Билет №6 Езикова личност
Резултатът от всяко езиково обучение трябва да бъде формирана езикова личност, а резултатът от обучението по чужд език е вторична езикова личност като показател за способността на човек да участва в междукултурна комуникация.
В разбирането на лингвистите ИЛ е многопластов и многокомпонентен набор от езикови способности, умения и готовност за извършване на действия с различна степен на сложност, които могат да бъдат класифицирани
- По видове речева дейност (говорене, слушане, четене, писане)
-По езикови нива (фонетика, граматика, лексика)
Структурата на езиковата личност.
Езиковата личност има ниво на организация. В речевото си развитие човек постепенно преминава от по-ниско ниво на езикова личност към по-високо.
В съответствие с концепцията на Караулов, езиковата личност се състои от 3 нива:
1.нулево ниво - словесно-семантичналексика на личността в широк смисъл, включваща фонетични и граматически познания за личността. Съответства на степента на владеене на обикновен език. На това ниво личността се изгражда от отделни думи и техните взаимоотношения - граматико-парадигматични, семантико-синтактични и асоциативни връзки.
2.първото ниво е логико-познавателентезаурус на личността, който улавя образа на света или система от знания за света. Предполага отражение на езика на модела на света. Единици от това ниво са обобщени понятия, понятия, идеи, които се изразяват с думи от нулево ниво, но сега имат описателен статус. Част от това ниво са стереотипите (обобщени твърдения, определения, афоризми, популярни изрази, пословици и поговорки).
3.второниво-комуникативнасистема от цели, мотиви, нагласи и потребности на индивида – т.нар. прагматиката на личността
Идентифицира и характеризира мотивите и целите, които движат развитието на личността, управляват нейното текстово производство и определят йерархията на ценностите в нейния модел на света.
Единицата са потребностите на индивида от дейност и общуване. Те могат да бъдат разделени на 3 групи:
• необходимостта от установяване и развитие на контакти между хората (нулево ниво е достатъчно)
• необходимостта от обмен на информация и разработване на единна стратегия за взаимодействие в съвместни дейности (първо ниво)
• потребности от възприемане и разбиране на партньора (второ ниво)'
От гледна точка на методиката на обучението по чужди езици:
• на нулево ниво - формиране на автоматизирани умения за използване на стандартни структури
• на първи етап - разширяване на текста по теми и семантични полета + компресиране на текст към проблема
• съответствие на езиковите средства с комуникативните условия на тяхното използване.
В зависимост от целите и съдържанието на обучението по чужд език по различно време водещи са различни нива на езикова личност:
1. През 60-те години на ХХ век. - целта е развитие и автоматизация на получените ЗУН. Водещ - нулево ниво (вербално-семантичен).
2. С преминаването към проблемно обучение водещо става логико-познавателното ниво.
3. Напоследък, с навлизането на комуникативната ориентация на обучението по чужд език, дейностно-комуникативното ниво се превърна в водещо, като се фокусира върху човек, който е способен и готов за междукултурно взаимодействие, за практическо използване на езика.
Концепцията за вторична езикова личност е тясно свързана с концепцията за езикова личност (човек, който има способността да общува не само на своя роден език, но и на чужд език спредставители на други култури.)
Вторичната езикова личност трябва да притежава следните качества:
1. подценена степен на етноцентризъм;
2. емпатия (способност за съчувствие, емпатия);
3. толерантност към проявата на други култури;
4. желание за установяване на положително сътрудничество, контакт с представители на други култури;
5. възприемане на представители на друго общество с уважение и разбиране.
В контекста на глобализацията на света започва да се формира нова глобална култура, която се отразява и на процеса на овладяване на чужд език. Някои учени предлагат да се въведе специален лингводидактически модел на обучение, насочен към формирането на двукултурна/мултикултурна езикова личност. В същото време езиковата личност се разглежда като продукт и носител на определена езикова култура, като структура, която съчетава характеристиките на големи и малки езикови общности.
Вторичната езикова личност не е паралелна конструкция, а разширение на първичната езикова личност. Вторичната езикова личност не е изгубена, а е осъзнала своята културна идентичност.
Вторичната езикова личност е способна да общува с говорещи други култури, притежавайки основните понятия на концептуалните сфери на различни нива:
По този начин, в разбирането на лингвистите, езиковата личност е многопластов и многокомпонентен набор от езикови способности и умения, заедно с готовност за извършване на действия с различна степен на сложност.