Българска парижанка - всичко е за шапката, Paris-Chance - Всичко за Франция за жени
снимка: Кетеван Гиоргадзе (@katie.one)
На страниците на Paris.chance пишем за интересни, талантливи хора, които живеят в столицата на Франция. Героинята на днешното интервю беше българка, която напълно въплъщава понятието "парижки стил". Перифразирайки Саша Гитри, да си парижанин не означава да се родиш в Париж, а да се родиш отново там! Това определение не отразява географско положение, а състояние на духа и вътрешен чар. Истинският парижанин винаги е елегантен – у дома, на улицата, в офиса, на пикник с приятели. Тя подчертава максимално онези предимства, с които природата я е наградила, и дори успява да обърне недостатъците в своя полза. Журналистът Loic Prijean обобщи една от отличителните черти на истинската парижанка с невероятна точност: "Тя носи Chanel, сякаш е Monoprix, и Monoprix, сякаш е Chanel." Парижанката, като архетип на женската елегантност, от десетилетия ни доказва, че истинският лукс не се крие в броя на нулите по банковата сметка, а в индивидуалното представяне и собствения й уникален стил.
И така, днес българска парижанка, майка на две деца, дизайнер на шапки, създател на марката Krasnova Евгения Фомина гостува на Paris.chance. Разговорът ни се провежда в уютна работилница на чаша вкусен чай.
- Кажете ми как се озовахте в Париж - мечта или стечение на обстоятелствата? - Не съм планирала нищо и Париж не беше розова детска мечта за мен. След като завърших гимназия, на семеен съвет беше решено да продължа обучението си в Париж. Защо Париж? Първо, тук има прекрасни училища по дизайн, и второ, леля ми живее тук от дълго време. През 2007 г. влязох в Creapole Design School в отделаArt Design и от този момент започна моят хаотичен и завладяващ независим живот в един от най-красивите градове в света. Не мога да кажа, че беше лесно. За да бъдете далеч от дома и любимите хора, да се потопите в друга култура, да живеете в малко студио под наем с размери 15 кв. метра - всичко беше необичайно. Беше особено трудно да свикна с манталитета на французите, но той е много различен. Училището по дизайн ми даде много: познания в областта на модата, дизайна, архитектурата, стилистиката, но най-важното осъзнаване на значението и необходимостта от стил в човешкия живот. Участвах в различни проекти: създавах оформления на жилищни помещения, търсех интериорни решения, разработвах дизайн на опаковки, създавах колекции от дрехи и др. Беше идеална възможност да се пробвам във всички посоки.
- Кога разбра, че искаш да станеш дизайнер на шапки? В студентските си години? - Не е толкова просто. Животът ми е разделен на етапи, сякаш събирам картички и ги слагам в голяма кутия. В 4-та година след няколко стажа в областта на бижутата осъзнах, че това не е моето нещо. Запалих се със стара, ретро фотография. Тя започва да събира пощенски картички и модни фото картички от края на 20 век. Тази епоха ми е най-близка. Така стъпка по стъпка, картина по снимка, вниманието ми се насочи към детайла, който обединяваше всички визуални спомени от онова време - върху украсата за глава: шапки, воали, тюрбани ...
- Какъв беше пътят от архитектурата и бижутата до дизайна на шапки? - Първоначално търсех модист, който да ме научи на това умение. Съдбата ме доведе до една невероятна жена на име Шантал - французойка, парижанка, истински майстор на занаята си, която майсторски владееше изкуството на шапките и учи прилегендарният Жак Пантюрие. В нейното малко ателие се запознах с този удивителен и омагьосващ свят на шапките. Филц, кожа, велур, слама, панделки, дървени блокчета... Благодарение на Шантал успях да получа стаж в светая светих - в Опера Гарние. Но това е съвсем различна история.
- Много интересно! Разкажете ни повече за Опера Гарние, защото това е един от най-мистериозните и луксозни театри в света - Там попадате в една легенда. Стаи за репетиции, работилници за разработване на скици за декорации, ателиета за производство на пачки, шапки, отделна работилница за разработване на цветови и композиционни решения, монтаж с балерини. Мистерията на подземното езеро под сцената става реалност. Всичко е създадено, за да вдъхновява и да се наслаждава на истинската красота на изкуството в различните му проявления. Атмосферата те зарежда да потръпнеш, да настръхнеш и ти се иска да твориш, създаваш, вдъхваш живот на най-невероятните фантазии. Този стаж имаше невероятно въздействие върху мен. Тя ми даде ясна представа за техниката на производство на шапки, малките детайли, които влияят на крайния резултат. Там окончателно и безвъзвратно осъзнах, че искам да създавам шапки.
-Защо "Краснова", това не е твоята фамилия и дори не е фамилията на съпруга ти? - Изборът на името е свързан със семейна легенда. Мислих много, събирах факти от семейния архив. Краснова е благородническа фамилия, носеше я прабаба ми пралеля. Както гласи семейната легенда, тя цял живот чакала единствения си годеник, но така и не го направила. Просто една красива любовна история, която ме впечатли и залегна в основата на концепцията. Говорим за предвоенното време - 20 век, имиграцията. Както казах, на всички снимки от онова време шапките са задължителен аксесоар.
- Откъде черпите вдъхновение? Какъв беше източникът на първата ви колекция? - Вдъхновението за първата колекция е ерата на Арт Деко - геометрия, графики, мозайки, тъмни цветове. Насочих се към техника, която смятам да използвам постоянно - смесица от техники, по-специално комбинация от моята техника с бродерия и други декоративни елементи, които са изработени от подходящи професионални майстори. Така се ражда висшата мода. Например, за първата си колекция поканих да си сътрудничат бродиращи, които работят с модните къщи Chanel и Yves Saint Laurent. Глобално казано, най-мощният източник на вдъхновение е Париж – всеки ден открития ме чакат на всеки ъгъл!
- Какво ти даде първата колекция? Какво влияние оказа? - Разбира се, първата колекция е вдъхновение и емоционален връх. Тя ни позволи да разберем какво иска клиента, да чуем неговите желания и да осъзнаем какво трябва да се направи, за да се съобразим с модните тенденции. Така се роди лятната колекция - абсолютно ефирна, пастелна, момичешка.
- Как бихте характеризирали вашата клиентела? Какво трябва да бъде момиче или жена с шапка от "Краснова"? - Тя е уверена в себе си, познава стила си и не се страхува от промяната. Според мен е достатъчно веднъж да направите добър избор на прическа и това е - няма да се разделите с този аксесоар! Изглежда, че е малък детайл в цялостния образ, но може да промени походката, позата, маниера и дори отношението. Във Франция има поговорка: „Жена без шапка е като Айфеловата кула без бакшиш“.
- Разкажете ни за бъдещите си планове, как ще зарадвате клиентите си? - Следващата стъпка ще бъде, разбира се, отварянето на бутик в центъра на Париж. Искам да пресъздам атмосферата на модните салони от миналотовек с обков, огледала и пиене на чай. Цялата информация за новия проект ще бъде актуализирана в Instagram профила @krasnova_modiste, където можете да видите и новите продукти и да зададете въпроси.
Специално за Paris Chance Дария Дмитриева