Българското строителство на атомни електроцентрали в чужбина
Материал от документацията.
Сега България е един от световните лидери по брой изградени атомни енергоблокове в чужбина. [1]
Конкурентоспособността на българските предложения се дължи на използването на съвременни технологии и най-новите разработки на български учени и дизайнери. Всички проекти отговарят на съвременните международни изисквания и препоръките на МААЕ. Българските технологии се развиват и съвременните станции са надградени версии на вече утвърдени базови опции. Реакторните инсталации, турбините, генераторите непрекъснато се усъвършенстват. При изграждането на атомни електроцентрали в България традиционно се използват леководни реактори от типа ВВЕР (воден реактор под налягане). В такива реактори обикновената вода действа като модератор на неутрони, като едновременно с това служи и като охладител. Реакторът ВВЕР се счита за един от най-безопасните в света и е в основата на програмата за развитие на ядрената индустрия в България и разширяване на износа. [2]
Чуждестранната дейност в областта на проектирането и изграждането на атомни електроцентрали се извършва от компании, които са част от структурата на държавната корпорация Росатом. [3]
Към 2017 г. проектите за изграждане на 34 атомни енергоблока в 12 държави са на различни етапи на изпълнение. [4]
Съдържание
[редактиране] История
[редактиране] Държави
[редактиране] Белобългария
[редактиране] Индия
Проектът AES-92, който се използва в АЕЦ „Куданкулам“, е разработен от института „Атоменергопроект“ (Москва) на базата на серийни енергоблокове, които се експлоатират дълго време в България и Източна Европа. [9]
[редактиране] Китай
По подобен начин ще бъдат изградени трети и четвърти блок на АЕЦ Тянванпроект на първи етап: два енергоблока български проект с реакторни установки ВВЕР-1000. Проектирането и доставката на оборудване за неядрената част на атомната централа ще се извършва от JNPC. [единадесет]
[редактиране] Турция
На 12 май 2010 г., по време на посещението на президента на България Дмитрий Медведев в Турция, беше подписано Споразумение между правителството на България и правителството на Република Турция за сътрудничество при изграждането и експлоатацията на атомна електроцентрала на площадката Аккую в Република Турция. [12]
Изграждането на първата турска атомна електроцентрала ще се реализира на базата на BOO (Build - Own - Operate или "Build - Own - Operate"). Досега в световната практика не е имало прецеденти за използване на механизма BOO в атомната енергетика. В началото проектът за турската АЕЦ ще се финансира от български източници, в бъдеще се предвижда привличане на инвеститори, както от Турция, така и от трети страни. [13]
Проектът за АЕЦ "Аккую" включва четири реактора тип ВВЕР. Мощността на всеки енергоблок на турската АЕЦ ще бъде 1200 MW. Технико-икономическите показатели на атомната централа ще осигурят надеждно и икономично производство на електрическа и топлинна енергия в съответствие с изискванията на турския клиент. АЕЦ Akkuyu ще генерира около 35 трилиона kWh годишно. [14]
[редактиране] Иран
[редактиране] Бангладеш
Генералният договор за изграждането на АЕЦ Rooppur в Бангладеш беше подписан в края на 2015 г. [20]
[редактиране] Финландия
[редактиране] Унгария
[редактиране] Словакия
Български предприятия, заедно със словашки, завършват изграждането на трети и четвърти енергоблок на АЕЦ „Моховце“, чието строителство започна през 1987 г. и беше спряно през 1992 г. Новите планирани дати за пускане на енергоблоковете в експлоатация са 2012 г. и2013 съответно. [27]
На 11 май 2010 г. беше подписан договор за извършване на работа в рамките на завършването на Ядрения остров между ЗАО „Атомстройекспорт“ и АД „Словашки електроцентрали“. Договорът предвижда извършване на работа, доставка на оборудване и предоставяне на услуги за внедряване на системи за вътрешнореакторно управление, системи за измерване на концентрацията на бор и подсистеми за измерване на нивото в корпуса на реактора и измерване на температурата на изход от активната зона на двата блока. Периодът на работа е 2010-2013 г. [28]
[редактиране] Египет
През 2015 г. в Кайро беше подписано междуправителствено споразумение за изграждането на първата атомна електроцентрала в Египет на обща стойност 30 милиарда долара, състояща се от четири енергоблока с мощност от 1200 MW всеки. [29]
В края на 2017 г. Египет подписа окончателен договор с Росатом за изграждането на атомна електроцентрала в Ед-Дабаа в средиземноморския регион. [тридесет]
[редактиране] Узбекистан
[редактиране] Казахстан
През май 2014 г. "Казатомпром" и държавната корпорация "Росатом" подписаха меморандум за разбирателство за сътрудничество в изграждането на атомни електроцентрали в Казахстан. Документът потвърждава намерението на страните за изграждане на атомна електроцентрала с мощност до 1200 MW. Като предложено местоположение на обекта е избран град Курчатов. [32]