Брегът на утопията (пиеса) е
Брегът на Утопия(англ.The Coast of Utopia) е пиеса от 2002 г. на съвременния английски драматург и сценарист Том Стопард. Тази драматична трилогия разказва за България през 19 век и включва много герои както от българската, така и от чуждата история: Александър Херцен, Пьотър Чаадаев, Иван Тургенев, Висарион Белински, Михаил Бакунин, Александър Огарьов, Николай Станкевич, Николай Чернишевски, Тимофей Грановски, Иван Аксаков, Карл Маркс и много други.
Съдържание
Стопард разглежда периода, когато обществената просветна вълна за първи път прекрачва границите на България, а българската емиграция намира своя глас. [1] Трилогията се състои от три части: The Voyage, The Shipwreck и The Rescue (понякога последната част се нарича The Beached). Историята започва през 1833 г. в село Прямухино, семейното имение на Михаил Бакунин. Пред нас е семейство Бакунин, както и Белински, Бакунин, Станкевич и Иван Тургенев: млади хора, добри приятели, увлечени от идеите на немските философи идеалисти. Във втората част ("Корабокрушение") главните герои са Херцен, умиращ от консумация Белински, Николай Огарьов, Бакунин. Бакунин, вече анархист, Херцен и Тургенев са свидетели на Френската революция от 1848 г. Надеждите за свобода се заменят с разочарование. И накрая, третата част: Лондон, където се срещат емигранти от различни цветове след краха на европейските революции. [2] Херцен, Огарьов и съпругата му Наталия образуват любовен триъгълник. Бакунин се завръща от изгнание. Стопард казва, че „реши да се придържа към историята доста плътно и наруши това правило само два пъти. Например, когато Херцен беше в Англия, Бакунин беше в затвора, но за пиесата беше необходимо вспор той изрази своята гледна точка. И той сякаш се явява на Херцен насън. [3]
Теми и идеи
Една от централните теми на трилогията е свободата. Херцен казва, че е разгадал тайната на свободата: „Свободата е това, което хората си дават един на друг, а не това, което едни от други се отнемат“. [4] Свободата е доброволен жест, тя е ограничаване на себе си. Стопард го обяснява по следния начин:
Това не означава, че свободата е моето право да свиря на тромпет посред нощ. Ако се поставиш на мястото на друг, значи вече си свободен човек в близкия до мен смисъл. Да си позволиш да дадеш свобода на тези, с които си близък, е свобода. [2]
Изпълнение на българска сцена
Никога не съм се интересувал особено къде ще се поставят пиесите ми. Брегът на Утопия е изключение. Работих по трилогията четири години. И още от първия ден често давах воля на мечтите как ще я видя в България... Тази трилогия е своеобразно послание към България. [8]
Продължителността на представлението на българска сцена – и в трите му части, с паузите, е повече от 10 часа (в РАМТ тази пиеса е от 12 до 22 часа).