Бяс. История на изследването на болестта. Мерки за превенция
Бяс е остро зооантропонозно (заболяват животни и хора) вирусно заболяване, което се предава на хората чрез ухапване или слюнка от рана от болно от бяс животно и се характеризира със специфично увреждане на централната нервна система с парализа в терминален стадий и смърт. Смъртността при развитие на заболяването е 100%.
Синоними на бяс: хидрофобия, бяс.
Бясът е едно от най-старите инфекциозни заболявания, известни на човечеството. Лекарите на Древния Изток още през 3000 г. пр.н.е. д. описва заболяване, засягащо кучетата и хората. Бясът на кучето в Талмуда е описан много колоритно: „Устата й е отворена, тече слюнка, ушите й висят, опашката й виси между краката й, гласът й е дрезгав или напълно нечуваем.“ Препоръчва се такива кучета да се убиват със стрела от разстояние, без да се приближават. Има литературно споменаване на бяс в Илиада на Омир (9 век пр.н.е.), където гръцкият воин Тевкър нарича Хектор "бесно куче".
Първото експериментално изследване на механизма на предаване на бяс е предприето през 1804 г. от Zinke: в експеримент върху кучета той доказва, че инфекцията се предава със слюнката на болно животно (експериментирайки, той намазва рани върху кожата на здраво животно със слюнката на бясно животно).
Истинските сериозни научни разработки в изследването на бяса са свързани с работата на Л. Пастьор и неговите ученици, те започват през 1880 г. Чрез множество пасажи (100) на вируса в мозъка на заек, те успяват да създадат „фиксиран“ вирус на бяс, който има имуногенни свойства, но е загубил вирулентност. Въз основа на него е направена ваксина срещу бяс, през лятото на 1885 г. е принудена да бъде тествана върху дете, ухапано от бясно куче. През същата година Л. Пастьор прави доклад за своето откритие в Парижката академия. То направи плясък и се втурна към Пастьорпоток от ухапани от цял свят. Новото беше въведено трудно, особено след като имаше и неуспехи (тези, които бяха ухапани, често пристигаха твърде късно). Противниците нарекоха Пастьор убиец, шарлатанин, правителството отказа да финансира работата му и дори институтът Пастьор през 1886 г. беше построен само с дарения.
През 1886 г. по инициатива на И. И. Мечников и Н. Ф. Гамалея е открита първата в България (и втората в света след института „Пастьор“) институция за профилактика на бяса при хората – станция „Пастьор“.
През 1892 г. румънският учен В. Бабеш, а през 1893 г. италианският учен А. Негри идентифицират специфични включвания в невроните на мозъка на животни, убити от бяс, по-късно наречени на тях "тела на Бабеш-Негри".
Значението на бяса
Всяка година по света десетки хиляди хора умират от бяс. Бясът е регистриран сред хората и животните почти навсякъде, само някои островни държави (Австралия, Англия, Нова Зеландия и др.) са свободни от него. Почти всички топлокръвни животни са податливи на бяс (макар и в различна степен) и следователно проникването на поне едно заразено животно в „чиста“ територия е достатъчно, за да „избухне пожар“ и там.
Източник на бяс в природата са диви и домашни бозайници.
Див бяс, при който основният източник са дивите животни. Освен това в различни региони на земното кълбо специални условия на околната среда също са формирали свои собствени характеристики на огнища на бяс, в които водещата роля като резервоари на инфекция принадлежи на различни животни. Така че в САЩ основният резервоар на дивия бяс е скункс, в нашия регион - лисици и миещи мечки, в Арктика - арктически лисици и др. В Южна Америка водещата роля в разпространението на болестта принадлежи нана прилепи вампири, като клиниката на пренесения от тях бяс се различава от бяса, пренасян от други диви и домашни животни.
Градска лудост. Основен източник на този бяс са кучетата, но може да има и котки, селскостопански животни (крави, коне, прасета). Възможна е циркулация на вируса между диви и домашни животни: болните диви животни губят чувството си за страх от хората, бягат в селата, в покрайнините на градовете, нападат всеки, който се изпречи на пътя им. Така се образуват огнища със смесен характер (естествено-антропургични). Бездомните животни са много опасни в тези случаи.
При хората не всяка инфекция завършва с развитието на болестта, тоест човек е относително устойчив на тази инфекция: около 15-30% от жертвите се разболяват, но всеки болен умира. До голяма степен вероятността от развитие на заболяването се определя от локализацията на ухапването и дозата на вируса, който е влязъл в тялото.
Основният път на инфекция е рана (среща се в 90-95% от случаите); вирусът се намира в големи количества в слюнката на заразените животни, инкубационният период (от момента на заразяване до развитието на типичните клинични прояви на заболяването) в този случай е само 7-10 дни. Като се има предвид агресивността, характерна за болните животни, вероятността от ухапване и заразяване при среща със здрави животни и хора с тях е доста висока. Инфекцията може да възникне и при слюноотделяне на кожата на болните животни, ако върху нея има пукнатини, ожулвания, рани. Дрехите предпазват от лигавене, така че ухапванията, нанесени чрез тях, са по-малко опасни. При заразяване от домашни или селскостопански животни инкубационният период се удължава до няколко месеца.
Превенция на бяс
Единствената превантивна мярка, която може да предотврати развитието на човешки бяс след контакт с болно животно, е ваксинацията. Домашните котки и кучета, селскостопанските животни подлежат на задължителна ваксинация. Много страни забраняват вноса на домашни любимци без доказателство за ваксинация срещу бяс.След контакт (слигавене, драскане, хапане) с непознато животно, включително гризачи, трябва незабавно да се свържете с рабиолог. Антибясната помощ в град Тюмен се предоставя в травматологичния център на ОКБ № 2.