Близък изток - История на Асирия
Изостряне на вътрешнополитическата обстановка
Така около 660 г. Асирия е на върха на своята мощ; ако тя загуби някои области, които преди са притежавали Тиглатпаласар или Саргон, тогава тя спечели Египет. Но от този момент събитията се ускоряват, което довежда Асирия до бърза смърт.
Широките народни маси - земеделци, занаятчии и роби - все още не са действали като самостоятелна политическа сила, тяхната класова борба се проявява засега в бягство от господарите, в убийството на отделни собственици на роби. Но тези маси представляваха огромна скрита сила, която можеше да се задейства в случай на военно поражение или отслабване на държавната власт.
При такива условия можем да говорим не толкова защо асирийската държава е загинала, а какво й е позволило да продължи да съществува относително дълго време. Причината за това е главно липсата на необходимото единство и достатъчно военни сили сред противниците му.
Но постоянните военни успехи на Асирия доведоха до факта, че външната опасност започна да се подценява от управляващата класа, докато раздорът между отделните й групи се засили. Що се отнася до асирийската армия, въпреки че няма доказателства, че Асирия е започнала да прибягва до наемни войски (единственото изключение е споменаването на началника на кимерийския полк при Асархадон), обаче, по един или друг начин, тази армия е била затрупана с извънземни елементи, набирани от всички видове завладени народи. Способността да се печелят пари по време на кампании (особено по време на военните успехи на Асирия) превърна значителна част от воините в послушни инструменти на асирийските собственици на роби, но в крайна сметка враждебното настроение на населението като цяло не можеше да не засегне армията, а нене може да подкопае неговата бойна способност.
От друга страна, дългата борба с асирийците допринесе за натрупването на боен опит сред техните противници. Съвършенството на военната организация и оръжията, високата техника на обсадни работи не можеха дълго да бъдат монопол само на асирийците. Вавилонците, урартите, мидяните, еламитите възприели асирийската тактика и военна техника. От голямо значение беше появата в Западна Азия на кавалерийски стрелкови отряди на кимерийците и скитите с тяхната специална тактика. Може би местните жители от покрайнините на асирийските владения също са се присъединили към кимерийците и скитите. Следователно, за падането на Асирия беше необходим само достатъчно мощен военен съюз на нейните противници. Мардукапалидин се опита да сключи такъв съюз по негово време; от 50-те години на 7 век. пр.н.е. различни коалиции отново се формират срещу Асирия и единственият въпрос беше коя от тях ще бъде достатъчно силна, за да отхвърли асирийското иго.
Усложняване на международната обстановка
Между 657 и 655г пр.н.е. Псаметих, синът на Нехо, който по това време беше владетел на един от регионите на Египет, влезе в съюз с лидийския цар, който, след като временно отблъсна атаката на кимерийците, вярваше, че вече не се нуждае от подкрепата на Асирия. Въз основа на този съюз, Псаметих заема трона на фараоните, вероятно унищожавайки асирийските гарнизони в процеса. Египет беше загубен от Асирия. Асирийският цар не успя да организира нова кампания за покоряване на Египет, тъй като цялото му внимание и сила бяха насочени към борбата срещу враговете, които заплашваха основното ядро на държавата. През 655 г. започва асирийската война с Елам. Асирийските войски побеждават еламитите и техните арамейски и халдейски съюзници, след което, пресичайки река Каруи, превземат столицата на Елам - Суза. Еламският цар Теуман бил пленен иобезглавен пред очите на предадената еламска армия.
Въпреки този успех ситуацията става все по-сложна. По едно време асирийците очакват нахлуването на кимерийците (които превземат Сарди, столицата на Лидия около 654 г.), както и на урартите. Но силите на кимерийците бяха вързани за дълго време в Мала Азия, където Лидия продължи да се съпротивлява. Държавата Урарту също не влезе в конфликт с Асирия; но през 653-652г. пр.н.е. вавилонският цар, братът на Ашурбанапал, Шамашшумукин, се разбунтува.
Шамашшумукин, който е свързан с вавилонската знат и очевидно разчита на своите привърженици в Асирия, успява да създаде силна армия във Вавилония и да спечели както вавилонската, така и халдейската знат. Освен това той тайно влиза в съюз с арабите, с арамейските племена, явно и с Мидия, може би с Египет и, разбира се, с неизбежния участник във всички антиасирийски коалиции – Елам. Но въпреки всички мерки, предприети от Шамашшумукин, развитието на събитията беше неуспешно за него. Асирийците, които за първи път действаха под командването на самия Ашурбанапал, който дотогава очевидно никога не е участвал в кампании, предпочитайки да учи в библиотеката си и лично да участва в изтезанията и екзекуциите на затворници, успяха да предотвратят връзката на еламите с вавилонците. Шамашшумукин е победен, оттегля се във Вавилон, където е обсаден.
Арабските помощни отряди се опитаха да пробият, за да помогнат на Шамашшумукин, но бяха победени в необичаен за тях терен, пресечен от канали, и бяха принудени да се скрият зад стените на Вавилон, където тогава вече бушува глад. Междувременно западните групи араби бяха победени от царя на Моав (държави източно от Йордан), лоялен на Ашурбанипал. Друг дворцов смут се случи в Елам ипродължително смущение. Положението на обсадените вавилонци става безнадеждно. Според асирийските данни те са стигнали до канибализъм. Шамашшумукин се изгори в двореца си. Асирийците, които нахлуха в града, извършиха жестоко клане на привържениците на Шамашшумукин.
Войната обаче още не е приключила - остава Елам, където отново надделява антиасирийската група на благородниците. Асирийците отново превземат Суза и през 646 г. пр.н.е. отново издигнаха своето протеже на трона. В годините на размирици, които последваха, претендентите за еламския трон се биеха един срещу друг и в същото време водеха война срещу Асирия. Нямаше единство сред еламитите и въпросът можеше да завърши само с тяхното пълно и окончателно поражение. В крайна сметка (около 639 г. пр. н. е.) асирийците превземат Суза за трети път. Градът е разрушен, пепелта на еламските царе е изхвърлена от гробниците, статуите на еламските богове са извадени и множество ценности, откраднати от еламитите във Вавилония в продължение на много векове, са върнати във Вавилон. Така приключи независимото съществуване на Елам.
Ашурбанипал умира, очевидно, около 633 г. пр. н. е. и оттогава започва нов период на вътрешни вълнения в Асирия, приближавайки окончателното ѝ падение. За съжаление основната причина за тези проблеми все още не ни е ясна.
Смъртта на Асирийската империя
Знаем много малко за управлението на наследника на Ашурбанапал, Ашхуретилани. През 626 г. пр.н.е тронът на Вавилония, който дотогава очевидно е бил зает от асирийското протеже Кандалану, е завзет от Набополасар (Набуапалусур), халдейският водач, който преди това е бил на служба в Асирия. Ашурателиани направи слаб опит да спечели халдейците на своя страна, но поради напредналия по това време процес на сливане на халдейската и вавилонската знат, за да ги противопостави един на друг, както беше направено преди, вечесе провали. Набополасар държеше Вавилония в ръцете си. Скоро Ашшуретилани очевидно е бил свален от трона по време на дворцов преврат в Асирия. Последвалите събития са неизвестни за нас до 616 г., когато друг син на Ашурбанипал, Сарак (Синшаришкун), вече е на асирийския трон.
По това време асирийската държава очевидно е престанала да упражнява административен контрол не само над повечето от отдалечените от нея региони, но и над сирийските региони и е била принудена да сключи съюз с Египет и дори с царството на Ман при езерото Урмия. Асирийците преди това не са признавали това царство за равноправна сила. Възможно е скитите да са управлявали в много асирийски територии по това време. Централните райони на държавата обаче бяха здраво държани от войските на Сарак.
Позицията на Асирия и нейните съюзници рязко се влошава, когато срещу нея се формира мощна коалиция, състояща се от Вавилония (водена от Набополасар) и Мидия (водена от Киаксарес). Не е ясно обаче дали съюзът между тях е сключен от самото начало или се оформя едва по време на самата война.
Така завършва съществуването на асирийската държава. От този момент нататък Асирия никога повече не играе предишната си политическа роля. Асирийският народ обаче не е бил унищожен по време на унищожаването на асирийската държава. Потомците на асирийците продължават да живеят на същите мостове, но техният роден език (асирийският диалект на акадския), с който арамейският, широко разпространен в асирийската държава, вече успешно се конкурира, вече е напълно изместен от тях. Асирийците се присъединиха към общата маса на арамейците.
"Световна история" том 1. изд. Мда. Францева