Биография на Мобуту Сесе Секо, основни дати и събития от живота му, кратка биография
Променя името на страната от Конго на Заир (1971 г.). Управлението на Мобуту се характеризира с изключително нисък стандарт на живот на населението, корупция и клептокрация.
Жозеф-Дезире Мобуту е роден в град Лисала в Белгийско Конго. Етнически Мобуту принадлежи към народа Нгбанди. Като дете той е осиновен от белгийски готвач мисионер и Мобуту получава възможността да учи в мисионерско училище.
Мобуту получава християнско католическо образование в Леополдвил. В продължение на седем години (1949-1956) служи в белгийските колониални войски, след уволнението си получава работа като журналист в ежедневника на Леополдвил L'Avenir.
Приблизително по същото време Мобуту се запознава с Патрис Лумумба и става член на освободителната организация Национално движение на Конго.
Мобуту първо е назначен за държавен секретар, след което през същата година получава чин полковник и поста началник на генералния щаб на конгоанската армия.
Мобуту беше подкрепен от J. Kasavubu, M. Tshombe, J. Ileo, S. Adula, които бяха включени в консултативния държавен съвет.
През май 1967 г. Мобуту създава нова политическа партия, Народното движение на революцията (през май 1970 г. конституцията на страната е изменена за установяване на еднопартийна система).
Мобуту постигна контрол над икономиката, като национализира най-големите предприятия в страната, включително медодобивната компания Union Minier du Haute-Katanga.
През 1967 г. Мобуту смазва бунта на опозицията, през 1970 г. е преизбран за президент, като е единственият кандидат на изборите.
През 1971 г. Мобуту преименува Конго на Заир, а столицата Леополдвил - Киншаса. Приети са ново знаме и герб. На следващата година кампания за „автентичен заирскинационализъм“.
На жителите на страната било наредено да наричат децата си с местни африкански имена, а на свещениците под страх от затвор било забранено да кръщават деца с християнски.
Самият държавен глава дава пример и през 1972 г. променя името си на Мобуту Сесе Секо Куку Нгбенду ва за Банга, което означава „Всемогъщ воин, който благодарение на своята твърдост и желязна воля върви от победа към победа, изгаряйки всичко по пътя си“.
На жителите на страната беше забранено да носят сака, европейски ризи и вратовръзки, а нарушителите трябваше да платят значителна глоба. Препоръчва се да се обличат в абакости - традиционни африкански туники (в същото време името им "abacost" е съкращение от френския лозунг "Долу костюма!" - френски A bas le costume!).
Запомнящ се детайл от костюма на президента беше шапка, изработена от леопардова кожа (леопардова козина традиционно се носеше само от лидери).
От самото начало на управлението си Мобуту започва целенасочено да унищожава политическите си опоненти. Президентът беше поучен от опита на своите предшественици и добре знаеше, че за да се задържи на власт, ще трябва да прилага крути мерки.
През 1966 г. няколко големи политически фигури наведнъж, включително бившият министър-председател Еваристе Кимба и трима други бивши министри, бяха обесени.
Струва си да се отбележи, че за разлика от други диктатори, Мобуту не се поколеба да изпълнява наказанията публично: например 50 000 души са наблюдавали екзекуцията, спомената по-горе.
През 1968 г. министърът на образованието на Лумумба, Пиер Мулеле, се завръща в Заир от изгнание в замяна на обещание за помилване. Въпреки това, при пристигането Мулеле е брутално убит от войските на Мобуту.
Впоследствие Мобуту преминава към друга тактика: вместо физическо елиминиранеопоненти, той започна да използва подкупи.
По време на управлението на Мобуту той трябваше многократно да потушава бунтове и въстания и в това често му помагаха от чужбина.
Например през 1977 г. военна помощ е оказана от Франция, през 1978 г., когато заирските войски са почти разбити, от Белгия, Франция и Китай.
Международната общност многократно е правила опити да либерализира политическата система на Заир, но тези опити са се провалили поради съпротивата на Мобуту и неговия антураж.
През 1980 г. група депутати от заирския парламент се оттеглят от Народното движение на революцията и през 1982 г., въпреки забраната за политически сдружения, основават опозиционна партия Съюз за демокрация и социален прогрес.
През 1990 г. Мобуту обявява подновяването на многопартийната система. Въпреки това, чувствайки, че губи власт, през 1992 г. той отмени решението на Независимата национална конференция за лишаване на президента от власт, а през 1993 г. извърши репресии срещу опонентите си.
Подобно на много други диктатори, Мобуту беше издигнат до статута на почти полубог по време на живота си. Наричан е „баща на народа“, „спасител на нацията“.
Неговите портрети висяха в повечето обществени институции; членовете на парламента и правителството носеха значки с портрета на президента. В заглавието на вечерните новини Мобуту се появяваше всеки ден, седнал на небето. Всяка банкнота включваше и снимка на президента.
В чест на Мобуту е преименувано езерото Албърт (1973 г.), което от 19 век носи името на съпруга на кралица Виктория. Само част от водната площ на това езеро принадлежеше на Заир; в Уганда е използвано старото име, но в СССР преименуването е признато и във всички справочници и карти е посочено езерото Мобуту-Сесе-Секо. След свалянето на Мобутупрез 1996 г. е възстановено предишното име.
Управлението на Мобуту влезе в историята като едно от най-корумпираните през ХХ век. Подкупите и злоупотребите процъфтяват (за лични цели един от дипломатите дори използва посолството на Заир в Япония).
Самият президент имаше няколко двореца в Киншаса и други градове на страната, цял автопарк от мерцедеси и личен капитал в швейцарски банки, който до 1984 г. възлизаше на около 5 милиарда долара (по това време тази сума беше сравнима с външния дълг на страната).
Единствената професия, която гарантира стабилни високи доходи, беше военната професия: армията беше гръбнакът на режима.
През 1975 г. в Заир започва икономическа криза, през 1989 г. е обявен дефолт: държавата не е в състояние да изплати външния си дълг.
В същото време трябва да се отбележат стъпките, които имаха положително въздействие върху икономиката на Заир: национализацията на предприятията, която намали зависимостта на страната от чужд капитал, и промяната на валутата през 1967 г., която донякъде подобри ситуацията в икономиката.
По време на Студената война Мобуту води доста прозападна външна политика, по-специално подкрепяйки антикомунистическите бунтовници в Ангола.
Не може обаче да се каже, че отношенията на Заир със социалистическите страни са били враждебни: Мобуту е приятел на румънския диктатор Николае Чаушеску, установява добри отношения с Китай и Северна Корея и позволява на Съветския съюз да построи посолство в Киншаса. От африканските страни Мобуту беше във вражда с Либия и Замбия, поддържайки добри отношения с Мароко.
В средата на 90-те години в Руанда започва масов геноцид и няколкостотин хиляди души бягат в Заир. Мобуту изпрати правителствени войски в източните райони на страната, за да изгони бежанците оттам, и в същото временарода тутси (през 1996 г. този народ получи заповед да напусне страната).
Заедно с други бунтовници те се обединяват в Алианса на демократичните сили за освобождение на Конго. Водена от Лоран Кабила, организацията беше подкрепена от правителствата на Уганда и Руанда.
Правителствените войски не можеха да противопоставят нищо на бунтовниците и през май 1997 г. опозиционните войски влязоха в Киншаса. Мобуту избяга от страната, отново преименувана на Демократична република Конго.
Мобуту е женен два пъти. Първата му съпруга, Мария Антоанета Мобуту, почина от сърдечна недостатъчност през 1977 г. През 1980 г. диктаторът се жени за втори път, Боби Ладава става негова съпруга.
Мобуту имаше шест деца: четирима сина от първия му брак (Нива, Конга, Конгулу и Манда) починаха, син и дъщеря от втората му съпруга.
Синът на диктатора от втория брак на Нзанг Мобуту издигна своята кандидатура на президентските избори в ДР Конго през 2006 г. Дъщерята на Якпуа живее в Белгия.
— Филми за Мобуту * Мобуту: Кралят на Заир * Лумумба — Библиография * Еджертън, Робърт — „Размирното сърце на Африка: История на Конго“, St. Martin's Press * Гулд, Дейвид – „Бюрократична корупция и изоставане в Третия свят: Случаят със Заир“ * Янсен, Пиер – „A la cour de Mobutu“, Мишел Лафон, 1997 г. * Кели, Шон – „Американският тиранин: ЦРУ и Мобуту от Заир“, American University Press * Леси, Уинсъм Дж – „ Zaire: Continuity and Political Change in an Opressive State“, Westview Press * MacGaffey, Janet – „The Real Economy of Zaire: The Contribution of Smuggling and Other Unofficial Activities to National Wealth“, Philadelphia: University of Pennsylvania Press * Meditz, Sandra W. and Tim Merrill – „Zaire: A Country Study“, Claitor’s Law Books andИздателски отдел * Моколи, Мондонга М - „Държавата срещу развитието: Опитът на Заир след 1965 г.“, Ню Йорк: Greenwood Press * Нгбанда Нзамбо-ку-Атумба, Оноре - „Ainsi sonne le glas! Les Derniers Jours du Marechal Mobutu“, Gideppe * Nguza Karl-i-Bond, Jean – „Mobutu ou l’Incarnation du Mal Zairois“, Bellew Publishing Co Ltd * Sandbrook, Richard – „The Politics of Africa’s Economic Stagnation“, Cambridge University Press, 1985 * Wrong, Michela – „In The Footsteps of Mr. Кърц: Да живееш на ръба на бедствието в Конго на Мобуту“, Многогодишно * Йънг, Крауфорд и Томас Търнър – „Възходът и упадъкът на държавата Заир“, Прес на Университета на Уисконсин