Брайтън като начин на живот, Български базар, Вестник Руски базар в Ню Йорк (Бруклин, Куинс,
Сега много китайци се местят в Брайтън Бийч. Купуват евтини кооперации, частни къщи и цели сгради. Още малко и районът ще се превърне в Чайнатаун. Българите бягат от Брайтън, местят се например в Стейтън Айлънд. Като цяло има много общо между китайците и българите, живеещи в Ню Йорк. Първо, и двата народа практически не говорят английски. Второ, незнайно защо българите и китайците отварят бизнес само за собствения си бизнес. Те се страхуват да се асимилират в Америка. Явно искат да запазят националните традиции и родния си език.
Бил съм няколко пъти в Брайтън. Броят на хората е много подобен на Таймс Скуеър. В слънчев ден не можете да се промъкнете оттам. Единствената разлика е, че 42-ра улица е предимно туристи, докато Брайтън е предимно местно население. Много си спомням и възрастните хора, които излизат от къщите си със столове, сядат на тротоарите и слушат радио през големи слушалки. Защо го правят? Като цяло Брайтън е много странен район. Зеленина практически няма. Пространството между къщите е оградено с високи решетъчни огради. Детски и спортни площадки изобщо няма. Да ме прощават местните, но Брайтън Бийч е малко като бежански лагер в някоя изостанала африканска страна.
Марк, 76 години Онзи Брайтън, за който са композирани песните, отдавна си отиде. Живея тук повече от 20 години и мога да сравня. Започна със съветските евреи, които създадоха тук малка Одеса. Нещо като съветско-еврейско място, което буди носталгия по изоставената родина. Днес картината е съвсем различна. Националният състав се промени коренно. Изпращам паричен превод до България - на опашката има само кавказци. Това е четвъртото кафене, което отваря врати тукхора от Узбекистан. Най-популярният магазин за алкохол в Брайтън се управлява от китайци. Съседът казва, че онзи ден са купили друг.
Вие Брайтън Бийч българска област ли наричате? Според мен българите са много по-малко от китайците, мексиканците и чернокожите. Последния път, когато бяхме на Брайтън Бийч, изобщо не се чуваше българска реч. Имигранти от Съветския съюз, доколкото знам, живеят в Манхатън, в Ийст Вилидж и Лоуър Ийст Сайд. Какво мисля за Брайтън? Много демократичен район. Много бездомни хора спят по тротоарите, на крайбрежната алея, в метростанциите, близо до малки фирми посред бял ден. Никой не им обръща внимание. Хората минават както трябва.
. Знаеш ли, беше като удар в главата. Отлетяхме в една приказна страна на небостъргачи, искрящи витрини, усмихнати хора и безкрайни възможности. И докъде са стигнали? Видях Брайтън Бийч - и повярвайте ми, едва не избухнах в сълзи. Тази ужасно мръсна улица, с циклопски естакада, ужасява всяка минута гърмящ влак. За какви „безгранични възможности“ изобщо можем да говорим! По-скоро е бряг на несбъднати надежди!
Моето мнение: тези, които живеят тук днес, които нямат къде да отидат по-нататък. Езикът не е достатъчен за работа в американския бизнес, но тук всичко е ясно и удобно. Особено новодошлите. Когато живеех тук, особено ме дразнеха добре поддържаните лелки, които стояха на опашка за купони за храна. А колко линейки има в Брайтън - няма да видите в никоя друга област! Като цяло се разбираха добре. Преди нашите хора идваха тук за „родни“ продукти, но днес има достатъчно такива магазини и на други места. В Ню Джърси, където сега живея, нашият малък Брайтън вече се появи.
Ала, 78 години Живеем в 6-ти Брайтън от дълго време. Итака се събрахме, както се казва, със силата на цялото семейство, купихме апартамент на дъщеря ни в комплекс Ошана. Скъпо, разбира се, но си заслужава. Само една гледка към океана от дванадесетия етаж - можете да се възхищавате цял ден. Дъщеря ми и синът ми работят в Манхатън, но решиха да не напускат тук, харесва им тук. И въздухът е по-чист, и всички имат приятели тук. И нямам нужда от нищо по-добро от Брайтън. Къде ще се разходим с моята Лакушка, ако не на крайбрежната алея - тук всеки е наш. За нас старите жени това е най-доброто място за общуване.
Стела, 22 години Рядко идвам тук, не харесвам тази публика, въпреки че няколко мои познати живеят тук в Брайтън. Всички облечени някак си невъзрастни, безвкусни, всички някак арогантни и наперени. Изобщо не като американците, с които най-често общувам. Веднъж стигнахме тук в един от ресторантите - и реших, че повече няма да идвам тук. Музиката гърми, хората вдигат шум, блъскат се – нито приказки, нито танци. Всички тези носталгични "съветски" песни. Моите американски приятели (тук съм от 5-годишен) не разбират това. Да, и аз съм.
Брайтън? Мисля, че е някъде близо до Кони Айлънд? Често ходим в увеселителния парк, но никога не сме ходили по-далеч. Само чух, че там живеят само българи. Нямам приятели там и този район ми е напълно непознат. »
Поръчахме нашия ван за 5-ти или 6-ти Брайтън, не помня точно. Възрастното семейство се премести. Започнаха да товарят и имаха петнадесет черни торби с боклук с неща. Това е всичко, което са придобили в Америка. И тази семейна двойка живее тук повече от десет години. Без обзавеждане, без оборудване, а телевизорът е такъв, сякаш са го донесли от съюза или са го прибрали на боклука. Докато получаваме поръчка от Брайтън, партньорът ми въздъхва: „Пак да превозвам бездомните?“Какви са "видовете"? Време е да ги дадете на такъв гол човек. »
Разбира се, познавам Брайтън Бийч. Ходих там няколко поредни години за хранителни стоки, когато живеех в Плам Бийч (малък район близо до Шийпсхедбей – бел. ред.) Малката ми дъщеря все питаше защо местните са толкова дебели, с големи кореми (смее се). За да бъда откровен, брайтънците стартираха своя район много силно. Почти всички бизнеси са хранителни магазини и ресторанти. Аз лично никога не съм виждал там фитнес клубове, перални, салони за красота или магазини за маркови дрехи. Друго мое наблюдение е, че в Брайтън няма място, което да се нарече основен символ на района. Имам предвид някаква скулптура, паметник или архитектурна структура. Много невзрачен район. Може би най-скучното нещо в цял Ню Йорк.
Обичам българското, но мразя Брайтън Бийч. Местните винаги имат едно и също изражение на лицето - изглежда, че току-що са загубили милион долара. Те гледат недоверчиво, с опасение, сякаш искам да им отнема последното парче хляб. Не е изненада, че американците все още вярват, че бивши агенти на КГБ и убедени комунисти живеят в Брайтън. От един презрително-пронизителен поглед на българина настръхват. А в един от магазините в Брайтън веднъж видях снимки на крадци, хванати да крадат храна. Почти всички са добре облечени възрастни хора.