Бердяев Николай Александрович Жозеф Местре и масонството
(La franc-ma ç onnerie memoire au Duc de Brunswick par Joseph de Maistre publie avec introduction par Emile Dermenghem; Emile Dermenghem. Joseph de Maistre Mystique. 1923; Georges Goyau. La pensee religieuse de Joseph de Maistre. 1921).
Интересът към масонството сред българските емигранти е чисто емоционален, а не образователен. Този интерес е роден на базата на патологична подозрителност и мнителност и е на нивото на съзнанието на книгата на Нил и протоколите на мъдреците от Цион, тоест на изключително ниско културно ниво. Въпросът за масонството се повдига и обсъжда в атмосфера на културна и морална, диващина, породена от папския ужас преди революцията. Този въпрос е свързан изцяло с детективския отдел, с контраразузнаването. Търсенето на агенти на „юдеомасонството“, световния масонски заговор, е от същото естество, както търсенето от страна на болшевиките на агенти на световния контрареволюционен заговор на буржоазията. Никой не знае нищо за масонството. Обвинителите на масонството се хранят с анонимни листове, изключително лошо качество и предназначени за разпалване на страсти, написани в стила на погромната антисемитска литература. Концепцията за масонството, като глобална конспирация срещу християнството, като църква на Сатаната, е създадена от католиците от десния лагер. Католиците вярват, че Христовата църква е външна световна организация. От това те заключават, че Църквата на Сатаната трябва да бъде същата външна световна организация, също толкова йерархична и подчинена на един център. По същество католическите специалисти по масонство смятат всички противници на католицизма за масони, те разделят света на две части - католическата църква и масонството, и почти всички забележителни хора на новата ера са записани в масонството.време. Известната католическа книга на Н. Дешан за масонството Les Societes secretes et la societe ou philosophi e de I'histoire cantemporaine е написана в този дух. Изглежда, че няма нито една фигура (некатолическа) в областта на мисълта и в областта на обществения живот, която отец Дешан да не класифицира като масони. Концепцията за масонството като световен сатанински заговор срещу християнската църква и християнските устои на живота, в българската черносотническа литература в стила на Нилус, е изцяло копирана от католическата литература, но със силно занижаване на менталното и културно ниво. Нито там, нито тук няма истинско познание за масонството. В тази литература прави впечатление изключителното лековерие, неспособността да се критикува. Българските маниаци на масонската конспирация, които се въобразяват като православни, забравят, че разбирането за Христовата църква като външна световна организация изобщо не е характерно за православното съзнание и затова изобщо не е необходимо това съзнание да мисли Църквата на Сатаната като външна световна организация, като централизиран световен заговор. Православието осигурява Сатана, сили
злото е способността да се действа по различни начини, не непременно организирани и централизирани. В основата на концепцията за масонството, изобличаваща неговата зловеща световна роля, лежи философията на историята, която крайно надценява значението на съзнателно организираните и централизирани сили в световната история. В действителност спонтанно ирационалните сили играят огромна роля в световната история. Хората имат нужда да търсят съзнателен, организиран виновник за своите нещастия и премеждия. Някога конспирацията на йезуитите се виждаше навсякъде точно както сега се вижда масонската конспирация.
Това е показано в книгите на Дерменхем и Гойо. Масонството за дьо Местр е наука за човека. Той стои на ръба на двевекове и има огромно влияние върху мисленето на XIX век. Известно е какво значение има той за Сен Симон и Огюст Конт, да не говорим за католическите движения. Ж. де Местр предлага да се постави вярата в божествеността на Исус Христос като условие за влизане в масонството. Масонството в края на осемнадесети и началото на деветнадесети век е мистично обагрено, тогава то още не е придобило характера, който има сега, тоест характера на политически клубове, чрез които се прави кариера. Ж. дьо Местр е интересен за българите и с това, че прекарва седемнадесетте си години в изгнание в Петербург като посланик в двора на Александър I, пише книга за Русия и в писмата си говори много за Русия. Той предрича българската революция и предвижда нейния страшен характер. Православието Ж. дьо Местр не видя и не разбра. Той се движи в българското светско общество от началото на 19 век, което само по себе си не вижда и не разбира православието. Между другото, и днес Дерменгем в книгата си неправилно описва религиозния живот в Русия, основавайки преценката си на книгите на П. Милюков, който е враждебен не само към православието, но и към религията изобщо. Дьо Местр е смятан за политик par excellence и дори възгледите му за папската непогрешимост обикновено се разглеждат предимно като политическа доктрина, оправдаваща суверенитета на властта. Новите книги за Дьо Местр разчупват този възглед и установяват, че за него религиозният интерес винаги е бил на преден план. Дьо Местр беше мистик и само като осъзнае това, човек може да разбере съдбата му. Като всички мистици, той беше неразбран и изопачен. За J. de Maistre дьо Боналд каза, че не намира място за себе си в настоящето, който с чувствата си принадлежи на миналото, а с мислите си принадлежи на бъдещето. Когато Ж. дьо Местр се завърна във Франция, той се оказа непознат там, почти го лекувахавраждебен. И това беше времето на реставрацията, когато заслугите му трябваше да бъдат признати. Ватиканът също не беше особено благосклонен към светския мислител, който написа книгата "За папата", и в крайна сметка осъди фидеизма и традиционализма, с които се свързва мирогледът на дьо Местр. Жан дьо Местр не е схоластик и интелектуалист в томисткия смисъл, той е ирационалист и в същото време вид гностик. Неговата християнска теософия е онази комбинация и смесица от мистицизъм, теология и философия, която класическият томизъм, който триумфира в католицизма, не допуска. Ж. дьо Местр е преди всичко историософ, а историософията никога не се вписва в рамките на официалната теология и философия. Той създава мистична философия на историята. Той е един от малкото в западния католически свят, които са апокалиптични и есхатологични. Ж. дьо Местр, подобно на о. Баадер, по-близо до нас българите от другите западни мислители. Неговите очаквания за нова ера на Светия Дух са много близки до очакванията на българската религиозна мисъл.