Българска и украинска телевизия - две големи разлики
Телевизионни журналисти с опит в български и украински телевизионни канали сравняват особеностите на работа в двете страни
САНКТ ПЕТЕРБУРГ – От 1980 г., в навечерието на Световния ден на свободата на пресата, Freedom House, неправителствена организация, оценява свободата на печатните, излъчващите и електронните медии по света от 1980 г. насам. Въз основа на тези проучвания е публикувана световна класация за свободата на пресата.
През 2016 г. експертите на Freedom House проучиха и анализираха правната, политическата и икономическата ситуация в 195 държави, след което според резултатите от изследването те бяха разделени на три групи: „свободни“, „частично свободни“ и „несвободни“ държави.
Кореспондентът на Гласът на Америка разговаря с журналисти с опит в двете страни и ги помоли да сравнят особеностите на работата в българската и украинската медия.
Нов живот на стара поговорка
Говорейки за разликата между българската и украинската журналистика,Евгений Киселев припомни вица от съветско време: „Два свята – двама Шапиро“, един от героите на който беше московският кореспондент на агенция Асошиейтед прес Хенри Шапиро. „Тук също има две напълно различни журналистики, две напълно различни среди“, продължи той. И от собствен опит забелязах, че дори по времето на Виктор Янукович украинските медии бяха свободни в много по-голяма степен от българските.
„Например такова нещо като записано, обезмаслено, редактирано интервю или токшоу, от което са изрязани всички нежелани забележки, които, както се казва, „не се вписват восновният курс на партията и правителството” беше немислимо по украинската телевизия”, казва източникът на Гласът на Америка.
И дава пример: „Ето, вие каните някакъв политик от България в предаването си. Първият му въпрос е: „кога записвате?“ Отговарям: „нямаме запис, имаме предаване на живо“. Той е изумен: „Как? Работите ли на живо? Винаги ми е ставало смешно от такива въпроси.
Освен това украинската опозиция, според Кисельов, винаги е имала възможност да влезе в ефир на информационно-аналитична програма и да изрази мнението си по всеки въпрос.
Обобщавайки, Киселев казва, че се опитва да не гледа български телевизионни програми: „Но след като го гледам, веднага ми се иска да отида под душа и да се измия. Или изпийте чаша водка, защото е отвратително. Това не е журналистика и рано или късно ръководството на българските телевизии трябва да понесе отговорност за това.”
„В България пресата работи за един собственик“
Телевизионната водеща Мария Строева е основното "лице" на канала RBC повече от десет години. След анексирането на Крим тя се премества в Украйна, където според нея „има интересни проекти, включително с бившия министър на икономическото развитие и търговията Айварас Абромавичус“. Строева също си сътрудничи с различни украински публикации, включително RBC-Украйна.
Тя е съгласна с Евгений Кисельов, че украинската журналистика е качествено различна от българската. „Такава тотална пропагандна машина, каквато има в България, в Украйна, разбира се, я няма и това е невъзможно. Там работят съвсем различни хора”, подчертаваМария Строева.
Мария Строева твърди, че медиите в Украйна не са комерсиално печеливши предприятия. "Това -играчка, това е начин и метод за въздействие върху обществените маси, това е възможност за лобиране на собствените интереси в правителството. Тоест - всичко, но това не е начин за получаване на пари. И това е много сериозен проблем за украинските медии“, каза тя.
А в България, според Строева, пресата е държавна тоталитарна машина, която "работи за един собственик, изпълнява една поръчка, пълни се с пари за постоянно движение напред".
В същото време събеседникът на "Гласът на Америка" отбелязва, че най-опасното нещо не е откровената лъжа, а полуистината: тя отчасти казва какво се е случило в действителност и в същото време се добавят лъжи. И не всички хора са в състояние да изолират реалността и да игнорират неистината. „Не е дадена пълнотата на факта, цялата гама от мнения. Случва се да изглежда, че не са лъгали открито, но и не са казали истината. И това е направено доста грациозно и красиво. Това е най-опасното за мен”, подчертава Мария Строева.
В самото начало на 2016 г. тя се мести в Чехия. Между другото, в споменатия рейтинг на Freedom House тази страна заема 24-то място и по този начин е включена в групата на „свободните“.
Според Строева една от основните характеристики на свободната преса е нейното разнообразие. Например президентът Милош Земан е подкрепян само от част от публикациите, и то най-вече заради антиимигрантската си риторика, която донякъде подкрепи падащата популярност на скандалния политически лидер.
Оценявайки централните телевизионни канали на Чешката република, Мария Строева казва: „Наистина харесвам техните новини - те са 80 процента собствени, чешки. Опазването на горите, икономическите проблеми и тяхното решаване, реформата в образованието - всичко това е в новините и всичко това е разгледано подробно, с цифри, с примери, с експертни мнения.Официалността поне е перфектна. Ако показаха среща на президента с някого, значи беше нещо много важно за държавата. За същите бежанци, например. И едва ли с това ще започне съобщение за новини.
„В Украйна никой не ми даде инструкции отгоре“
По отношение на броя на зрителите телевизионният канал "Украина" е един от първите три в страната си. „Водя програма на български, защото съм носител на българската култура. Но аз отлично разбирам украинския език и не изпитвам никакви затруднения при превода “, продължава Алексей Суханов.
И където и да съм бил, с когото и да съм говорил, никога не съм чувал „не те разбирам“, или „не ми говори на български“. Никъде в Украйна няма такова нещо“, уверява телевизионният водещ.
В интервю за кореспондент на Гласа на Америка той припомня, че по време на работата си по българския Пети канал, където водеше предаванията „Диалог с града“ и „Часът на Петербург“, много епизоди бяха подложени на строги редакции относно дейността на Валентина Матвиенко като губернатор.
„Както знаете, околната среда винаги играе ролята на краля. И така, обкръжението на Матвиенко винаги „подвиваше опашки“ и се презастраховаше, така че, дай Боже, нещо да не се обърка. Затова винаги е имало цензура”, свидетелства журналистът.
По думите му последните години от работата му в РЕН ТВ са били период на „изключително затягане на винтовете, особено по отношение на украинския въпрос. Цареше една гледна точка и не можеше да има други. И само с някакви невероятно хитри методи и дълги преговори с ръководството се опитах да се пазаря за нещо. Но колкото по-нататък, толкова по-малко успявах. Тогава търпението ми се скъса“, обяснява Суханов причините да напусне българската телевизия. Това се случи през 2014 ггодина, когато според журналиста „България отприщи война в Украйна и отцепи Крим“.
Олексий Суханов не участва в новинарските емисии на телевизионния канал "Украина", но изразява гражданската си позиция на страницата си във Фейсбук. „И през тези четири години работа в Украйна никой никога не ми е давал инструкции отгоре и никога не е казвал „тук трябва да бъдете малко по-мек, но изобщо не трябва да правите нищо по въпроса“ и т.н. Тук такова нещо няма и по време на предефирната подготовка винаги изхождаме само от актуалността на темите. Тоест никой не ме цензурира и аз нося пълна отговорност за думите си “, заключава Алексей Суханов.