechPD по друг начин освен чрез банковата сметка на железопътния отдел, под който работи TechPD*(353); би било по-точно да се каже за необходимостта от двойно отразяване на тези средства - а) според банковата сметка и б) според сметката в TechPD. Едното абсолютно не изключва другото, тъй като отношенията на железницата с обслужващата банка по договор за банкова сметка (отношения "а") изобщо не са същите като отношенията на железницата (в лицето на нейния TechPD) с обслужвания от нея изпращач (получател) по договор за лична сметка в TechPD (отношения "b"). Тези отношения по никакъв начин не са свързани помежду си, което означава, че проблемите с достатъчността на средствата по банковата сметка на железницата не могат и не трябва да се отразяват в отношенията по личните сметки в ТехПД. Дори ако има нулево салдо по банковата сметка на железницата, това не пречи, първо, наличието на положителни (кредитни) салда по сметките в TechPD, и второ, извършването на сетълменти от железницата със собствениците на тези сметки*(354).
3). Практиката за извършване на авансови плащания за голямо разнообразие от стоки, работи и услуги - не само за превоз на стоки с железопътен транспорт - е изключително разпространена. В същото време обаче никой освен железниците, включително организации, чиято дейност включва редовни парични разплащания (например организации за доставка на енергия, вода, нефт и газ, комуникационни организации, доставчици на периодични пратки и т.н.), не открива и поддържа сметки, подобни на лични сметки, открити в TechPD (още повече - не създава отделни структурни подразделения за тази цел).
Ясно е, че аргумент от този тип ("това не се прави"), първо, ни най-малко не пречи да се направи това, ако езаконен, рационален и удобен, и второ, сам по себе си не говори нито в полза, нито против нито една от гледните точки относно правната му същност. Освен това трудно може да се признае за съответстващо на действителността. Дори като се позоваваме на такива (много прости за разбиране) документи като разписки за плащане на сметки за комунални услуги и други подобни плащания, е много лесно да се установи, че личните сметки за записване на дългове и искове на абоната по отношение на организацията, предоставяща определени услуги, действително се откриват, поддържат и дори получават индивидуално определени символични обозначения*(355).
Сметките на физически лица по депозити в Спестовна каса на България все още (от съветско време) обикновено се наричат лични сметки, но не и сетълмент или дори банкови сметки. И какво е така нареченият TIN (идентификационен номер на данъкоплатеца), ако не символът на сметка за данъчни искове и дългове* (356), открита на всеки данъкоплатец от федералната хазна за разплащания с държавата за данъчни и еквивалентни плащания? Каква е разликата между личните пенсионни сметки - сметки, открити за внасяне на осигурителни вноски в Пенсионния фонд на България и индивидуализирани с 11-цифрени номера? Или лични сметки, открити в системата на органите за задължително здравно осигуряване и съдържащи вече 16 цифри, т.е. практически отстъпва на банковата (20-цифрена) номерация?
Друг е въпросът, че участниците в отношенията, свързани с използването на такива сметки, обикновено не сключват специални договори, които да определят правния режим на самите сметки и паричните суми, внесени по тях*(357). Въз основа на това едва ли е препоръчително да се внасят значителни суми на авансови плащания в такива сметки,за да не накарат ръководещите ги организации да покриват други разходи от платените суми, различни от тези, които абонатът е възнамерявал да плати. Малко по-различно поведение на собственика на такава лична сметка трябва да се признае за най-подходящо: той трябва да изчака образуването на кредитно салдо (задължение) по сметката, което трябва да погаси, като заплати платежния документ, издаден му за тази цел.
Както можете да видите, практиката много ясно опровергава мнението, че акаунти като тези, открити в TechPD, практически не се използват никъде другаде - използват се и то как! Изглежда също, че едва ли някой ще отрече паричния характер на вземанията и задълженията, записани по такива сметки, както и ще постави под съмнение тезата за неправомерността на произволни (неоснователни) промени в записванията по такива сметки, включително в резултат на прекратяване на такива вземания чрез прихващане на такива, за които не са предназначени кредитираните средства по сметките.