Българската природа в лириката на Сергей Есенин
Съчинения по литература: Българската природа в лириката на Сергей Есенин В своето лирическо наследство Сергей Есенин ни е оставил ярки, ярки образи на българската природа. Самобитността на неговото поетично слово се корени в красотата, обичаите и фолклора на Рязанския край - родината на поета. „Рязански полета, където селяните косят, където сеят зърното си“ става люлка на неговата поезия. Известно е, че първите произведения на Сергей Йесенин са песнички за селски момичета. Да и как иначе? Та нали самият поет е казал: Роден съм с песни в тревиста пелена. Пролетните зори ме извиха в дъга. От детството си Сергей Есенин възприема природата като живо същество. Затова в неговата поезия се усеща древно, езическо отношение към природата. Поетът я оживява: Схемникът-вятър с предпазлива стъпка Омесва листата по первазите на пътя И целува офиковия храст Червени рани на невидимия Христос.
Малко поети виждат и усещат красотата на родната природа така, както Сергей Есенин. Тя е мила и скъпа за сърцето на поета, който успя да предаде в стиховете си широчината и безграничността на селската Рус: Не виждай края и ръба - Само синьото засмуква очите. Поетът се чувства част от този необятен свят. В лоното на природата душата му се очиства: Забравил човешката мъка, спя на поляните на клоните. Моля се за алени зори, Причастие край потока.
Животът на природата е неделим от живота на човека: Кого да съжаляваме? В края на краищата, всеки скитник в света - Ще мине, ще влезе и ще излезе от къщата отново. Конопено растение сънува всички починали С широка луна над синьо езерце. Чрез образите на родната природа поетът възприема събитията от живота на човека. Поетът брилянтно предава своето душевно състояние, рисувайки за тази цел прости, до гениалност, сравнения с живота на природата: Не съжалявам, не викам, не плача, Всичко ще мине като дим от бели ябълкови дървета. Вехнещо злато прегърнато, вече няма да бъда млад. ВиеСега няма да туптиш толкова много, Сърце, докоснато от студ, И страната на бреза chintz Няма да те примами да се скиташ бос. Сергей Есенин, макар и с горчивина, приема вечните закони на живота и природата, осъзнавайки, че „всички ние сме тленни на този свят“, и благославя естествения ход на живота: Да си благословен завинаги, Що дойде да цъфти и да умре.
В стихотворението „Не съжалявам, не викам, не плача.” Чувствата на поета и състоянието на природата се сливат. Човекът и природата са в пълна хармония с Есенин. Съдържанието на стихотворението "Златната горичка разубеди. " също ни се предава с помощта на образи на природата. Есента е време за обобщаване, спокойствие и тишина (само „Жеравите летят тъжно“). Образите на златна горичка, заминаващ скитник, горящ, но не стоплящ огън, ни предават тъжните мисли на поета за упадъка на живота. Сергей Есенин искрено признава: "Моите текстове са живи с една голяма любов към родината. Чувството за родината е основното нещо в моята работа."
В концепцията за родината за поета се слива "всичко скъпо и близко, от което е толкова лесно да ридаеш". Любовта на поета към родната Рязанска земя прераства във велико, всеобхватно чувство към България: О, Русь, малиново поле И синята, паднала в реката, Обичам езерната ти мъка до радост и болка. Поетът не може да си представи себе си без българската природа. „Страната на бреза калико“ се превърна в източник на жизненост и вдъхновение за поета: Но най-вече любовта към родната земя бях измъчван, измъчван и изгарян. Стиховете на Сергей Есенин, мисля, са близки на всеки българин, защото поетът успя да предаде в лириката си онези светли, прекрасни чувства, които предизвикват у нас картините на родната природа. И ако понякога ни е трудно да намерим точните думи, за да изразим дълбочината на чувствата си към родния край, то определено се обръщаме към този поет.
Е, можеш ли да го кажеш по-добре? Аз съм завинагиза сиянието и росата се влюбих в брезовия лагер, И златните й плитки, И платнената й рокля.