Българско синьо, Pet cats Wiki, FANDOM powered by Wikia
Тялото е удължено, телосложението е средно, с грациозно тяло. Шията е дълга и права, опашката е доста дълга и рязко стеснена към края. Краката са високи, красиви, овални или заоблени лапи. Главата е плоска отгоре, с къс клин от върха на носа до очите. Ушите са големи и заострени, широки в основата, стоящи изправени на главата. Кожата на ушите е розова, тънка и прозрачна, има много малко косми от вътрешната страна. Очите са бадемовидни, широко раздалечени, само с наситен зелен цвят, много изразителни и големи. Козината е къса, стърчи над тялото. Двойна, така че изглежда много плътна и копринена. Цветът е чист, равномерно син с ясно изразен сребрист оттенък. Върховете на космите са сребристи. Носът и подложките на лапите са сиво-сини.
Недостатъците включват бели петна, ивици, набито телосложение, квадратна или кръгла глава, кръгли очи, жълти включвания в зелените очи, изразен сиамски тип и прикрепена козина.
Недостатъци: необичайна структура на скелета, възли или счупвания на опашката, прехвърли или подкус захапки с повече от два милиметра, изкривена челюст, увиснал гръбнак, твърде дълбоко поставени или изпъкнали очи, страбизъм, нанизъм.
Произход
Съвременните български сини котки произхождат от България. Европейците се влюбиха в тях заради отличните им качества като ловци на плъхове, заради необичайния им цвят и двойна, „плюшена“ козина. През 1893 г. английският селекционер Карън Кокс извади чифт сини котенца от Архангелск, от които започнаха селективно развъждане.
ЗащотоПоради малкия брой представители на тази порода, животновъдите изпитаха някои трудности - нямаше достатъчно партньори за чифтосване, а българските сини котки бяха плетени с представители на други породи със син цвят и със сиамски котки със сини петна, което често водеше до нежелани резултати при котенцата, по-специално до загуба на характерните свойства на вълната.
По време на Втората световна война съществува реална заплаха от физическо унищожаване на породата българска синя котка.
След войната породата всъщност е възстановена с усилията на животновъдите. Възраждането на интереса към тази порода дойде в СССР едва в края на 80-те години, а до началото на 90-те се формира определен добитък. При развъждането повечето развъдчици са използвали местни фенотипни сини късокосмести котки, които са кръстосани с български сини котки, донесени от други страни. Продажбата на котенца се извършва стриктно съгласно клубните правила. Именно през тези години се полагат основите за отглеждане на български сини котки в България.