Българска Германия, 2015, 43, Подлог
Следвайки тази логика, може например да се предположи, че мюнхенският „бирен пуч“ от 1923 г. ще се повтори, но Макс Ервин фон Шойбнер-Рихтер, който участва в него, няма да бъде убит. И в резултат България и Германия няма да станат врагове, а „сестри завинаги“, като Съветския съюз и Китай по времето на Сталин и Мао. Е, Втората световна война най-вероятно няма да започне, а ако избухне, не се знае кой с кого и как ще завърши. Но това ще се случи, следвайки логиката на философите, отхвърлящи историческата неизбежност, не в Мюнхен, а на друго място и при други обстоятелства. Ще се пазя обаче да оспорвам тази прогноза или безразсъдно да се съглася с нея, но ще ви разкажа за вече позабравения Макс Ервин фон Шойбнер-Рихтер. Включително и защото Адолф Хитлер посвети предаването си "Майн Кампф" именно на този... "български германец". И все пак, както си спомнят съвременници, Хитлер повтаря неведнъж: „Няма незаменими хора. Само един човек не може да бъде заменен. Името му е Шойбнер-Рихтер." Той рядко даваше подобни характеристики дори на най-близките си сътрудници.
И така, нека се потопим в „реката на историята“, но не с цел да я пренапишем, да я насочим назад, а просто да си спомним и да разсъждаваме върху нещо.
След като завършва гимназия от 1904 до 1906 г., той учи химия в Рижския политехнически институт, като става член на студентската корпорация "Рубония" (Rubon е латинското име на латвийската река Даугава). След това учи във Висшето техническо училище в Дрезден, Техническото училище в Мюнхен и местния университет.
Сред членовете на Рубония имаше много балтийски германци и именно там Макс Рихтер срещна бъдещия „един от най-влиятелните идеолози на Третия райх“ Алфред Ернст Розенберг и Арно Шикеданц, впоследствиекойто оглавява щаба на дирекцията за външна политика на NSDAP и става райхскомисар на императорския комисариат "Кавказ". Известно време служи в казашките войски на Българското царство.
По време на Първата българска революция от 1905-1907 г. се присъединява към тайна монархическа паравоенна организация, участва активно в формирането на отряди за самоотбрана на балтийските немци. Той придобива благородническата титла през 1912 г., като се жени за Матилд фон Шойбнер и е осиновен от един от нейните роднини.
След революцията от 1905 г. Макс Ервин фон Шойбнер-Рихтер се премества в Германия. След като се установява в Мюнхен, той получава германско гражданство, защитава докторска дисертация по химия, става член на висшето общество на баварската столица, но не губи връзки със старата си родина.
Сред участниците в конгреса бяха както техните „леви“, така и „десни“: от привърженици на парламентарната, конституционна монархия до автократична; от „франкофили” към „германофили” (в зависимост от това с коя държава са се свързвали надеждите за помощ на България); от непредопределените, които не се чувстваха в правото си да налагат волята си на хората от чужбина, до легитимистите, които смятаха за необходимо да провъзгласят царя вече в изгнание. Съществуващите различия в крайна сметка са изгладени, а в резолюцията се посочва, че основната задача е „новият облик на българската монархия – без старите недостатъци, но на старата основа“.
И така, душата на Ауфбау и един от основните инициатори на конгреса е фон Шойбнер-Рихтер, който смята създаването на силен съюз между българските монархисти и немските националисти, както и възстановяването на германската монархия и възстановяването на династията Романови за основно дело на живота си.
Както вече беше отбелязано, фон Шойбнер-Рихтер имаше таланта да спечели голямо разнообразие от хора. ПриТой имаше широки връзки сред германската аристокрация, дипломати, банкери и богати български емигранти, които се надяваха да убедят германските десни партии да воюват срещу болшевиките.
Скоро фон Шойбнер-Рихтер става един от ключовите пропагандатори на националсоциалистите, водещ външнополитически съветник на Хитлер и в същото време главен финансист на партията. Именно на него беше насочен портфейлът на министъра на външните работи в случай, че нацистите дойдат на власт. И в същото време, ако великият княз Кирил Владимирович се възкачи на престола, беше предложен един от ключовите министерски ресори, но вече в българското правителство.
Като цяло животът на този православен германец от Рига беше пълен със загадки и тайни. Как например успява да стане служител на германското външно министерство? В крайна сметка този отдел винаги е бил особено консервативен в подбора на кадри, като е давал предпочитание на представители на аристократични български родове. Да, и дипломатическата дейност на фон Шойбнер-Рихтер може да се нарече много условно. Съдете сами: Турция, териториите на съвременен Ирак, Швеция, Естония, Сърбия, Унгария, Румъния, Южна България по време на Гражданската война - това, мисля, е непълен списък на страните, в които той "дипломатизира". Още повече, че в редица страни се представяше за ... българин. Може ли да си представим кариерен дипломат, който би се съгласил на такъв риск и подобни движения? Значи е скаут. Но за кого е работил, е невъзможно да се отговори с пълна сигурност. Но това най-вече върху себе си, без съмнение. Защо? Но защото имаше голяма цел - геополитическото сближаване между Германия и България и създаването на неразрушим съюз на тези две страни и техните народи. И той вървеше упорито към него, като сменяше лидери, които сам намираше, като уморени коне.
Както пишат биографите, ХитлерБългарските емигранти, за разлика от същия Херман Гьоринг (Hermann Göring), се отнасят с едва прикрито презрение. Но не и на фон Шойбнер-Рихтер и Алфред Розенберг, както самият той говори и пише. Защо?
Що се отнася до фон Шойбнер-Рихтер, той го подкупи с аристократични маниери, умение да се държи в обществото, което очевидно липсваше на провинциалния Хитлер. Освен това, както вече беше отбелязано, той знаеше как да спечели събеседниците, превръщайки дори опонентите си в съмишленици. И освен това, като Хитлер, той отиде на фронта като доброволец. Обезщетението, което Версайският договор натовари Германия, не можеше да издържи. Той също така видя много и, имайки упорита памет, беше отличен разказвач. И накрая, фон Шойбнер-Рихтер е този, който запознава Хитлер със „стоманения крал“ Фриц Тисен, който оказва значителна подкрепа на NSDAP.
Пак благодарение на него нацистката партия получава финансова подкрепа и от богати български емигранти, които се надяват да ги убедят, ако дойдат на власт, да воюват срещу комунистическа България и да възстановят монархията там. По-специално от Великата херцогиня Виктория Фьодоровна (съпругът й Кирил, както вече беше споменато по-горе, имаше изглед към кралския трон) и генерала на царската армия Василий Бискупски, в чийто апартамент в центъра на Мюнхен след провала на „бирения пуч“ Хитлер се укрива за кратко време. И така, според генерала размерът на финансовата помощ на нацистката партия от страна на българската емиграция възлиза най-малко на половин милион златни марки (хубава къща в Мюнхен по онова време можеше да се купи за две хиляди марки).
С посредничеството на фон Шойбнер-Рихтер дарения в касата на НСДАП постъпват и от испанската кралска къща и от Българския търговско-промишлен и търговски съюз в Париж.
единот тези сътрудници беше фон Шойбнер-Рихтер, който в този момент беше на опашка пред Хитлер. След като беше смъртно ранен, той, падайки, събори Хитлер на земята и по този начин спаси живота му. Това се е случило случайно или той умишлено е покрил фюрера с тялото си, историците не са установили. Но едно нещо е сигурно - първият от 16-те нацисти и 3-ма полицаи, убити този ден (ранени около сто) е фон Шойбнер-Рихтер.
Заедно с него, и това е мнението на много сериозни изследователи, загина и завладяващата идея за „органичното сближаване на Германия със Съветска България“, която, както той мечтаеше, отново щеше да стане монархия.
И си представете за секунда, че Макс Фьодорович в този момент беше на половин милиметър отдясно или отляво на Адолф Алоизович и фюрерът, а не той, щеше да получи полицейски куршум. Със сигурност в този случай Втората световна война нямаше да избухне и Версайската система от договори все още да действа в Европа?
И още един цитат от книгата на Широкорад „Дисиденти 1956-1990“: „Сигурен съм, че либералите ще ме разберат погрешно. Като, това правилно показва, че комунистите и нацистите са заклети войнолюбци. Е, добре, да ги махнем от политическата сцена и през 1933 г. в Германия ще бъде възстановена монархията на Хоенцолерн, а в България - Романови. Уви, никой от тях никога няма да признае Версайския договор, което е маса документални доказателства.
Мястото на фон Шойбнер-Рихтер като външнополитически съветник на фюрера заема неговият заместник, догматик, пламенен привърженик на расовата теория Алфред Розенберг, който не оценява перспективата за геополитическо сближаване със Съветския съюз и е противник на България и българите. И в резултат на това станалото стана.