Българската олигархия обща и специална
Информация - Икономика
Други материали по темата Икономика
Българската олигархия: обща и специална
Кива Алексей Василиевич - доктор на историческите науки, главен научен сътрудник в Института по източни изследвания на Руската академия на науките.
„Олигарси” и „олигархия” са понятия (или псевдопонятия?), които ще останат в историята на формирането на нова България. Фактът, че зад тях е имало и стои определена реалност. не предизвиква съмнения. Научната последователност на подобна дефиниция на реално съществуващо в България явление поражда съмнения. Но в същото време хабенето на енергия в търсене на точна дефиниция на понятието "олигархия" е непродуктивно. Марксическата наука не отделя олигархичната фаза в развитието на капитализма, а само разглежда това явление като надстройка, а не като основен продукт на ранния, незрял капитализъм. Що се отнася до "буржоазната наука", олигархията в никакъв случай не е нейният приоритетен интерес. Да не забравяме, че през годините на конфронтация между двете световни системи много концепции просто бяха съобразени с интересите на идеологическата и политическа борба.
Гледайки напред, ще кажа: понятието "олигархия" беше многократно засегнато в хода на дискусии с чуждестранни социални учени, в които случайно участвах наскоро. Всички се съгласиха, че няма ясни дефиниции и че класическите варианти на олигархичните режими, познати на света в Азия и Латинска Америка, така да се каже, са много разнообразни. Що се отнася до България, това явление все още е в процес на развитие. Дискусиите около блаженството са силно политизирани и то не само с усилията на българските, но и на западните политици. Следователно феноменът се нуждае от допълнително проучване и разбиране.
Обсъждане на проблема за олигархията встените на Института по източни изследвания на Руската академия на науките
Предложението ми да обсъдим проблема с българската олигархия в стените на моя институт беше посрещнато скептично от мнозина. „Да, каква олигархия е!“ – чух отговора. „Властта ще се смени и от тази олигархия ще остане само смътен спомен.“ Но привържениците на тази гледна точка участваха в дискусията, което само я изостри. Някои говорители казаха, че те съществуват. така да се каже олигархия и квазиолигархия. В България най-вероятно можем да говорим за квазиолигархия. Други се изказаха в полза на това, че във всяка страна олигархията е уникална по своему и българската олигархия като явление вече се е състояла. Въпреки че в този случай имаме различен тип олигархия, отколкото в страните от Азия или Латинска Америка.
В същото време беше подчертано, че българската олигархия все още е слабо разбрана, тъй като по исторически стандарти тя е едва възникнала, докато в развиващите се страни олигархията или е надживяла себе си, или остарява. С икономическия растеж, развитието на демокрацията и особено интернационализацията на икономическите и социалните отношения практически няма да остане място за олигархията като особен феномен на изоставане. Но тъй като ориенталистите се занимават предимно с развиващите се страни, те говореха предимно не толкова за България, колкото за тези страни. Освен това мнозинството посочи, че понятието "олигархия" в обичайния смисъл вече е влязло в научен оборот и предава реалностите, присъщи на отделните страни на етапа на незрял капитализъм, обременен с наследството от предишната фаза на развитие. Това може да е наследството и от колониализма, и от феодализма, и от семейно-клановите отношения и т.н.
Олигархичният режим по правило се опира, образно казано, на три или четири стълба.едри земевладелци от предкапиталистически или райнокапиталистически тип. В Латинска Америка - латифундисти, в страните от Азия - земевладелци, феодали и т.н. Второ, това е възникващата многопластова нова управляваща класа, която вече е доста обуржоазена земевладелци и владетели от традиционен тип, както и финансови спекуланти и други бизнесмени - новобогаташи, корумпирани служители на държавните институции и т.н. Армията традиционно се формира на базата на хора от едрите земевладелци, богати слоеве от населението като цяло и следователно най-често има пряка връзка между тези слоеве и офицерите. Четвърто, клановете, традиционно влиятелни семейства, играят голяма роля