Букет от Офелия
Разделът за рейтинг съдържа статистика за всички блогъри и общности, включени в основния топ. Рейтингът на блогърите се изчислява въз основа на броя на публикациите, достигнали върха, времето, през което публикацията е била на върха и позицията, която заема.
Ароматните (лечебни, донякъде отровни) цветя, които Офелия дава на Лаерт, краля и кралицата, са изключително градински цветя. Рутата е вълшебно растение в цяла Европа. Rue и копър са пренесени в Англия като култивирани растения (те не се срещат в дивата природа). Англия има своя собствена дива аквилегия, но има друго име (и цветята й са незабележими), а луксозната градинска ароматна коломбина, съдейки по името, е донесена от Италия. Така че Офелия донесе със себе си цяла аптека и половината от нея беше много отровна.Джон Уилям Уотърхаус Офелия 1910 г.
Самата Офелия говори за билковата благодат, тоест лечебната колекция (билкова) в ролята на „неделна благодат“. И той дава на Лаерт, краля и кралицата набор от отровни билки (всички те ще умрат от отрова). Единствените неотровни са теменужките, които Офелия не предаде, защото „изсъхнаха след смъртта на баща си“.Джон Уилям Уотърхаус Нарциси 1912
Офелия дойде при върбата не с „гирлянди“ или „венци“, а с един венец: на английски гирлянд означава „венец, изтъкан от един вид цвете“.
Венецът на Офелия включва две растения, едното от които е експлицитно, а другото „неявно“ съдържа думата dead (мъртъв): пръст на мъртвец и (мъртва) коприва. Цветята карамфил (в този случай цвете-врана) традиционно се използват в европейската традиция като „погребение“, освен това привлича внимание присъствието на думата врана в името на цветето (врана е една от „птиците на смъртта“).
Офелия донесе погребален венец на върбата, за да го окачина клон над поток, като над гроб.Джон Уилям Уотърхаус Офелия 1894
Малко вероятно е Хорацио, от чиито думи разказва Гертруда, да е съставил композицията на венеца на Офелия. Трябва да приемем, че неговият разказ за цветята на Офелия е точен, тъй като венецът на Офелия е органичен, той стриктно се придържа към ритуалната символика на погребението.
Съдейки по комплекта цветя (както впрочем и по песните и преките изявления) на Офелия, тя знае, че трябва да умре, и умира, докато се опитва да украси мястото на смъртта си с погребален венец.
Друго нещо е, че Офелия е осъдена на смърт (и най-напред за смъртта й е виновен Хамлет, който преди това нарича Офелия нимфа и по този начин неволно внушава естеството на нейната смърт на себе си и на краля, който чува тяхното обяснение).
Шекспир отново криптира текста си с евангелския код, защото дори Христос знае, че Юда ще го предаде. Известно е също, че той ще умре на кръста и че двама разбойници ще бъдат разпнати от двете му страни. В същото време на никого не би му хрумнало да говори за самоубийството на Христос. Имайте предвид, че кралицата не говори за самоубийството на Офелия, а за инцидент.
Офелия в нейната „свещена лудост“ има същия дар на ясновидство (раздава отрови на тези, които умират от тях, а също така взема отровна рута за себе си, защото самата тя вече е убита, както се изрази кралят, „отровата на нейната скръб“) и същото подчинение на Божията воля.
Напускайки замъка, тя пожела на всички лека нощ, особено на всички жени („Лека нощ, скъпи дами!“), оплакваше неродения си Робин, който щеше да бъде „поставен във влажната земя“ (с нея и в нея), отиде до потока, изплете погребален венец, изкачи се на върба, за да го обеси на клон ...
Всичко беше така. Само с тази подробност, че всичко това е последвано от два чифта очи (според изданието от 1604 г.) или един чифт (според изданието от 1623 г.).
Във всеки случай един отили единственият наблюдател и разказвач – Хорацио.