Буланова М
Очевидно емотивността на речта може да бъде изразена не само на нивото на думите, но и на нивото на граматическите структури, тоест синтактичната организация на речта. Синтактичната стилистика изучава стилистичните ресурси на синтаксиса, които могат да бъдат определени като стилистичните възможности на синтактичните инструменти и тяхната роля при генерирането на стилистично маркирани твърдения; способността на синтактичните единици да действат като експресивно-стилистични и функционално-стилистични средства. С други думи, изразителните възможности на словореда, видовете изречения, видовете синтактична връзка, стилистични и реторични фигури (синтактични конструкции, които придават израз и изразителност на речта) трябва да бъдат признати за предмет на изучаване на синтактичната стилистика.В съвременната лингвистика експресивният синтаксис се разбира като свойството на синтактичните форми да засилват емоционалното въздействие върху читателя "над степента, постигната от лексикални значения на елементите, които изпълват тези синтактични форми" (Чайковски, 1971, с. 1 96) Експресивният синтаксис се разглежда от изследователите и като свойство на синтаксиса да има емоционална насоченост и да служи като средство за засилване на изразителността, служейки за израз на емоциите и волевите усилия на говорещия.
Създаването на вътрешния свят на произведението става чрез речта на разказвача. Това допринася за създаването на жива, директна, изразителна реч на разказвача в монологичното единство на текста. Разказът от първо лице, поради своите характеристики, се характеризира с определен набор от синтактични и стилистични средства, присъщи на разговорната реч, като многоточие, парцелиране, въпросителни изречения в повествователния текст, подразбиране и тяхното активно използване.
В тази статия, изразителенвъзможностите на синтаксиса ще бъдат разгледани на примера на такива стилистични средства като риторичен въпрос, парцелиране, многоточие, паралелизъм, по подразбиране, изолация.
Погледнете нашите родители – те ли бяха произведението на литературата?
Този въпрос е следствие от размисъла на разказвача за несъответствието между реалния живот и живота, който е описан в художествената литература. Тук такива емоции се изразяват като спокойно съзерцателно настроение, загриженост, интерес и любопитство, породени от желанието да се намери отговор на поставения въпрос.
Може би тези власти са се опасявали, че разсъжденията на самоубиеца могат да оспорят естеството и стойността на живота, организиран от държавата, която е платила на съдебния лекар?
Този риторичен въпрос, поставен от главния герой на произведението, е породен от недоволството и отхвърлянето на окончателната присъда на следователя на убийството, която гласи, че неговият приятел се е самоубил, тъй като е луд. Тук се проявяват такива емоционални състояния като възмущение, гняв, възмущение.
Парцелацията е синтактично стилистично средство, състоящо се в такова разделяне на една синтактична структура на изречение, в което тя е въплътена не в една, а в няколко интонационно-семантични речеви единици или фрази.
Отиде ли? На погребението?
В този пример се предават няколко емоционални състояния на героя на произведението. На първо място, това е напрежение и обезсърчение. Колетът образува рематичен център с обстоятелството на мястото и подчертава значението на втората част от изявлението във връзка с изразеното отхвърляне на самоубийството на приятеля и смесените чувства на раздразнение и объркване, които обясняват неочакваността на този акт.
И така, за първи път започнахда изпитам по-общо разкаяние - чувство някъде между самосъжаление и себеомраза - за целия ми живот. Всичко това.
Той подчертава враждебността към целия изживян живот, а не към отделните му моменти и събития. В тези изречения може да се забележи прилив на враждебност и разочарование от собствения живот, съжаление и униние.
Синтактичният паралелизъм е състав на изказване, в който отделните части са изградени по един и същи начин, т.е. структурата на едно изречение или част от него се повтаря в друго изречение като част от изказване (изречение, сложно синтактично цяло или абзац).
Надявам се да се включите до такава степен, че взаимната вреда да бъде постоянна.Надявам се да съжалявате за деня, в който ви запознах. Инадявам се, че когато се разделите, както неизбежно ще стане – давам ви 6 месеца, които споделената ви гордост ще удължи до една година – вие ще останете с горчив живот, който ще отрови следващите ви отношения.
В този пример, взет от писмото на главния герой до неговия приятел и бивша приятелка, паралелизмът засилва емоционалността на текста и подчертава факта, че писмото е написано в пристъп на силно емоционално напрежение. Тук можем да различим такива емоционални състояния като пристъп на ревност, гняв, презрение и желание за отмъщение.
И докатоаз бях нервен занея,тя очевидно не беше нервен замен.
В този пример трябва да се разграничи специален вид паралелизъм - обратен паралелизъм или хиазъм. Хиазмът е стилистична фигура, която се състои в това, че в две съседни изречения (или фрази), изградени върху синтактичен паралелизъм, второто изречение (или комбинация) е изградено в обратен ред на членовете.
Тук хиазмата противопоставя емоционалните състояния на двамата герои на произведението и за разлика от тях подчертава вълнението и интереса на главния герой към случващото се, за разлика от безразличието на приятелката му.
По подразбиране – умишлено прекъсване на изказването, предаващо вълнението от речта и внушаващо, че читателят ще познае какво не е казано. Тишината се използва, за да направи речта по-ярка.
Да, осъзнавам, че тя каза точно това, но…
В този пример контекстът ви позволява да възстановите неизказаното. Познавайки добре бившата си съпруга, разказвачът предполага, че казаното от нея не трябва да се приема на сериозно. Тук можете да подчертаете такива емоции като увереност, спокойствие.
Отделните членове на изречението иотделните конструкции са семантични синтактични единици в изречението, които се отличават с инверсия и интонация. Тяхната цел е да придадат по-голяма изразителност на съдържащите се в тях концепция, образ и характеристика. Прекъсвайки традиционните връзки между членовете на изречението, изолацията не нарушава логическата цялост на изявлението. Сложната структура на изречението, която се създава чрез изолация, получава допълнителни семантични експресивни акценти.
Текстът на романа "Предчувствие за края" използва полупредикативни и обяснителни изолирани обрати. Обяснителните фрази, като правило, зависят от вторичните членове на изречението и изпълняват конкретизираща функция. Изреченията, които съдържат полупредикативен изолиран елемент, включват изречения, съдържащи абсолютни причастни изрази, определения със зависими думи в постпозиция.
Във влака надолу от Чаринг Крос се притесних, че куфарът ми –единственият, който притежавах – е толкова голям, ченаправи ме да изглеждам като потенциален крадец.
В този пример обяснителният изолиран обрат подчертава нежеланието на разказвача да изглежда като потенциален разбойник и невъзможността да се избегне това, тъй като този куфар е единственият. Тук можете да подчертаете такива емоции като срамежливост, срам и вълнение, причинени от факта, че главният герой не иска да направи лошо впечатление на родителите на приятелката си.
Адриан беше много по-умен от мен –той използваше логика, където аз използвах здрав разум – но според мен стигнахме до горе-долу едно и също заключение.