Българската неоезическа утопия
Две версии на хуманизма сред либералите и нео-езичниците.
Свобода на християнството и робство на езичеството.
Отлично го разбирам сега, като кучетата на Павлов. Ще реагират десетки антихристи, крещящи за тезата „Слуга Божи“, която обичат да използват като доказателство сред профаните за поробителската същност на християнството. Това е често срещано извращение на значението на думата. „Слуга Божий” при древните означава само ценностна скала, когато човек е роб на страстите, преодолява това робство и поробва природата си на Божиите заповеди, а не на своите зли похоти. Тоест формулата „Слуга Божи” е алегоричен израз на духовната дисциплина на човека. Това ни учат от детството винаги и по всяко време, обяснявайки какво може и какво не може да се направи. И никой не вика, че тези хора ни превръщат в роби - защото абсурдността на това твърдение би била очевидна. така че защо не е очевидна абсурдността на укорите на християните в робство?
Същността на религията е, че тя се отнася до трансперсоналния Абсолют. Тя е осветена и е мярка за човека. Езичеството, освещавайки тялото, премахва трансперсоналния Абсолют и търси опора в човека такъв, какъвто е. В езичеството човекът не е свободен, той е в робство на природния свят. Същото се случва и в хуманизма. Човекът отпада от Богосъзнанието и обожествява човека в човешкото, а не в божественото. Ако християнството освобождава човека от робството на природата, създава свръхестествен човек, то и хуманизмът, и езичеството не познават свръхестествения човек и го разбират като същество от по-нисък порядък, напредващо по стъпалата на естественото царство, разчитащо на вътрешни сили. Всъщност тук човекът е естествен обект. Той е в робство на природата.
В християнството човек носи отпечатъка на Абсолютната личност на Създателя. Човекът се освобождава от власттакосмологични сюжети, от силата на космическата безкрайност. Християнството е религия на освобождението и съвсем различна стъпка в посоката на хуманизма. В езичеството човекът е потопен в света на властта на демоните и духовете, в сферата на зависимостта на човека от природата. Християнството обожествява личността, езичеството я обожествява.