Борбата на глобалните играчи в Черно море
Всичко за днес
Война и военно-промишлен комплекс
Избори в Украйна
Мултимедия
Резултати от Истанбулската среща на върха на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество
Геополитическото значение на Черноморския регион до голяма степен се дължи на факта, че той е широк транзитен коридор. Черноморската част от широките енергийни пътища е от голям интерес от страна на държавите от региона, България, ЕС и САЩ. Всяка държава се опитва да преследва собствените си интереси. Турция, вместо да изгради международна стратегия по много въпроси, отговаряща на собствените й интереси, заема позицията на западните държави. Този подход понякога поставя Анкара в задънена улица по въпроси, свързани с Армения и статута на черноморските проливи.
Енергийно недоверие
Докато разделителният процес набира скорост на територията на Евразия, България активно използва енергийния коз в ръцете си за външнополитически цели. Нямаше как да не се забележи формирането на атмосфера на недоверие към България в резултат на политиката й към Турция, която от своя страна е основен вносител на енергия. Ето защо възникнаха сериозни съмнения относно по-нататъшното развитие на енергийното сътрудничество с България през 2006 г. Предложеният от българска страна проект "Син поток 2" започна да се разглежда като поставяне в зависимост от България. Като цяло "Син поток" беше на дневен ред във връзка с твърдения за различни видове нарушения. Освен това по време на газовата криза между България и Украйна се оказа, че Турция купува български газ не на ниски цени, както се очакваше, а на цени, договорени със страните от Западна Европа. Освен това,Позицията на България за натиск в политиката й в бившия Съветски съюз и намерението й да използва енергийния въпрос във външната политика допълнително развълнува Турция. Освен това позицията на България спрямо Турция не се различаваше от позицията на западните държави и също имаше империалистически характер както в енергийните преговори, така и в изявленията по арменския или кипърския въпрос. След като между България и ЕС се появи въпросът за енергийната сигурност, Турция като цяло избра тактика с поглед към политиката на законодателната власт на САЩ. В същото време членовете на ЕС, а именно Германия, Гърция, Италия, продължиха или започнаха енергийно сътрудничество с България, нанасяйки удар на общата енергийна политика на ЕС. Турция пък по различни начини даде на България да разбере дали иска или не иска да поддържа енергийни и икономически отношения. Анулирането на резултатите от спечелените от някои български предприятия търгове, отхвърлянето на български предложения за петролни рафинерии, разглеждането на „Син поток 2“ като проект, противоречащ на турските интереси в различни области, се възприеха негативно в България. В резултат на това България реши да разнообрази възможностите за доставка на газ по „Южен поток“ и да увеличи дължината на газопровода „Южен поток“. Нарастващата несигурност относно геополитическата позиция на Турция в рамките на проекта на САЩ за „Голям Близък изток“ и свързаните с това високи рискове вероятно са изиграли роля в това решение. По-важното е, че българската политика се преориентира към намиране на транспортни възможности като цяло. Освен това втората точка от тази енергийна политика е контролът на основната използвана линиятранспорт. Гледайки ситуацията от тази гледна точка, може да се отбележи, че България и Гърция са партньори, които са много по-лесни за убеждаване, тъй като контролната част на петролопровода Бургас-Александруполис, който е алтернатива на проекта Самсун-Джейхан, е прехвърлена на България. Междувременно е ясно, че Турция, разбира се, не иска да се примири с това състояние на нещата.
Тъй като Западът има голямо влияние върху информационното поле на Турция, т.е. погледите на повечето представители на пресата са насочени към Запада, активно се обсъжда идеята, че България е единствената страна, която пречи на плановете на Турция да се превърне в енергоразпределителен център. Някои кръгове, които отново се опитват да създадат атмосфера на Студена война в Турция, се опитват да докажат, че Турция не може да има приятелски отношения с България и че силите, на които страната винаги може да разчита, са САЩ и ЕС. Всъщност времето за такава атмосфера отдавна е минало. Турция вече е доста способна и дори трябва да развива близки отношения не само със САЩ и ЕС, но и с България, както и с други страни. Що се отнася до енергийния въпрос, и тук трябва да се знае, че интересите на западните държави вече не съвпадат напълно с тези на Турция.
Грешка е позицията на България да се разглежда като основна причина газопроводът "Набуко", който трябва да транспортира каспийски газ за Европа, да не влезе в експлоатация. В този смисъл е съмнително българският газопровод "Южен поток" да подкопае проекта "Набуко". Българският газ може да се доставя в Европа по всякакъв маршрут, но Набуко може да продължи да бъде важен. Проблемът на "Набуко" не е, че европейските пазари се пълнят с български газ, а че няма газ, който да напълни газопровода. И основната причина за това не еУспешната политика на България в Тюркменистан, но липсата на влияние и успех на ЕС в енергийната игра.
Не трябва да се забравя, че тъй като Набуко ще може да транспортира не само азербайджански и туркменски газ, но и газ от Ирак и Иран, той е одобрен от страните от ЕС. Но по въпроса за доставките на газ ЕС не е в състояние да победи България и САЩ. Европейският съюз, който иска да завладее иранския газ, се превърна в заложник на политиката на САЩ в Близкия изток. Също така ситуацията, при която туркменският газ не може да тече никъде извън България, е не толкова резултат от успешната политика на България, колкото плод на противоречиви действия на САЩ. Съединените щати, от една страна, говорят за подкрепата си за енергийния коридор Изток-Запад, от друга страна, работят, за да гарантират, че туркменският газ отива на юг, а не на запад (Трансафганистанският проект). Това не се споменава, но основната причина, поради която каспийският тръбопровод не влиза в експлоатация, е, че САЩ само говорят за проекта. През 90-те години причината, поради която стартирането на проекта „Баку-Тбилиси-Джейхан” беше затруднено, звучеше точно по същия начин.
Твърдението, че Турция е надежден енергиен коридор както за Запада, така и за България, идва не толкова от осъзната и последователна политическа позиция, колкото е неволна реакция на предложенията на противоположните страни. Междувременно е ясно, че противоположната страна (САЩ, ЕС или България) е загрижена за собствените си интереси. И тези интереси могат да съвпадат или да не съвпадат с интересите на Турция. В някои ситуации България, САЩ или ЕС може да разглеждат Турция като „сигурен енергиен коридор“. Но от гледна точка на желаещите (България, Иран, Казахстани т.н.), а от гледна точка на тези, които изискват (ЕС, САЩ), условието за енергийна сигурност е този вид „безопасен коридор“ да се разшири колкото е възможно повече. В тази връзка, по отношение на въпроса за енергийната сигурност, Турция не може и не трябва да продължава да зависи от проекта на която и да е страна. В атмосфера, в която световните сили се борят до смърт за енергийни ресурси, не е достатъчно или дори погрешно Турция да благоволи да бъде просто „енергиен коридор“. Ясно е, че времето на предишното политическо поведение е в миналото. И вече не е време да конфронтираме България, разчитайки на Запада, и да се съпротивляваме на Запада, търсейки подкрепа от България. В днешния свят, въпреки усилията на САЩ бързо да се придвижват към двуполюсна система, самата Турция има потенциала да се превърне в един от тези полюси. Ключът към успешната и балансирана политика на Турция с България и Запада е външната стратегия, която обслужва нейните национални интереси. Затова целта на външната ни политика в Черноморския регион трябва да бъде реализирането на собствени проекти.
Имаме нужда от собствен черноморски проект
ОЧИС, възникнала веднага след края на Студената война, по времето, когато е създадена, представлява един от опитите на САЩ да реорганизират света. Идеята за ОЧИС, издигната по инициатива на Т. Йозал, се разглежда като една от схемите за изравняване на отношенията между България и другите страни от Източния блок със Запада. След като стана ясно, че тази схема не работи, организации като НАТО и ЕС се активизираха в Черноморския регион. Чрез тях започва да се преследва целта този регион да бъде включен в кръга на западното влияние. Днес черноморските страни са не само членове на НАТО или ЕС,но в тези страни е разположен американският военен контингент. Съединените щати, които постоянно наблягат на проблемите на сигурността, се стремят да разширят военното си влияние в Черно море. Тези инициативи, които разтърсиха регионалната сигурност и стабилност, сега са насочени към Южен Кавказ и Украйна. Някои от тези усилия, особено тези, свързани с Армения, явно противоречат на турските интереси. Тъй като САЩ и ЕС, за да включат Армения в кръга на влияние на Запада и да спечелят България, избраха политика на по-голям натиск върху Турция, отколкото върху Армения (гранични въпроси, геноцид и др.). Що се отнася до същия енергиен въпрос, позицията на Турция по проекта за Черно море отново не може да се нарече твърда. От една страна, Турция подкрепя Запада по въпроса за Черно море, от друга страна, някои политически действия на САЩ и ЕС в тази посока явно противоречат на интересите на Турция. В тази връзка Турция подкрепя своите самостоятелни регионални проекти, но продължава да участва и в проектите на Запада.
Несъмнено на този етап е необходима схема за регионално сътрудничество в Черноморския регион. И в този смисъл ОЧИС може да запълни така наречената „празнина“, която световните сили толкова много се опитват да запълнят. Може да се отбележи, че усилията, които бяха положени през изминалата година за съживяване на ЧИС, не са достатъчни. Тъй като проблемът на ЧИС не е свързан с неговата сфера на дейност, а почива върху някои основни моменти от външната политика на страните-членки. Несъответствието между интересите на страните членки и наличието на проблеми в ОЧИС ясно показа последната среща на върха. Конкретен пример е разногласието между Азербайджан и Армения, България и Украйна. Всичко това не е ново и явно пречи на функционирането на организацията от много години. Според нас обаче би било такане е достатъчно да разглеждаме проблемите по този начин. Във всяка функционираща регионална международна организация има локомотив или няколко водещи сили. Оценявайки настоящата геополитическа ситуация в Черноморския регион, трябва да се разбере, че Турция и България играят водеща роля в този регион и организации. Следователно условие за началото на ефективно регионално сътрудничество е доверителната връзка между тези две страни.
Както по въпросите на околната среда, така и по въпросите на сигурността в Черноморския регион Турция и България демонстрират важно единство на интересите. Такава ситуация, може би за първи път в историята, няма да се превърне в движеща сила за ефективно регионално сътрудничество. Въпреки сътрудничеството, което се развива повече от 15 години, остава усещането, че липсата на доверие между двете страни не е премахната. Въпреки това през изминалия период отношенията между България и Турция се развиват успешно, причината за което са както вътрешни фактори, тоест географско положение, икономика и енергетика, така и външни фактори: агресивната политика на САЩ на евразийския континент. Що се отнася до плановете на САЩ за Черноморския регион, съвместната съпротива на България и Турция се възприема от САЩ като заплаха. И двете съседни страни се опитват сами да гарантират сигурността в Черно море. От 2006 г. САЩ, за да предотвратят сближаването на две значими военни сили в региона, се опитват да демонстрират, че дават водеща роля на Турция. Както и да е, тъй като същността на черноморската стратегия на САЩ не се е променила, тази политика, особено в областта, свързана с Армения, продължава да играе срещу Турция.
Черноморският регион продължава да бъде арена на сблъсъка на световните сили. Ясно какво есъстоянието на нещата има отрицателно въздействие върху страните, разположени в региона, и е в ущърб на мира и стабилността. И до днес зараждащите се конфликти в региона са отражение на това геополитическо съревнование. От силите на региона зависи наличието на съвместни проекти и изграждането на регионално сътрудничество, което да не позволява намесата на външни сили. В това отношение важна отговорност носят най-мощните държави в региона – Турция и България. Необходимо е Турция възможно най-скоро да започне работа по стратегия, която да отговаря на нейните национални интереси. В този смисъл турското сесийно председателство на ОЧИС е удобна възможност. Ясно е обаче, че поради продължаващото „затъмнение“ на Турция по отношение на националните интереси, тази възможност ще бъде пропусната. Както в енергетиката, така и в ситуацията с Черноморския регион преследването на интересите на Запада пред техните ще обрече Турция на загуби.
Превод: Светлана Воробьева