Блюмкин Яков Григориевич
Възможен прототип на Щирлиц-Исаев е Яков Блюмкин.
В момента телевизионен канал България излъчва сериал за младия чекист Всеволод Владимиров, който работи под псевдонима Максим Максимович Исаев. Това е същият Исаев, който по-късно под прикритието на германския аристократ Макс Ото фон Щирлиц, ограбен в Шанхай, ще дойде на среща с германския консул в Сидни, след което ще го познаваме под това име. След излизането на филма "Седемнадесет мига от пролетта" смятаме образа на Щирлиц за събирателен. Но много факти от ранната биография на Щирлиц, описана от Юлиан Семенов, имат ясни паралели с биографията на друг виден чекист, Яков Григориевич Блумкин. И въпреки че истинският Блумкин е застрелян през 1929 г., писателят удължава живота си на страниците на своите романи.
След Февруарската революция сестра Роза и по-големите братя Лев и Исай се хвърлят стремглаво в революционното движение. Не изостава от тях и 16-годишният Яков.
Скоро Блумкин става ключова фигура в убийството на германския посланик в Съветска България граф Мирбах. Между другото, мнозина отбелязаха способността на Блумкин да променя възрастта си буквално пред очите му. Променяйки изражението на лицето, той ставаше или по-възрастен, или по-млад. Освен това на 17 години той вече е имал доста гъста брада, а според описанията на свидетели на покушението срещу граф Мирбах германският посланик е бил застрелян не от 17-годишен младеж, а от 30-годишен мъж. Вярно, пак Блумкин изобщо не може да е участник в покушението, а да се нарече такъв, за да прикрие другар от партията на левите социалисти-революционери.
Този другар най-вероятно е Сергей Дмитриевич Масловски, бивш полковник от Генералния щаб и бъдещ съветски писател, когото познаваме под псевдонима Мстиславски. След убийството на Мирбах Масловски-Мстиславски напуска партията на левите социалисти-революционери и влиза вЦентрален комитет на украинските боротбисти.
Блумкин знаеше, че нищо няма да му се случи, любимецът на Троцки. Ето как всъщност се случи. За убийството на Мирбах Блумкин е осъден от военен трибунал на смърт. Но Троцки се погрижи смъртното наказание да бъде заменено с „изкупление за битките за защита на революцията“. Заедно с Масловски Блумкин заминава за окупираната от германците Украйна, където става един от организаторите на антигерманското подземие. Когато в Германия се състоя революция и германските войски напуснаха Украйна, Блумкин се върна в Москва и служи през цялата Гражданска война в щаба на Троцки. Тогава Троцки го изпраща да учи в академията, но скоро Яков отново е прехвърлен в органите на Чека.
По-нататък покрай Юлиан Семенов, бъдещият Щирлиц, под прикритието на капитан от бялата гвардия, прониква в щаба на владетеля на Монголия, барон Унгерн, и прехвърля военно-стратегическите планове на врага на своето командване. Този факт се среща и в биографията на Яков Блумкин.
Василий Вителевич почина през 1976 г., две години преди стогодишнината си. След излизането си от затвора той беше приятел с дядо ми, когото познаваше от бялото движение, и затова все пак успях да го хвана жив. Той наистина тайно посети Съветския съюз, но е вярно, че Гокран не ограби по същото време.
Но в книгата, по заповед на времето, когато е публикувана, вместо находчивия Яша Блумкин действа българският интелектуалец Сева Владимиров. Но старите служители по сигурността, които съветваха писателя, знаеха, че по време на украинския етап от дейността си Блумкин работи под псевдонима "Владимиров".
През есента на 1923 г. по предложение е въведен на секретна работа в Коминтерна. По указание на председателя на Коминтерна Григорий Зиновиев във връзка с пивоварната революция в Германия Блумкин е изпратен там да инструктира и доставяоръжия на немските революционери.
Важен етап в дейността на бъдещия Щирлиц беше резиденцията му в Шанхай. Блумкин също е бил там, но предимно на кратки посещения. Основното място на пребиваване на Блумкин беше Монголия, откъдето той посети Китай, но след бягството от страната на ръководителя на Източния сектор на INO Георгий Агабеков, който след полета си разсекрети информацията за дейността на Блумкин в Монголия и Китай, Блумкин беше отзован оттам в Москва и изпратен в Константинопол. Оттам Блумкин контролира целия Близък изток. Блумкин също прави пътуване до Палестина. работейки или под прикритието на благочестив собственик на пералня Гурфинкел, или под прикритието на азербайджански еврейски търговец Султанов, той се занимаваше със създаването на резидентна мрежа. Скоро той успява да вербува виенския антиквар Якоб Ерлих и с негова помощ създава резиденция, тайно под Книжарницата. В Палестина Блумкин се запознава с Леополд Трепер, бъдещият ръководител на антифашистката организация и съветската разузнавателна мрежа в нацистка Германия, известна като Червената капела.
В крайна сметка британците, които тогава притежаваха Палестина, изгониха Блумкин от тяхната мандатна територия.