Бенедикт XVI никога не е крил фактите за педофилия сред свещениците
Йозеф Рацингер написа това писмо до известния италиански математик и заклет атеист Пиерджорджо Одифреди. Това беше реакция на книгата „Скъпи татко, пиша ти“, написана от учен, която остро спори с Църквата и вярата.
Бенедикт XVI отбеляза, че дискусията с атеистичния учен и публицист е до голяма степен изпълнението на проекта „Метохион езичници“, предложен от него в речта му пред Римската курия на Коледа през 2009 г.
Пенсионираният папа похвали Одифреди за неговото искрено и честно начало на дискусията. В същото време той отбелязва, че общата му оценка за книгата на Одифреди е доста критична. „Някои части от него прочетох с удоволствие и полза. Четейки други, бях изненадан от известна агресивност и необмислена аргументация“, пише Бенедикт XVI.
Пенсионираният папа не е съгласен с твърдението на Одифреди, че теологията не заслужава статут на наука. Той отбеляза, че във всички специфични области на знанието научният характер зависи от прилагането на възможния метод за проверка, изключването на произвола, както и гарантирането на рационалност в различни начини на действие. „Трябва поне да признаете, че в областта на историята и философската мисъл теологията е развила стабилни резултати“, казва Бенедикт XVI.
В същото време той посочи, че една от важните функции на теологията е да поддържа връзката на религията с разума и на разума с религията. И двете функции са от голямо значение за човечеството. „В диалога си с Хабермас посочих, че има патологии на религията и не по-малко опасни патологии на ума. И двете взаимно се нуждаят една от друга и поддържането на взаимно сравнение е важна задача на религията“, казва Бенедикт XVI.
Тойдобави, че научната фантастика съществува в много области на знанието - това са видения, предсказания, които позволяват да се достигне до истинско познание за явления и процеси, както е поне в областта на теорията на еволюцията. Като примери той посочи „Егоистичният ген“ от Ричард Докинс или „Случайност и необходимост“ от Жак Моно.
Случаи на педофилия сред свещениците
Обръщайки се към раздела за личността на свещеника и католическия морал, Бенедикт XVI призна, че тази част от книгата го е объркала.
Позовавайки се на темата за педофилията сред някои свещеници, той отговори: „Никога не съм се опитвал да крия тези неща. Това, което ни кара да страдаме, е фактът, че силата на злото прониква до такава степен във вътрешния свят на вярата. От една страна трябва да изтърпим тези страдания, от друга страна трябва да направим всичко възможно подобни случаи да не се случват в бъдеще. Не можем да се радваме и на това, че според изследванията на социолозите, процентът на свещениците, виновни за подобни престъпления, не надвишава цифрите, отбелязани в други професионални групи. Във всеки случай не бива да се представя предизвикателно това отклонение, сякаш тази мерзост е типична за католицизма“, пише бившият понтиф.
В същото време той отбеляза, че както е невъзможно да се мълчи за злото в Църквата, така е недопустимо да се мълчи и за необятния светъл път на доброто и чистотата, излезли от християнската вяра през вековете.
„Необходимо е да си припомним великите личности на вярата: Бенедикт от Нурсия, неговата сестра Схоластика, Франциск и Клара от Асизи, Тереза от Авила и Йоан от Кръста; такива велики светци на милосърдието като Винсент и Камий де Лелис и Майка Тереза от Калкута, както и велики и благородни личности от деветнадесетгодишния Торино. Вярно е също, че днес вяратанасърчава много хора към безкористна любов, към служене на другите, към искреност и справедливост“, припомни Бенедикт XVI.
Бенедикт XVI остро протестира написаното от Одифреди за Исус и твърди, че то не отговаря на научния му ранг. Относно твърдението на математика, че нищо не се знае за Исус и Неговото историческо съществуване не може да бъде доказано, папа Ратцингер го препраща към труда на протестантските екзегети Мартин Хенгел и Мария Швемер. Той откри, че италианският критик на неговия труд погрешно му приписва твърдението, че предполагаемата историко-критична екзегеза е инструментът на Антихриста. Говорейки за изкушението на Исус, той само цитира тезата на Соловьов, според която историко-критичната екзегетика може да бъде използвана и от Антихриста, което е безспорен факт.
Йозеф Ратцингер припомня, че освен това в предговора към първия том на книгата за Исус от Назарет той ясно изрази, че историко-критичната екзегеза е необходима за вяра, която не предлага митове с картини от историята, а призовава за истинска историчност и следователно трябва да представи историческата реалност на своите твърдения по научен начин. Следователно не е вярно, че Бенедикт XVI се е интересувал само от метаистория. „Напротив, всичките ми действия бяха насочени към това да покажа, че Исус, описан в Евангелието, е и истинският исторически Исус, че това е история, която действително се е случила“, се казва в писмото, отпечатано на страниците на La Repubblica.
Пенсионираният папа също забеляза, че книгата на Одифреди съдържа някои елементи, които са в съгласие с неговата мисъл при тълкуването на първия стих в първия раздел на Евангелието на св. Йоан. Той обаче отбелязва, че акоОдифреди желае да замени Бог с концепцията за природата, необходимо е да си зададем въпроса коя или каква е тази природа. Тъй като това никъде не е дефинирано, може да се предположи, че тя е някакво ирационално божество, което не обяснява нищо.
Бенедикт XVI отбелязва, че в „математическата религия“, представена от италианския учен, не се забелязват свободата, любовта и злото. „Изненадан съм, че с един замах ще премахнете свободата, която е била и ще бъде основната ценност на модерността. Любовта не е показана във вашата книга. Няма информация и за злото“, заявява Бенедикт XVI. Той напомня, че каквото и да казва невронауката, свободата е в истинската драма на нашата история и трябва да бъде взета предвид. Говорейки за „математическата религия“, Papa Ratzinger отбелязва, че ако тя избягва подобни въпроси, тогава тя е безплодна.
В края на писмото си татко Ратцингер отбелязва, че критиките към математика са остри. В същото време той подчертава важността на по-широкия диалог и оценява положително факта, че Одифреди, аргументирайки се с „Въведение в християнството“, прави опит за открит диалог с вярата на Църквата.