Българска рок поезия текст и контекст бр.12
ИЛИ ЕКЗИСТЕНЦИАЛНО ТРАГЕДИЧНО НАЧАЛО
КАТО ДОМИНАНТ НА РОК ЖАНРАПроцесът на формиране, развитие и изчезване на определени жанрове е отражение на пулсацията и движението на самата реалност, показател за общата картина на връзката между тази реалност и публиката, която я възприема. Рок жанрът се превърна в една от формите на проява на младежкия протест на артистично ниво, предлагайки свои собствени принципи на мироглед и модел на поведение. Въпреки че рокът има свойства и черти, „общи за литературата и аудиовизуалното изкуство“ 1, включването му в историята на руската литература е неоспоримо. Разглеждайки феномена на българския рок като феномен на поетическата култура, ние искаме да разгледаме своеобразието на съдържателно-семантичната страна на произведенията от този жанр, опирайки се на разбирането на Бахтин за последното като „определен тип единство на словото и извънсловесната реалност” 2 . Доста научни трудове са посветени на проблема за особеностите на българската рок култура, спецификата на рок поезията като малко проучен феномен на съвременната литература, своеобразието на предметната организация на рок произведенията, тяхната тематика, проблематика, идентифицирането на рок жанра и др. Но жанровата същност на произведенията с обозначение „рок“ не е напълно изяснена.
Какъв е критерият за принадлежност на това или онова произведение на изкуството към рока? Защо В. Висоцки е наричан предшественик на българския рок, а не например Б. Окуджава или А. Галич? Защо песните на А. Макаревич, един от най-известните и талантливи рокери, се приемат от много изследователи и самите реципиенти като наистина roс уговорка? От друга страна, защо Череповецкият бард А. Башлачов е признат за култова фигура на руската рок поезия, който,изглежда има много непряка връзка с рока? С други думи, какво е така наречената "roтвърдост" - свойство, характеризиращо определен тип произведения на художествената култура (по-точно, субкултури), онази лесно доловима и безпогрешна аура, настроение, идейно-смислова насоченост, които позволяват едно или друго произведение да бъде недвусмислено маркирано като рок произведение и да идентифицира този или онзи изпълнител като рокер? В тази работа бихме искали да покажем, че принадлежността към рока до голяма степен се дължи на екзистенциално трагичния характер на художественото съзнание на рок поетите.
Основните черти на търсената ценност - "ротвърдост" - очевидно трябва да се търсят в спецификата на мисленето и мирогледа на рокерите. Както има романтичен тип мислене, постмодерни, реалистични модели на светоусещане, така и рокът е установена система от ценности и координати в отношенията на човек с външния свят, с другите хора, с Абсолютното начало.
Подобно на героя на трагедия, рок герой е „виновен без вина, обречен“ 13 (срв.: „Ще ни убият, че вървим по трамвайните релси“ (Я. Дягилев)), основната му цел е да повлияе на хода на събитията, които формират съдбиsпо начин, да „прекрои“ реалността. Екзистенциалната трагедия се крие във факта, че тази задача е a priori неосъществима - цената на опита да се противопоставиш на установените норми и закони или да промениш заобикалящата реалност, пренебрегвайки силата на съдбата, често се превръща в собствен живот (вж .: „Искате ли да промените този свят? / Можете ли да го приемете такъв, какъвто е? / Изправете се и излезте от обикновеното, / Седнете на електрическия стол или трона?“ (В. Цой 14)). Следователно арената на действията на един рок герой е крайна, ограничаващаситуации, предизвикващи „най-високото напрежение на съществуването”, сблъсък с „нищото”, което „връща човека обратно към себе си” 15 . Бунтът на героя на рока работи срещу съществуващия световен ред („Чувствам, затваряйки очи, - / Целият свят ще воюва срещу мен“ (В. Цой)). Трябва да се отбележи, че своеобразието на сюжетната организация на едно скално произведение, вдъхновено от принципите на живототворчеството и създаването на личен поетичен мит, подсилва трагизма и го пренася на личностно-интимно ниво.
Скалният герой е обременен от усещането и преживяването на екзистенциален ужас от осъзнаването на абсурдността на съществуващия световен ред („Черно слънце” от Д. Арбенина, „Мамо, всички сме полудели” от В. Цой, „Отделение № 6” от А. Башлачев и др.), състоянието на напрегнато очакване на неизбежна катастрофа, катастрофа („Ще рисуваш кръгове по стените , / Ще покриеш сина си от експлозия с тялото си” (А Василиев)). Възможни варианти за освобождаване от „гаденето“, „принудеността“ на битието са сън, смърт, лудост („Само всемирният сън ще ни утеши“ (Я. Дягилев), „Когато заспя мъдро и далеч / Не ме мърдай“ (Е. Летов), „Убий ме, убий се, нищо няма да промениш, / Тази приказка няма край“ (Г. Самойлов 17), „И не да полудееш по-трудно, отколкото да скъсаш струна” (А. Башлачев) и др.). Любопитно е, че смъртта в скалните произведения често се представя като циклично явление: „Ще избягам и - от прозореца. / Азпомнякак се прави” (З. Рамазанова), „Скоро тойотново ще излезе от прозореца и всичко ще свърши” (А. Василиев). Рок героят, разпознал силата на съдбата, може само риторично да попита: „Как мога да накарам всички да се чувстват добре?“ (Я. Дягилева).
Склонността на рока към темите и проблемите на кризата, екстремните ситуации и състояния (всъщност "екзистенциалността" на рока) се отразява в преобладаването на военнитемотиви в творчеството на всъщност невоенното поколение: рокерите се обръщат към темата за войната поради необходимостта да покажат човек в повратни моменти от живота (срв. имената на самите рок групи: Арсенал, Инструкции за оцеляване, Гражданска защита, Нощни снайперисти и др.). Скалният герой първоначално е идентифициран като "боец", "Войник на Вселената" в "Световната война на доброто и злото" (А. Романов 18); „калаен войник” - „нося това време в себе си като калай войник” (А. Василиев). Състоянието на околния свят в поетиката на скалните произведения е състояние на продължаваща война. По-точно, поетите се фокусират върху вдъхновението на съзнанието и мирогледа от военни мотиви, което създава мощно вътрешно напрежение на екзистенциалния план (срв.: „Духовната ситуация на човек възниква само там, където той се чувства в гранични ситуации“ 19).
Приемайки екзистенциалния принцип на отговорността за другите, за цялото човечество, рокът проявява своята „отвореност” и диалогичност. Ето защо, според нас, не е съвсем справедливо да се твърди, че диалогичното съзнание се „противопоставя” на екзистенциалното 20, тъй като последното представя човека като „безпокойство” и това безпокойство се обяснява с пряката отговорност за другите хора: „за да получа някаква истина за себе си, трябва да премина през друг” 21 . Осъзнаването на тази „страшна отговорност” предизвиква превръщането на един поетичен мит в личен. Спасението на човечеството като свръхзадача се превръща в невъзможност да се спаси дори един човек – самият той. Несъмнено тази теза е вярна за много творчески области, но в по-голяма степен - за литературата, особено лириката от така наречените крайъгълни, критични етапи на развитие ("проклети поети", романтизъм, поезия на Сребърния век, рок поезия). Масов характер, техницизъм на рока, неговата принадлежностаудиовизуалните жанрове се засилват само от танатологични тенденции (интерес към феномена на смъртта, мотиви за самоунищожение, самоубийство и др.), провокиращи смъртта на самите рок поети: „Артистизацията на творческия път на художника води до конфликт между реалната творческа личност и образа, формиран от масовата култура, което от своя страна често унищожава творческата личност“ 22 .