Боливудско турне или как нашите хора са измамени (Луиз Такур)

Най-после се появи ПРИНЦЪТ. Не съм саркастичен, момчето, което чакахме, всъщност се казваше ПРИНЦ! Той се качи в колата ни и потеглихме към студиото. Вярно, веднага отворихме портата и ни пуснаха вътре без никакви проблеми. Излязохме от колата, принцът каза, че ще се върне след минутка, след което изчезна някъде. Моето отделение, влюбено в индийското кино, сияеше от радост, умни индианци се скитаха наоколо, очевидно актьори, опитахме се да различим поне един познат човек, но напразно. Всички бяха непознати. Принцът се появи и каза, че снимките започват и ние като партизани незабелязани да отидем в павилиона и да се скрием. Крия. Защо, питам аз. Той отговаря, че уж днес директорът е много ядосан, не е в настроение да го каже и ще ни изгони, ако забележи. - Здравейте! Платихме огромна сума за това турне! - Аз съм в недоумение. -Да, знам. Но не се притеснявайте, всичко ще бъде наред. - обеща принцът и ни поведе заобиколен път към павилиона. Имаше много хора там. Принцът ни заведе до пейзаж като беседка в градината и ни каза да седим като мишки. Обяснявам всичко на моите туристи, слава Богу, че не се сърдят. Съпругът казва на жена си: - Значи е необходимо! Това е снимане и ние можем само да се намесим. - обръщайки се към мен - А кой е във филма? Превеждам въпроса на принца. Поколебах се. Посочвайки един човек, той казва: - Това е Хритик Рошан! - Какво си ти? Мислите, че сме просто овце и не знаем как изглежда Ритик Рошан. В това време, чувайки познато име, питомникът ми дърпа ръката ми и със сияещо лице пита: - Къде? Къде е Ритик Рошан? Ще бъде ли той главният герой? - обръщайки се към жена си - Не забравяй да ме снимаш с Ритик на заден план. Съпругата веднага се изправи в поза, като преди това намери удобно мястоза заснемане на съпруга и мястото, където ще започне стрелбата. - Да, Хритик в главната роля - лъжа - Но по някаква причина той закъсня. Как трябваше да избягвам? Вече разбрах от декорите и начина, по който актьорите бяха облечени - претенциозно с нюанс на златни бижута - че снимат сериал, а не рекламен филм. - Това сериалът ли се снима? Питам принца. Той разбра, че разбирам всичко и кима виновно. Няма какво да правя, мълча като партизанин, не искам да разочаровам туристите. Самата аз вече си драскам наум оплакване до туристическата агенция. Срам за нашите. Ние не сме идиоти! Защо да мамят така? И така започна стрелбата, която чакахме половин час в нашия заслон. Сцена: „семейство“ от петима души седи на постлана маса за хранене (операторът обикаля релсите в кръг, като се задържа близо до всеки седнал на масата за минута, в което време всички се хранят мълчаливо. След това до масата идва човек, също претенциозно облечен, камерата се концентрира върху него за минута, след това върху останалите (всички седящи на масата изглеждаха изненадани). Всичко! Снимките свършиха (след пет- 7 минути!) всички стават от масата, режисьорът вика: Отлично, браво, отлично, супер!" Всички радостно се разпръскват из павилиона. И това е всичко. Аз съм дъщеря на режисьора и детството ми премина на снимачната площадка, в телевизионното студио и видях и знам как се правят филми, но това. НИКОГА! Моите туристи са шокирани и изобщо нищо не разбраха. Питам принца: - Какво има до друга зона и ще ви покажа други павилиони. Но днес там няма да се снима. Просто ще разгледаме. -Защо трябва да гледаме празни павилиони? - Просто така. Идиотизъм. Превеждам всичко за моите туристи.

Виждам, че са разочаровани. Особено мъжът. Чувствам се виновен по някаква причина. Излизаме от павилиона, на групиима актьори (бедните са уморени от изтощителните снимки), които пушат, които пият чай, които просто си бъбрят. Подхождаме към една компания от актьори (една възрастна жена, един възрастен мъж и две млади момчета). Принцът, малко по-напред от нас, бързо им прошепва нещо. Представя ни: - Това са гости от България, ТОЙ е режисьор, а СЪПРУГАТА му е страхотна АКТРИСА! - лъже копелето, а аз автоматично превеждам на български, идиот, - И това, - сочейки жената - Хема Малини, това е съпругът й Дармендра - сочейки мъжа, - а това е Джон Ейбрахам. Не го оставих да завърши, хванах го за яката и казах: - Ако това е Хема Малини, тогава аз съм Ашвария Рай! ти идиот ли си И мислиш, че сме еднакви? Обвиненията ми нямат представа какво се случва. Актьорите, като чуха всичко, веднага се разпръснаха. Принцът се извинява. Вземам моите туристи и ги водя до колата. По пътя се извинявам и обещавам, че ще направя всичко възможно, за да накарам агенцията да им върне парите за това турне. Разбира се, туристите бяха разочаровани, те специално летяха от Гоа за това турне. Слава Богу, разбират, че аз нямам нищо общо с това. Имаше още много време до полета, не искаха да видят града. Мъжът се оплака, че очаква да види на живо поне един индийски актьор. Помолиха ме поне да им покажа къде живее актьорът Шах Рук Хан и ги заведох при Бандра. След като видяхме и заснехме снимката на къщата на актьора, решихме да изпием по чаша кафе в кафенето Coffee Day на открито пред океана. В кафето нямаше хора, само ние и още една влюбена двойка на съседната маса. Всички бяха в лошо настроение. Когато се канехме да тръгваме, една кола спря пред кафенето и актьорът Салман Хан излезе от нея. Радостта на моето отделение нямаше граници. Той долетя до актьора и го прегърна. Явно актьорът е свикнал с това и изобщо не е изненадан. Той също го прегърна усмихнат и попитаОт къде е, това го преведох от България. Той се съгласи да се снима с туристите. Снимах ги, сбогувахме се и тръгнахме. Все пак се принудих да върна парите за турнето. Агенцията дори не беше наясно как е извършена тази обиколка и се предполагаше, че не е имало оплаквания преди това. Обещаха да го оправят. Няколко месеца по-късно отново имаше турне в Боливуд, бях уверен, че сега всичко ще бъде честно. Но уви, цялата история се повтори, само че вместо принца имаше друг ескорт. За щастие тогавашните туристи бяха лаици в индийското кино и не познаваха нито един актьор. Отказах се от обиколките на Боливуд.