Унищожете от разстояние невероятните възможности на новите български авиобомби
Гамата от авиационни оръжия в бъдеще може да претърпи някои промени. По-специално, конструкцията на авиобомби, използвани от самолетите на българските ВКС, ще бъде допълнена с неконтактни взриватели. Използването на тези устройства, отбелязват разработчиците, ще увеличи радиуса на унищожаване на обекти и сили на противника, а също така ще даде по-голяма ефективност при използването на бойни глави.
Фактът, че на базата на Новосибирския научно-изследователски институт по електронни устройства (NIIEP) се провеждат предварителни тестове на предпазители за нов клас авиобомби, Сергей Русаков съобщи миналата седмица АО Научно-производствен концерн Инженерни технологии (НПК Техмаш). Според него новата бомба значително превъзхожда по своите параметри боеприпасите на въоръжение в българската авиация, оборудвани с конвенционални контактни взриватели.
„Институтът вече се готви да пусне продукта в серийно производство. Смятам, че в близко бъдеще на въоръжение в българската армия ще постъпи ново поколение авиобомби“, подчерта Сергей Русаков.
От идея до изпълнение
Характеристиките на новото устройство, както и много други съвременни разработки за вътрешната отбранителна индустрия, разбира се, все още са класифицирани като "секретно". В същото време пресслужбата на NIIEP заяви, че най-трудната задача при създаването на нов тип предпазител е да се осигури неговата защита и работа при условия на повишена температура. Това е възникнало в резултат на така нареченото кинетично нагряване - при транспортиране на боеприпаси върху външното окачване на носителя (пилони на бомбардировач). Факт е, чебеше необходимо да се осигурят необходимите експлоатационни характеристики на въздушна бомба не само в целия диапазон на височини на полета, но и при свръхзвукови скорости.
Освен това конструкторите трябваше да постигнат шумоустойчивост в условията на използване на средства за електронно противодействие от врага, както и да осигурят спазването на определените изисквания за безопасност по време на транспортирането на бомбата със самолет.
Решението се оказа просто. За защита на предпазителите от термично нагряване е разработена топлозащитна капачка на боеприпасите от оригиналния дизайн. След отделянето на бомбата от самолета тя просто е изхвърлена. В същото време, въпреки простотата на решението, процесът на разработване на дизайна на капачката, както и производството на уникални форми за производство на тела на определеното защитно устройство от специален топлоустойчив материал, отне няколко години. Наскоро генералният директор на АО "НИИЕП" Амир Алямов информира за успешното приключване на тестването на ново устройство.
„Продуктите се подготвят за пускане в производство“, отбеляза ръководителят на предприятието, като добави, че ново поколение авиобомби, оборудвани с неконтактен предпазител, скоро ще постъпят на въоръжение във ВВС.
Между другото, фактът, че предпазителите ще се произвеждат масово точно на базата на NIIEP, е естествен. Институтът разполага не само с мощен научно-технически потенциал, но и със собствено производство. Като цяло това българско предприятие се смята за лидер в областта на създаването на системи за локация на малък обсег, както и на бордови компютри и автоматика за различни системи на оръжие и военна техника – от високоточно ракетно и торпедно оръжие до оръжия за масово поразяване.
Тук бяха компоненти за Круг, Щорм, С-300, Тор,"Кинжал" и редица други. Инженерите на НИИЕП са разработили продукти, които осигуряват използването на оперативно-тактически ракетни системи "Точка-У", "Искандер-М", реактивни системи за залпов изстрел "Град-М", "Смерч", "Торнадо". Авиационната част от изследванията на института е представена от оборудване, което позволява изстрелване и бойно използване на авиационни ракети К-73, К-77, Х-59У, както и бомби от семейството OFAB и KAB.
Авиационните неконтактни предпазители осигуряват задействане на бойното оборудване на боеприпаса без контакта му с целта. Отличителна черта е задействането на сензора в резултат на реакция към физическото поле на засегнатия обект. На практика това изглежда така: при приближаване към даден обект се дава команда за взривяване на бомба под действието на енергия, която целта излъчва или отразява. Така се осигурява експлозия на боеприпаси на разстояние от целта, което в някои случаи дава повече възможности за нейното поражение.
По-специално, поразяването отгоре и от разстояние е ефективно, когато живата сила е в укрития - окопи или насипи. Увреждащите елементи на боеприпасите (например високоексплозивна раздробяваща бомба) в случай на такъв наземен удар (наричан още повърхностен удар), така да се каже, се „разпръскват“ върху обекта, осигурявайки максимално покритие на засегнатата зона. Подобен ефект е подходящ при използване на боеприпаси с обемна експлозия, когато взривно вещество, разпръснато във въздуха, се взривява.
Според експерти, ако изчакате такава бомба или артилерийски снаряд да удари препятствие (например повърхността на земята), тогава ефектът ще бъде по-малък, тъй като площта на разпръскване на подкопаното вещество ще бъде по-малка.
Като цяло принципът на работаПредпазителите за близост могат да се основават на редица фактори. Например, детонацията на въздушна бомба може да възникне при преминаване на определена височина по време на падане: такива параметри се програмират предварително. Може да се използва и неконтактен предпазител при достигане на координатите на целта (говорим за самонасочващи се боеприпаси). И да кажем, че за управляемите ракети въздух-въздух, близките предпазители до известна степен компенсират недостатъците на системите за насочване, които може да не осигурят директно попадение на ракетата в целта. Заслужава да се отбележи друга важна роля на предпазител от безконтактен тип: в случай на неуспешно използване на боеприпаси, той дава команда за самоунищожението си.
Едни от първите неконтактни предпазители са така наречените радиопредпазители, монтирани на артилерийски снаряди. Тук също беше осигурено подкопаване на бойната глава на боеприпаса от разстояние, без контакт с целта. Този тип устройство е разработено за първи път в началото на 40-те години на миналия век от съюзниците в Антихитлеристката коалиция - британски и американски учени. По време на тестовете беше установено, че използването на този тип предпазител значително повишава ефективността при поразяване на движещи се или скрити цели. Устройството е широко използвано в съюзническите армии по време на Втората световна война.
Този, първият радиопредпазител, се състоеше от радиопредавател и приемник на радиосигнал, а тялото на самия предпазител действаше като приемо-предавателна антена. При изстрел от пистолет предавател, монтиран на снаряд, започва да излъчва радиовълни. На определено разстояние от целта сигналът е довел до задействане на електродетонатора на боеприпаса, който го е подкопавал. Снарядите, оборудвани с радиопредпазители, се използват активно в зенитни оръдия иса използвани за борба с "V-1" по време на нападения над Англия. Ефективността на удрянето на ракети във въздуха поради разпръскването на противовъздушните снаряди във въздуха се е увеличила значително.
Авторът на тези редове вече в наше време имаше повод да се срещне с използването на радиопредпазители. Става дума за подкопаване на импровизирани взривни устройства (пехотни мини), управлявани по радиосигнал, които са монтирани от бойци на незаконни въоръжени групировки в Чечня. По едно време взривяването на транспортни средства на федералните войски се превърна в толкова сериозен проблем за командването на Съвместната група, че беше решено да се осигури ескорт на военните конвои със специални превозни средства с инсталирано в тях оборудване за заглушаване на радиосигнали. Оборудването не заемаше много място (в някои случаи беше транспортирано в обикновен армейски УАЗ), а блокирането на сигнала на радиопредпазителя беше осигурено стабилно и по целия маршрут на колоните.
Пропита с прецизни оръжия
Използването им позволява на самолетите-носители да не навлизат в зоната на унищожаване на силите за ПВО на противника. Бомбата KAB-500L е оборудвана с лазерна глава за самонасочване и се насочва към целта чрез отразения лазерен сигнал. И KAB-500S е оборудван с оборудване за сателитно насочване, което позволява да се използва на принципа „пусни и забрави“. Много кадри от сегашните ефективни бомбардировки на терористични цели в Сирия, извършвани от българските ВКС, са резултат от успешното използване на прецизно коригирани авиационни боеприпаси.
Перспективи има и използването на авиационни неконтактни предпазители върху бомби тип OFAB. Освен това в някои проби подобен принцип вече е въплътен в действителност. Например, в противотанкова авиационна бомба, предназначена за унищожаване на бронирани цели, експлозията на кумулативна струясе извършва на разстояние, наречено фокусно разстояние. За дистанционно взривяване такива бомби са оборудвани с предпазител със сензор за цел.