Болотов Василий Василиевич, професор Избор на патриарх сред сиро-персийските несторианци и сред коптите
[Намесата на държавната власт в църковната сфера по въпроса за избирането на най-висшите йерархични личности съвсем случайно даде плод в монофизитската среда].
Беше в Египет. След смъртта на патриарх Захария (4 януари 1032 г.) египетските християни (монофизити) имат усложнение с избора на патриарси. Тогава египетският везир Али бну-Ахмад Мугибу-л-даулат, който беше благосклонен към християните и изключително ефективен, предложи на християните да правят като християните в Багдад. Близо до Багдад беше Селевкия, където беше резиденцията на сирийския католикос. Случаят беше за практиката на несторианците.
Те действаха по този начин. От всички лица с право на глас бяха избрани 100 души
100 - 50, от 50 - 25, от 25 - 10, от 10 - 3. От тези три един беше избран по специален начин. Изборът беше оставен на Бог. Името на всеки беше изписано на специален билет, а на четвъртия беше изписано името на Исус Христос. Тогава билетите се навиха и разчитаха на трона. Отслужена е литургия, а след нея е изпратено дете, от което не може да се очаква измама. Той извади билет и ако имаше името на някой кандидат, той беше признат за избран; ако имаше името на Христос, това означаваше, че Христос все още остава добрият пастир на овдовялата църква и никой от тримата кандидати не Му е угоден. Това се повтаря втори и трети път, докато изборът падне върху един определен човек.
Много характерно е, че подобна практика се развива в Сиро-Персийската църква. Никой от неговите историци не го описва подробно и следователно не знаем, че хайкалията е била практикувана тук точно във формата, описана от Муджибу-д-даулат.Основната идея на описаната от него форма е последователната замяна на преките избори с посредствени. Бяха избрани пряко 100 души, които получиха право активно да избират кандидати измежду тях. Тези 100 души решиха въпроса за избора. Освен това броят на избирателите постепенно намалява. Тази практика е най-добрата. Прекият избор на един човек за цялата страна рядко би обещал успех. Жителите на Нисивин, например, познават много добре достойни хора в Нисивин, но не познават достойни хора в Арбел и обратното. Как тогава от тези непознати лица да изберем едно достойно? Много по-целесъобразно е да изберете вашите достойни хора за избиратели, като ги задължите да направят всичко възможно, за да изберат най-достойния католикос.
Не е особено изненадващо, ако методът е много добър по свой начин, изобретен от персийските християни. Нуждата е велик учител и те кара да се молиш на Бога. Християните винаги са живели тук между чука и наковалнята. Персийските царе са знаели за съществуването на християнската църква. Въпреки че нямаше постоянни преследвания, те можеха да започнат при първата прищявка. Трябваше да внимавам да не предизвикам преследване. Шахът можеше да предложи кандидат, беше много опасно да му се откаже. За сирийците беше естествено да се придържат към метода на избор чрез жребий, който защитаваше тяхната църковна свобода. Те можеха да кажат, че изборите не зависят от тяхната воля. Те могат да включат сред кандидатите само лицето, предложено от шаха. Тази практика беше твърдо установена. Когато католикосът починал, тогава в „града на мира” – Багдад, се събрали верни хора, лекари и книжници, и поканили презвитери и дякони на събрание. Те изпратиха съобщение до епископа на Кашкар и го призоваха временно да управлява Селевкианската църква.
Трябва да се отбележи, че управлението на персЦърквата е построена по следната схема. Под властта на Католикоса имаше шест столични области. Заедно с
Разпитването на Господа чрез жребий се е практикувало и в България, например в Новгород. Жребият се теглеше от момче или слепец. При оценката на този метод на избор трябва да се обърне специално внимание на четвъртия билет. Има дълбок религиозен и морален смисъл. Първо, тук е изразена силна вяра, че Бог няма да си тръгне, а ще посочи достоен наследник; второ, смирение. Цар Зенон поиска чудо: изписването на името на кандидата от ръката на ангел върху хартия, приложена освен това в запечатан плик. Но тук не се изискваше такова свръхестествено действие. След това: тук те вярват, че Господ чрез жребий може да посочи достоен кандидат, но те прекрасно разбират, че нито един от предложените кандидати не може да се окаже богоугоден. Четвъртият изваден билет с името на Христос ще показва това. Там, където го нямаше този четвърти билет, сякаш принуждаваха Бог: „искаш ли, не искаш, но само един от тези трите“.
1) ср. В. В. Болотов, Из историята на сиро-персийската църква. Excursus B. Най-древните метрополии в персийската църква. Христос. Reading, 1899.1, 346-349 (отделен отпечатък, 51-54). А. Б.
Нищо не е разработено в гръцката църква до самия край на византийския период 1).