Булката на дракона - Патриша Филипс - страница 1 - четене онлайн
1347 г., Херефордшър, Великият замък Стоунхам
Изабел дьо Лейси потръпна в сутрешния хлад и стегна наметалото си по-плътно. От високата назъбена стена на дамаската се виждаше идеално околността, боядисана в златни, тъмнооранжеви и алени цветове. Слънцето най-накрая изгря над дърветата, докоснати от есенната слана. Долината сякаш беше изпълнена с огън. Пясъчниковите стени на замъка блестяха ярко на слънчевата светлина. И това великолепно великолепие на бойниците и високите кули на крепостта се открояваше рязко на фона на Черните планини на Уелс, които се виждаха в далечината.
Точно под стените на замъка се чу многогласен рев, чу се цвилене на коне и дрънкане на оръжия. Рицарите и техните васали са пристигнали в замъка Стоунхам, за да участват в турнира.
Те се събраха цяла седмица и светлите им палатки израснаха на зелената поляна като странни цветя. Близо до реката стадионът вече беше готов, ограден с бариера. Дървени пейки очакваха публиката. Раираният навес над подиума беше украсен с разноцветни панделки и развяващи се на вятъра знамена.
Търговците се настаниха близо до списъците много преди зазоряване. И сега примамливият аромат на пайове с месо и изгоряла захар се смесваше с острата миризма на конска пот и дим от лагерния огън.
Изабел обви ръце около себе си в очакване на необикновената гледка. В замъка не беше имало толкова шумни забавления, откакто баща й беше довел новата си жена. Пет години по-късно тя почина и Изабел изобщо не съжаляваше. Тя не харесваше Филипа, който беше винаги болен, болнав.
Миналата пролет Изабел остана сираче - баща й се бие във Франция и загина. Възрастният син на Филипа, Лайънъл Харли, побърза да поиска от краля разрешение да получи попечителството над Изабел. Но тя нямаше да се подчини на своя полубрат, който едва бешеЗнаех.
Изабел отиде да се облича за предстоящите тържества. Докато слизаше по стръмните стълби на кулата, тя се чудеше как Лайънъл успя да призове толкова много рицари в Стоунхам. Турнирът беше подготвен с голям мащаб. Дори царят беше поканен. Но, за огорчение на Лайънъл, крал Едуард имаше „по-важни задължения“. Цяла Англия празнува с безкрайни пиршества и рицарски турнири завръщането на своя крал от Франция след победата при Креси.
Лионел увери всички, че ще спечели турнира. Вероятно искаше да разсее съмненията относно смелостта му. Напоследък се носят слухове, че не бил достатъчно смел на бойното поле. И въпреки че Лионел се закле, че всички обвинения са измислени от враговете му, Изабел беше трудно да се убеди в това. Тя вече осъзнаваше колко измамен и хитър е нейният полубрат.
Лайънъл се почувства неспокоен, когато си помисли за евентуално поражение от някакъв непознат противник. Но той бързо потуши опасенията си с голяма глътка френско вино. Той трябва да победи всички противници, за да запази паричната награда за себе си.
Той определено ще спечели, защото просто няма откъде да вземе златото, обещано като награда. Дори ако съберете всички приходи от имението до последната стотинка и изпразните всички сандъци. Но вълнението беше в кръвта на Лайънъл. Лайънъл стана от масата и тръгна през коридора към изхода, но внезапно спря, затаил дъх. Момичето беше толкова красиво в празничната си премяна. Дрехи от сатен и брокат блестяха на слънчевата светлина. Изглеждаше, че малката фигура е заобиколена от златен ореол. Лайънел преглътна мъчително и кръвта му закипя. Господи, ако вече не беше женен, той със сигурност щеше да вземе красивата Изабел за своя съпруга. Няма значение, че му е полусестра. В края на краищата те нямат кръвна връзка.Разбира се, не е необходимо да се жениш за момиче, за да се радваш на любовта му. Само да беше съгласна...
„Скъпа Изабел, ти си възхитителна“, дрезгаво каза Лайънел, едва прикривайки вълнението си. Той припряно протегна ръката си с пръстени, помагайки на момичето да слезе по стълбите.
— Благодаря ви, милорд — отвърна Изабел, използвайки този учтив израз нарочно.
„Не, скъпа, можеш да кажеш „Благодаря ти, Лайънъл, братко мой““, нежно поправи той момичето.
Изабел го видя как облиза алчно устните си, примижавайки към белите хълмове на гърдите й, деликатно обрамчени от тясна лента от самурова козина. Тя не сгреши - в тъмните му очи пламна страст. Откритието я накара да почувства вътрешност. Уплашено тя се усмихна и отстъпи назад, освобождавайки ръката си.
Прислужницата сложи пред момичето ястие с медена питка и чаша сладко вино.
„Мод все още ли не е готова?“ — попита Изабел. Чувстваше се неудобно, като видя хищния блясък в очите на Лайънъл.
— Да, вероятно — отвърна той разсеяно, неохотно отмествайки поглед от момичето.
Сърцето на Лионел заби по-бързо. Крал Едуард може би е намерил малкото за привлекателно. В края на краищата тя е наистина великолепна дори за самия крал. И въпреки че Изабел дьо Ласи не е толкова благородна, че да бъде кралица, защо не може да стане любовница на краля? Да, Лионел би се съгласил да сподели тази жена с краля. Вероятно трябва да представим Изабел на краля възможно най-скоро.
Детски плач и шумолене на дрехи огласяха мрачната зала. Мод, съпругата на Лионел, две малки деца и прислужници се приближиха до масата. Мод не можеше да се мери с нейната снаха по външен вид. Лъскавата синьо-черна коса на Изабел подчертаваше матовата белота на лицето и шията й. Имаше големи виолетови очипокрити с толкова дебели мигли, че сянката от тях падаше върху бузите. Изабел беше красиво сложена. Тънка талия и високи гърди придадоха грация на фигурата й. Ръцете бяха украсени с пръстени. Нежен и мек глас галеше ухото.
Лайънъл беше отвлечен от похотливите си мисли. От приличие той се насили да се обърне, за да поздрави жена си.
— Радвам се да те видя, скъпа — каза той студено. Децата, четиригодишният син Едуард и бебето, се поклониха на баща си, което достави голямо удоволствие на Лионел.
— Още ли не отиваме на турнира? — каза Мод с носовия си глас.
Тази жена беше висока и слаба. И в корсажа на роклята й не бяха скрити скъпи съкровища. Модът беше плосък като дъска. Червената й коса беше скрита под шапка, което Лайънъл смяташе за определено подобрение във външния й вид. Имаше много неща в нея, които той не харесваше, кожата с лунички и малките кафяви очи. Мод далеч не беше красива. Но той се ожени за нея за зестра. И всъщност се оказа много по-малко, отколкото Лайънъл очакваше. Той никога не можеше да й прости това.
— Изглеждаш толкова добре в новата си рокля, скъпа моя — изтръгна с мъка Мод, завистяща към външния вид на Изабел. Самата Мод носеше рокля от тъмночервен сатен, украсена с плитка и бродирана с перли около подгъва. Дългите ръкави бяха обшити с косъм. Роклята е страхотна! Но до снаха си Мод се чувстваше почти грозна.
Изабел се усмихна щастливо и на дясната й буза заигра трапчинка. За съжаление на момичето, трапчинката не се появи на другата буза. Но тук имаше малка черна бенка и Изабел също беше разстроена от това. Тя не знаеше, че мъжете намират подобни белези за необичайно привлекателни.