Бог наказва ли ни, когато грешим
Бог наказва ли ни, когато съгрешим?
За да отговорим на този въпрос, първо трябва да направим разлика между наказание и възпитание. Всички грехове на онези, които вярват в Исус Христос – минали, настоящи и бъдещи – вече са били наказани на кръста. Като християни ние никога няма да бъдем наказани за грях. Беше направено веднъж завинаги. „Онези, които са обединени с Христос Исус, вече няма да бъдат изправени пред осъждане“ (Римляни 8:1). Чрез жертвата на Христос Бог вижда само Своята правда, гледайки ни. Нашият грях беше прикован на кръста на Исус и ние никога няма да бъдем наказани за него.
Но грехът, който остава в живота ни, понякога изисква Божията дисциплина. Ако продължим да следваме грешни пътища, не се покайваме и не се обръщаме от злото, тогава Бог ще се затича към Своето божествено възпитание за нас. Ако Той не направи това, тогава Той няма да бъде любящ и грижовен Баща. Точно както ние образоваме собствените си деца за тяхно собствено добро, така нашият небесен Отец обучава с любов Своите деца за тяхно собствено добро. Евреи 12:7-11 ни казва: „Трябва да устоите през всички изпитания като наказание, което Бог ви налага като Негови синове. В крайна сметка няма син, когото бащата да не накаже. И ако не сте били наказани, както се наказват всички синове, значи не сте синове, а извънбрачни деца. Ако бяхме наказвани от земните бащи и уважавани за това, не трябва ли много повече да се подчиняваме на Бащата на духовните същества, за да получим живот чрез това? Те ни наказаха за кратко време и по начина, който им се стори най-добър, но този Отец за наше истинско добро, за да ни направи участници в Неговата святост. Разбира се, всяко наказание не радва, а наскърбява, но само за известно време, а след това онези, които е коригирало, ще пожънат плодовете на мирен и праведен живот.
По този начин образованието е средството, чрез което Бог с любов обръща децата Си от бунт към послушание. Чрез образованието Божията гледна точка върху живота ни се разкрива по-ясно пред очите ни. Както казва цар Давид в Псалм 31, образованието ни принуждава да признаем и да се покаем за греховете, които все още не сме извършили. Така образованието пречиства. Освен това е катализатор за растеж. Колкото повече знаем за Бог, толкова повече знаем за Неговите желания за нашия живот. Образованието ни позволява да учим и да се съобразяваме с образа на Христос (Римляни 12:1-2). Образованието винаги е добро за нас!