Защо ни е нужна истината за загубите във Великата отечествена война, Политика
Защо се нуждаем от истината за загубите във Великата отечествена война?
Всеки знае апетитната фраза за лъжи, явни лъжи и статистики. И всичко това, защото числата са оръжия за спекулации. Напоследък цели спекулативни фронтове се разгърнаха по две основни исторически посоки: загубите на Съветския съюз във Великата отечествена война и броят на жертвите на репресиите.
Мъртвите не отговарят. В пропагандното счетоводство те се сумират, събират и сгъват, водени само от добри намерения. От една страна, големите числа учудват въображението, а от друга вдъхват комплекс за вина и малоценност, форматират историята.
И така, колкото по-далеч от събитието, толкова повече нарастват оценките за загубите на СССР във Великата отечествена война.
По времето на Съединението обществото практически свикна с гигантската цифра - 20 милиона. Но тогава те обясниха, че всичко наоколо не е вярно и болшевиките крият истински загуби. Известен консенсус постигнаха 27-те милиона, за които спомена Горбачов, но с уточнението, че това далеч не е окончателната присъда.
Съвсем наскоро сякаш от ръкава на магьосник беше извадена нова цифра на загубата - 42 милиона. Предполага се, че стратегията за растеж трябва да бъде надеждна. Логиката е проста: преди криеха истината, а сега тя постепенно изтича наяве.
За какво е? За да покаже мащаба на трагедията? Едва ли, защото съветският консенсус под формата на 20 милиона е непосилна цифра.
Отговорът е прост: имаме нужда от илюстрация за идеологическите клишета за Великата война. Като например тезата за неграмотното ръководство, довело до огромни жертви и твърдението, че са спечелили с хвърляне на трупове, тоест не с умения, а са прокарали пътя към победата с телата на своите граждани.
Спомнете си епизодафилм на Никита Михалков, където Червената армия тръгва в атака с брезови колове? Нещо такова.
Престъпният режим, не много по-различен от този на Хитлер, не взема предвид живота на хората, за него те са зъбни колела или чипове, летящи в различни посоки - това е основният постулат, през призмата на който започнаха да ни разказват историята на Великата отечествена война. В истерия дори стигнаха дотам, че победителите бяха наречени „роби на Сталин“.
Според изследователя загубите във войната не могат да бъдат повече от 19,5 милиона души, но в действителност, очевидно, те възлизат на около 13-16 милиона. „Едва ли може да се даде по-точен отговор“, заключава Беляков.
Първо, изследователят критикува данните за населението на страната в началото на войната, които служат като основа за много демографски изчисления.
Според него предвоенният съюз е бил "държава на колела", което изключително много е затруднило точността на изчисленията. Имаше и известни основания за надценяване, за да се покаже нарастването на населението като знак за наближаващ просперитет.
Посочват се въпроси относно броя на военнопленниците, кой от тях не се е върнал обратно в страната, а е емигрирал, или който се е завърнал, обявен е за безследно изчезнал и след това е повторно призован на фронта.
Съотношението на военните и цивилните загуби, които се оценяват на 1:3, също поражда въпроси, откъдето и естественото съмнение: три пъти по-опасно ли беше да си в окупираната територия, отколкото на фронтовата линия? Това възможно ли е?
Същото важи и за броя на незавърналите се граждани на Съюза, отведени на работа в Германия. Възниква въпросът: под какво знаме са воювали? Оказва се, че всички жители на СССР, като един, са се борили срещу нацистка Германия и нейните съюзници, но това не е така. Възможно ли е да се напише в списъците на загубите на предатели, колаборационисти, Бандера, "горабратя"?
„По някаква причина никой не зададе въпроса: в загубите на коя армия и на коя страна се вземат предвид загиналите войници на ROA и партизани от отрядите на УПА*?“, пита Беляков. Той дава пример как в Крим местните жители са изгорили разузнавачи на Червената армия. Тези, които бяха изгорели, това ли са и нашите загуби?
Още веднъж подчертаваме: въпросите на Беляков са здрави и убедителни, критиката му към практиката за изчисляване на загубите на страната е лишена от всякакъв политически оттенък.
Като цяло тези заключения могат да се нарекат сензация, те лишават почвата от многобройни истерии и спекулации. Това е съвсем друг вектор, насочен към историческия реализъм, към историческата истина, освободен от инерцията на магията на скандалните фигури и тяхната манипулация.
В резултат на това се връщаме там, откъдето дойдохме - към "брежневските" 20 милиона, само че те не са отправна точка, а максимална цифра, над която - спекулации и демагогия.
Тази истина в аритметиката на жертвите на войната е изключително важна в контекста на недопускането на пренаписване на нейната история, акцентирането върху бездарното лидерство, цената на човешката личност, която, както настойчиво ни убеждаваха, не струва дори медна стотинка.
Истината е необходима и за разделянето на героите и предателите, оказали се вписани в общата поредица от жертви.
Всички манипулации са предназначени да доведат публиката до въпроса за цената на Победата и твърдението, че без пакта Молотов-Рибентроп нямаше да има война. Цялата тази логическа линия на разсъждение обаче не съществува сама по себе си, а в още по-широк контекст.
Става дума за тезата за престъпността от съветския период от историята на страната. Синонимът му е смъртта. Абсолютен Мордор.
И тук, симетрично със сублимирането на цифрите на военните загуби, се редят и масата от фигури на жертвите на сталинските репресии.
Както и в случая със загубитевъв Великата война се използва същият принцип на пропагандно преувеличение. В съзнанието на хората, например, се вкорени представата за сталинския период като жестока месомелачка, която се случи без причина (бяхме убедени, че жертвите са невинни).
Например, веднъж писателят Сергей Минаев поиска „най-накрая да спрем с това вредно бърборене, колко наши мъртви имахме - 649 243 души или 1 500 000 или 10 милиона“.
Наистина ли има разлика? Но когато от ръкава бяха извадени ужасни милиони, имаше разлика. Когато аритметичната еуфория отшуми, всякакви съмнения в правотата на демоничните фигури вече се възприемат като оправдание за самите репресии.
И така, какво да правим с разликата между полюсите: 649 243 души или 10 милиона? Тези конкретни хора или фигури в логиката на манипулацията са разходен материал за аргументиране на вашата идеология?
Тези хора, които правят разликата, имат нужда от историческа справедливост или са нашите "мъртви души" в грандиозната далавера на Чичиков.
Във всичко това има известна инерция, набор от навици, които изграждат удобна представа за света.
По едно време председателят на "Мемориал" Арсений Рогински направи доклад "за мълчанието на историка". Той говори за избор, който той лично трябва да направи един ден.
От една страна, има утвърдено мнение за огромните числа на "съветския терор", където сметката отива в много десетки милиони. И от друга страна, техните собствени изчисления, базирани на обективни данни: „от 1921 до 1987 г. 7 милиона 100 хиляди души са арестувани от службите за сигурност“.
И какво да правим с тези обективни данни, когато общият емоционален вектор на стратегията ще преувеличава? Точно така, не вървете срещу течението и продължете работата си по разобличаване„съветски терор“.
Такъв е консенсусът с общественото мнение.
Защо така? Защо гледаме на историята от позицията на класическата подредба "лош-добър" и ако сложим клеймо, то нито крачка назад от него? Защо измамата на милиони е „опит за възстановяване на историческата справедливост“ и „намиране на истината“? А думата, че броят на жертвите е преувеличен и не всички жертви са невинни - дали е "оправдание на кръвта", дали е ад и "танци върху костите"?
Или установените в главите ни образи на тотална месомелачка, причинени от параноя, се превръщат в догми, от които не можем да отстъпим и за които е невъзможно да мислим критично?
Примерът на такива изследователи като Сергей Беляков показва, че има алтернатива на изследователската нечистота, пристрастност и конформизъм. Той не се настройва към желания резултат, не предписва удобен вариант, а чрез въпроси се доближава до нашата истина. Сега е необходимо тази истина да стане достояние на обществото.
* Организация, по отношение на която съдът е взел окончателно решение за ликвидиране или забрана на дейност на основанията, предвидени от Федералния закон „За противодействие на екстремистката дейност“