Бизнес, собственост на партньори в пропорция 50
В така наречените "семейни" компании ситуацията е широко разпространена, когато дялът в уставния капитал е разделен поравно, по приятелски начин, между двама партньори. Тъй като все още никой не е отменил добре известното правило „нищо лично, само бизнес“, в този случай дори незначително несъгласие може да доведе до задънена улица. И ако в шаха патовата ситуация се счита за равенство, то в бизнеса това създава големи проблеми както за самата компания, така и за по-малко „равнопоставен“ партньор.
Фактът, че няма наистина равностойно партньорство, не само в бизнеса, ясно показва какво е положението на нашия управляващ тандем. Предприемачите също могат да се ръководят от принципите на политическата целесъобразност, но когато има конфликт на интереси, те все повече се обръщат към закона. При внимателен прочит на нашия закон, обременен с антирейдерски поправки, става ясно, че разделянето на дялове в съотношение 50/50 е най-лошата форма за изграждане на бизнес.
Без мнозинство от гласовете никой от съдружниците няма да може да изпълни необходимото му решение. Законът е идеален за дружество с един член, а още по-добре - със собственик и генерален директор в едно лице. А ако сте двама и връзката е ескалирала до такава степен, че дори не искате да се виждате, камо ли да преговаряте? Тогава се случва следното:
Не можете да отстраните изпълнителен директор от позиция, дори и да не е ваш партньор, а нает мениджър. "Семейната" бизнес сграда първоначално предполага, че участниците лично работят в компанията, като обикновено единият от тях е генерален директор, а вторият е заместник или изпълнителен - или друг - директор. (Практиката за делегиране на правомощия на нает директор е сравнително нова.)
Не можете да оставите обществото безсъгласие на съдружника, освен ако друго не е предвидено в дружествения договор. И в стандартната харта, според която живеят по-голямата част от компаниите, това може да не е така. Междувременно са необходими 100% от гласовете на участниците, за да се направи изменение по тази конкретна точка.
Освен това не можете да се отървете от досаден съосновател. Вярно е, че новата версия на закона ви позволява да се обърнете към съда, за да признаете действията на партньор като вредни за компанията и на тази основа да поискате изключването му от обществото. Но подобно съдебно решение в българските условия е най-трудният аргумент в спорове от този род.
Дори когато е налице съгласието на съдружника за продажбата на вашия дял, това не е абсолютна гаранция, че за него ще бъде получена пазарната стойност. Ако процедурата за определяне на стойността на акцията не е предписана в устава, имате право да разчитате на 50% от нетните активи на компанията. Стойността на дял може също да бъде определена пропорционално на нетната стойност на активите или балансовата стойност на имота, като капитализиран нетен доход или дори като фиксирана сума. Но това трябва да бъде записано в хартата непременно. За да добавите такава клауза, отново са необходими 100% от гласовете, а за да изключите формула за изчисление, която не ви устройва, поне две трети.
Съвсем наскоро помогнах на предприемач, който се опитваше да излезе от безизходица. Като собственик на 50 процента дял в производствена компания, той искаше да получи прилична цена за дела си в успешен бизнес, като го продаде на трета страна. Бях готов да се заема с пазарната оценка на този дял и търсенето на купувач, докато не срещнах упоритата съпротива на втория съдружник - генералния директор. Режисьорът притежаваше останалата половина наполовина със съпругата си, а тяхното приятелско семейство, разбира се, заемаше консолидирана позиция. Моят клиентоснователно подозира, че партньорът му иска да изтегли активи и да организира същия бизнес на нов обект. Номерът на плана беше да се оцени компанията на остатъчна стойност и да се отърве от досадния съосновател с минимални загуби. След това имотният комплекс (без оборудване) се продава по пазарна цена на намерения купувач, а с получените средства се закупува нов обект, за който вече е направена малка предплата.
Добре, нека споделим. Моят клиент обаче съвсем основателно разчита на пазарната цена на половинката си, докато партньорът му официално е готов да плати, но на остатъчната стойност. Преговорният процес потвърди опасенията, че нашият колега всъщност не е съвсем адекватен след инцидента с комоцио, но законът е на негова страна! Тъй като „съгласието е продукт на пълното несъпротивление на страните“, то не е постигнато. Имаше заплаха, също напълно законна, да изгоня моя клиент от обществото като нанесъл материални щети по съдебен път, тоест да отприщя „война на компрометиращи доказателства“. Оставаше последната възможност - да се постигне официално признаване на партньора за невменяем. Но тук не можах да помогна на клиента, защото не е в моята компетенция.
Друг случай ми идва наум. Двама съученици се срещат десет години след дипломирането си и започват бизнес за продажба на вносни кухни, който по-късно прераства в доста силен производител. След известно време обаче приятелството им се проваля на теста. При неизяснени обстоятелства производственият цех изгаря и между партньорите възниква конфликт на лична основа (изглежда, че единият отнема съпругата или любовницата на другия). Съоснователите спират всякаква комуникация директно и един от тях започва да търси купувач за своя дял. В ходтърсене на купувач, разговарях с един от участниците, който щеше да остане в бизнеса, а интересите на продавача бяха представени от посредник чрез пълномощник. Това беше направено, за да се избегне сбиване в залата за преговори. Заслужава да се отбележи, че условията 50/50 рядко изглеждат привлекателни за частни инвеститори, които обикновено са настроени за контролен пакет, а в приятелски сделки за поглъщане - за 100% участие. Те задават не без причина въпроса: „Ако партньорите са се карали толкова много, мога ли да работя с този, който остава в бизнеса?“ Тогава обаче се намери инвеститор. И беше неочаквано дори за мен.
Имаше и друг проект: продажбата на петдесет процента дял в доста голямо предприятие за производство на смазочни материали. Отне половин година, за да убеди останалия партньор също да продаде своята половина, тъй като инвеститорите се съгласиха да закупят завода изцяло. В отговор беше направено нереално искане за цена (с една трета по-висока от пазарната). Въпреки това сделката се състоя при условията на неподатлив партньор, тъй като инвеститорът преследваше стратегически цели. Трябва да се признае, че разногласията между съсобствениците не бяха лични, а по-скоро стилови: те не бяха единодушни във вижданията си за участие в схемите за "подкупи".
Както се казва, нищо лично, само бизнес...
">