Бурятски имена

Бурятският език принадлежи към северната група на монголските езици.

Поради липсата на писмени паметници от ранния период от историята на бурятите е трудно да се говори с достатъчна сигурност за древната ономастика на бурятите, за произхода на бурятските имена. Имената на предците обаче са запазени в паметта на хората от древни времена. Дори и в наши дни има хора, които наричат ​​имената на своите предци до двадесет и пето коляно по мъжка линия. Освен това в богатото устно народно творчество на бурятите намираме собствените имена на хора от отминали времена.

Бурятите в ранния период от своята история и по-късно са имали тесни връзки с тунгуско-манджурските, тюркските и други племена и народи от Централна Азия. Това обстоятелство дава основание да се мисли, че имена катоНахи, Зонхи, Тоодой, Буйдар, Тухан, Малои др., които трудно могат да бъдат обяснени на базата на бурятски и други монголски езици, са от чужд произход.

От друга страна, несъмнено в древността назоваването според характерната черта на човек е било широко практикувано, тоест думите с общо съществително често са били използвани като лични имена. Бяха дадени и имена, взети от пастирската и друга терминология. Например в родословните дървета има имена:Сагаан‘бял’,Турген‘бърз’,Борсой(от стъблото борсо- ‘да бъда незабележим, свит’),Табгай‘лапа’, ‘крак’; uligers (епос) съдържат метафорични имена:Altan Shagai‘златен глезен’,Altan Khaisha‘златни ножици’,Shuhan Zurkhen‘Кърваво сърце’,Nara Luugaa‘слънце’,Sara Luugaa‘Луна’, както и имена катоSa gaa dai(от стъблото sagaan ‘бял’),Nogoodoy(от стъблото nogoon ‘зелен’),She6sheedei(от стъблото shebshe- ‘да мисля’),Haraldai(от стъблотоhara ‘черен’).

Голям слой бурятски лични имена беше свързан със суеверия. Имена катоNokhoi‘куче’,Shono’вълк’,Azarga‘жребец’,Bukha‘бик’,Tehe‘козел’,Khusa‘овен’, са били давани на деца, за да плашат злите духове, и имена катоArkhinsha‘пияница’,Baahan‘кал’,Angaadha‘отворен’, за да не обърнат внимание злите духове на детето.

За бурятските имена може да се говори по-определено от края на 17 век. С навлизането на ламаизма в Бурятия в края на 17-ти и началото на 18-ти век. чуждоезичните имена, като правило, от тибетски и санскритски произход, започнаха интензивно да проникват в трансбайкалските буряти. Малко по-късно тези имена започват да проникват в предбайкалските буряти, особено в Алар, където ламаизмът има по-силно влияние, отколкото в други отдели на бившата Иркутска провинция, населени с буряти. Тибетски по произход са имена катоГалсан'щастие',Дамба'върховен',Йеши'ум',Доржо'диамант',Самбуу'добър',Балдан'могъщ',Соднам'добро дело',Р инчин„бижу“,Данзан„подкрепа на религията“,Дулма„майка-спасителка“,Ханда„девица-спасител“ и много други.

Имената от санскритски произход, проникнали в бурятите чрез тибетския език, включват:Базар‘диамант’,БудаилиБуде,Гарма‘последствие’,Аряа‘светец’,Зана‘ум’ и др.

Наред с горните имена от тибетски и санскритски произход, източните буряти продължават да имат оригинални имена, например:Бата‘силен’, ‘силен’,Баатар‘герой’,Герел‘светлина’,Олзо‘намеря’,Баян‘богат’ и др.

Сред добайкалските буряти, след присъединяването на Бурятия към българската държава, се разпространяват лични имена от християнския календар, например:Николай, Василий. Михаил, Александър, Павел, Петър, Роман. Имената, заети директно от българския език, са претърпели силни фонетични промени преди революцията. Например името Роман на бурятски се е произнасялоАрмаан, Атанасий -Хунааша,Инокентий -Насеенте, Василий -Башиила, Башлии т.н.

Сред имената, заети от българския език, има български и чужди фамилни имена. Например българското фамилно име Петров се превърна в бурятско имеПитруб, Ленски - вЛенше, Дарвин - вДаарбин.

Съвременните бурятски имена се различават значително от древните и предреволюционните имена.

Имената от ти6етско-санскритски произход, свързани с будистката религия, постепенно започват да преминават в пасив. наличност. По-рядко се слагаха сложни двойни имена катоЦерен-Доржо, Дугар-Жаб, Цеден-Йешеи пр. Сега при избора на имена за новородени започват да се залага на български или чужди имена, възприети чрез българския език, на имена на видни хора. В същото време български имена във връзка

с разпространението сред бурятите двуезичието вече не подлежи на силна фонетична модификация според законите на бурятския език.

Наред с българските имена, сега широко се използват оригиналните бурятски имена, които са общи съществителни с положително значение, както и най-звучните имена от тибетско-санскритски произход:Баяр‘радост’,Жаргал‘щастие’,Сесег‘цвете’,Дарийма, Медегмаа, Дугари др.

Преди от суеверни подбудинякои буряти дават женски имена на новородени момчета. По-специално, когато в семейството дълго време нямаше синове, новороденото получаваше женско име или, обратно, мъжко име, когато нямаше момичета. Сега го няма.

Списъкът с бурятски имена включва най-често срещаните лични имена както на трансбайкалските, така и на предбайкалските буряти. В списъка не са включени български и чужди имена, разпространени сред бурятите.

Трябва да се отбележи, че в списъка са дадени само официални имена, заедно с които ежедневните имена и псевдоними са били доста често срещани сред бурятите. С оглед на това много буряти тогава носеха две имена. Понастоящем прякорите и имената на домакинството са престанали да се дават. Но от друга страна, някои буряти, които имат оригинални бурятски или имена, заимствани от източните езици, имат неофициални български имена.

Тъй като бурятското чиновничество понастоящем се води на български език, в официалните документи бурятските имена и фамилии обикновено се дават в български дизайн:Доржу(бурятскиДоржо),Циден(бурятскиЦеден) и т.н. Що се отнася до бурятските изписвания (първата колона в списъка), те трябва да се препоръчват основно за използване в произведения на изкуството. В същото време бурятският правопис е съставен в съответствие с бурятския правопис. По-специално, сложните (или съставни) имена се пишат в съответствие с параграф 61 от новия набор от „Правила на бурятския правопис“, който гласи: „Ако бурятските имена, бащини и фамилни имена, както и географски имена се състоят от две думи, тогава те се пишат с тире с главна буква:Балдан-Доржо, Дугар-Жаб…“.[1]

Има 13 случая, когато името завършва на дифтонг —уй. Например думатаAlguiтрябваше да се изписва катоAlgy, но тъй като никой не го произнася по този начин, е написано катоAlgy. Освен това има разминаване в изписването на едно и също име, поради диалектни особености. В един случай буквиs, sh, гласниo, y, в други съответно -c, hиy:ShagdarиChagdar,SerenиTseren,DolgorиDulgar,BudaиBude,PoonsegиPuntsag,UdbelиUdbal. Всеки вариант на такова име е даден на мястото си според азбуката.

Българският правопис на бурятските имена и фамилии е съставен в съответствие със законите и правилата на българския език:

а) Сложните имена се пишат слято. На бурятски:Дари - жаба, на български:Дарижап.

б) Географската дължина се предава с ударени гласни:Бабуу - Бабу.

в) Крайните кратки гласниa, eна двусрични имена се предават с букватаo, с изключение на имена сy ив първата сричка. На бурятски -Бата, на български -Бато, Сада - Садо. Двусрични имена сy ив първата сричка, както и многосрични

имена в крайната позиция запазват кратка гласна:Буда-Буда, Бимба-Бимба, Аранза

г) В позицията пред крайната съгласна кратките гласниa, eсе предават чрезa, s, y, e и:Baldan - Балдан; Гънсен - Гънсин; Удбел – Удбюл; Тудеп-Тъдуп; Шагдар-Шагдар, Шагдир, Шагдур; Регзен-Ригзен; Цебег-Цибик.

д) В първата сричка гласните се запазват предимно, но в някои думиeсе заменя сы, и:Gepelmaa - Gypylma, Shere - Shira. В средната сричка къса гласна понякога също се заменя сы, e:Гепелмаа - Гюпюлма, Церемжед - Циремжит.

е) След като се пише съскащивместоа,е, о:Даша - Даша, Бабжа - Бабжи, Ошор -Очир.

ж) Звучните съгласни пред глухите и в края на думите се заменят със съответните глухи:Согто-Цокто, Ойдоб-Оидоп.

з) Вместош, спонякога (според установената традиция) се пишез, в:Ошор-Очур, Сагаан-Цаган.

Отклоненията от горните правила за българския дизайн на бурятските имена се дължат на традицията на писане на определени думи или понякога диалектни различия в бурятския език:

а) Преди глухите понякога се запазва буква, обозначаваща звучен звук:Rabsal-Ra6sal, Lubsan - Lubsan.

б) Финалните кратки гласни понякога се предават чрез -уй:Ашата-Ачитуй(а неАчито).

Бурятските фамилни имена и бащини имена не са дадени в списъка. Преди революцията покръстените буряти и казаци са имали фамилно име в българския смисъл на думата.1 Останалите буряти са приемали за фамилия името на баща си. Понастоящем фамилията се формира от собственото си име чрез добавяне на наставката -ов (-ев):Цирен - Цыренов, Буда-Будаев. В същото време крайните кратки гласни на името, в съответствие със стария монголски дизайн, се заменят суилио, агласните пред крайната съгласна запазват българския си дизайн:Абидо - Абидуев, Бато - Батуев и Батоев; Шагдар-Шагдаров, Шагдиров, Шагдуров или Чигдуров.

Фамилните имена могат да се образуват и с помощта на наставки-on, -e, -o, -in, -ai:Mizhidon, Simpilan; Бадмажабе, Буджабе; Балдано, Ринчино; Badmain, Ayurzanain; Батожабай. Този метод обаче е по-рядко срещан. Всички изброени суфикси (с изключение на-ai) са показатели за родителния падеж в старомонголския език,aiе индикатор за родителния падеж на съвременния бурятски език.

Традицията да се използва бащиното име като фамилно име на сина продължава на някои места и днес. В резултат на това някои буряти имат едно и също бащино и фамилно име:Бадмаев Владимир Бадмаевич. Много, за да се избегнат съвпадения в качеството

официалните бащини имена приемат името на техния дядо по бащина линия. Някои буряти изобщо нямат бащини имена.

Въпреки това сред бурятите вече все повече се превръща в традиция да се проектират фамилни имена и бащини имена според българския модел, когато син или дъщеря носи фамилното име на бащата, а бащиното име се издава според името на бащата:Дампилов Дамдин Содномович, Цыденова

Дарима Дугаровнаи др.

____________________________________ [1] Вижте речника Buryaad beshegey durim ba. Улан-Уде, 1962, стр. 37.

1 Ц. Б. Цидендамбаев. Влияние на българския език върху развитието на бурятския. Трудове на БКНИИ СО АН СССР. Проблем. 1, Улан-Уде, 1951, стр. 109.