Бивш служител на Министерството на извънредните ситуации отглежда внук на име Шойгу

извънредните

62-годишната Зина Нанаева е работила 19 години в Министерството на извънредните ситуации в Грозни като шофьор на КамАЗ. Единствената среща с тогавашния ръководител на федералния департамент Сергей Шойгу направи незаличимо впечатление на жената и тя кръсти внука си на министъра.

Астамиров Шойгу Ислямович все още не се е отличил с нищо особено - обикновено момче, учи във втори клас, но баба му, жена, както се оказа, е героична. По време на двете войни тя извежда ранените под огън. Нанаева има военни награди и отличия („За служба в Кавказ“, „За служба на България“, „За участие във военните действия“ и др.), има купчина грамоти и благодарности. Преди войната Зина работи като шофьор в завода Красни Молот в Грозни - транспортира части, оборудване и продукти на ГАЗ и КамАЗ. Момичето мечтаеше да седне на волана от училище. След края на десетгодишния период тя влиза в шофьорски курс, получава книжка и през 1970 г. получава работа във фабрика.

През 2000 г., когато започна "втората чеченска война", 13 шофьори, включително Зина, бяха прехвърлени в автобазата на Министерството на извънредните ситуации, живееха в палатки и тя беше единствената жена там. Тя изми, почисти, сготви за целия екип, а след това се качи в стария КамАЗ и обиколи Грозни, за да събира трупове, препогребани. Министерството на извънредните ситуации го изпрати и в планинските райони с консерви, хляб, брашно, дърва и въглища за гладуващите и мръзнещи жители. Старата кола постоянно се разваляше, жената сама я ремонтираше.

През 2000 г. министърът на извънредните ситуации на България Сергей Шойгу лети при чеченските спасители и иска да види единствената жена камазист в Северен Кавказ.

- Само като си спомня това, в гърлото ми се навива буца... Не очаквах, че ще се държат толкова безсрамно с мен. Обадиха се в отдела за персонал и казаха: вече сте пенсиониран, напуснете. Товабеше шок. Нямах забележки към цялата услуга, здравето ми позволяваше да работя, нямах намерение да напускам. Работила е върху собствената си кола, изпълнила е всички задачи - избърсва сълзите си жената. - Тя ме помоли да ме преместят на друга работа, ако спра да съм доволен като шофьор, но този вариант дори не е обмислян. Психически бях толкова депресиран, че просто подписах молбата.

- Помощниците на ръководителя на града ме поканиха да вляза с тях в колата и наредиха на шофьора да кара към Ленинския районен отдел на вътрешните работи. Казаха ми да взема внука си Шойгу с мен. Краката ми се подкосиха, през целия път си мислех какво съм направил - спомня си събеседникът. - Когато минахме покрай РПУ-то ми олекна на сърцето. Пристигаме на Олимпийски проспект и тук има тълпа от кореспонденти. Водят ме в двуетажна вила и казват: това е твоята къща, републиката ми я дава. И Шойгу беше подарен с огромна кола играчка. Разбира се, избухнах в сълзи ... Влязохме в къщата и не можехме да повярваме на очите си: ремонт с европейско качество, пет стаи, кухня, отделна баня, стаите са обзаведени с мека мебел, домакински уреди в кухнята!

В залата на Зина - в един ред портрети на Рамзан и Ахмат Кадиров и двама Шойгу - внук и министър, и нейният собствен портрет, направен през 1985 г. - в младостта си Камазистката беше светлокоса красавица.

Когато пристигнахме, Шойгу беше на училище. Домакинята призна, че заради необичайното име децата му се смеят, дразнят го, но момчето се държи смело и не се обижда на баба си. И не съжалява за действията си.

- Когато моят Шойгу види Сергей Кужугетович по телевизията, веднага вика: бабо, тръгвай, показват твоя приятел! тя се смее.

- И все пак защо решихте да кръстите момчето така?

- Сергей Шойгу много ми хареса като човек. С чиста душа, прилична, чаровна, с една дума истинскачовек Забелязах, че не дели хората по националност, умее да общува и уважава всички. По време на войната имаше терористи в Чечня, той можеше да ме подозира и мен: все пак рядко се случва жена да пътува из цялата република в камион. Но той ми повярва, искаше да се срещнем и дори ме награди. В чест на такъв човек си струваше да назовем внук.

Нанаева отгледа сама двама сина и една дъщеря, има четирима внуци и две внучки. Бащата на Шойгу работи като шофьор на камион в КамАЗ в Омск, не толкова отдавна се ожени за сибирячка Дария, а сега отглеждат двете му деца заедно от първия му брак.

- Шойгу беше изоставен от майка си, така че момчето живее с мен от детството. Много искам да стане военен, казва баба ми.

Под прозорците на Зина има товарна "Газела".

- Ходя по магазини, на пазар, при роднини на село, в Урус-Мартан - тъжно изброява тя. - Пенсионерът няма къде да отиде специално. И газела е като перце за мен, но не понасям коли, липсват ми тежки камиони ...