Бурятският етнос и монголският свят - Новини от Монголия, Бурятия, Калмикия, Тива
Автор: Шираб Чимитдоржиев
Преди няколко години докторът на историческите науки, професор Шираб Чимитдоржиев изрази своята гледна точка за необходимостта от всевъзможно сближаване на българските буряти с другите монголски народи, за да се запази бурятско-монголският етнос. ARD предлага отново да се запознае с мнението на професора, ярък представител на по-старото поколение на бурятската интелигенция. Смятаме, че актуалността на описаните от Чимитдоржиев проблеми само нараства с годините. И вероятно професорът предлага наистина ефективен начин за решаването им?
Поради исторически обстоятелства монголските народи живеят разпръснати в различни региони на света, в различни страни. Единият някога монголски свят е разцепен, монголското единство е загубено.
Живеещите в границите на българската държава буряти (бурят-монголи) и калмици (ойрат-монголи) и южните монголи (чахари, тумеци, харчинци, хорчинци, уземчинци и др.) от Вътрешна Монголия на Китай са силно повлияни от държавнообразуващите нации (българи и китайци). Това, разбира се, се отрази негативно на техния национален език, тяхната култура, традиции и обичаи. Към днешна дата тези монголски народи са дошли с определени загуби: някои от тях са претърпели асимилация, много представители на нацията, меко казано, показват безразличие към родния си език, към националните традиции ...
Световният форум на монголите, проведен през 1993 г. в Улан Батор, беше важно събитие в живота на монголите по света. Той демонстрира тяхното единодушие чрез съвместни усилия за премахване на блокадите в отношенията, желанието им за съвместно възраждане на националната култура, език, традиции и обичаи, за по-нататъшно развитие на монголската цивилизация с акцент върху универсалните ценности. НаСветовният монголски хурал определи приоритетни области за сътрудничество между монголите в различни области и в областта на духовната култура, във възраждането и развитието на езика и писмеността, както и в областта на науката и технологиите, търговията и икономиката и в областта на възраждането на традиционната икономика ...
Бурятите, като един от монголските народи, изразиха готовност за развитие на всестранно сътрудничество и днес има реални резултати от сътрудничеството между Бурятия и съседна Монголия в редица области, в областта на културата, науката и търговията. Установяването на активни връзки с монголите от други региони обаче е засегнато от "разходите" от последните десетилетия, когато връзките на бурятите с тях бяха сведени до нула.
За съжаление, съвременните поколения на бурятския народ нямат много представа за своите национални корени, за своята минала обединена монголска цивилизация. Много се отдалечихме от монголското историческо и културно наследство, което беше неразделна част от централноазиатската цивилизация.
Днес са останали малко хора, които се гордеят, когато казват: "Ние сме бурят-монголци!". Имаше време, когато в графата „националност“ пишеха: „монгол-бурят“ (тайша от селенгската степна дума Дамби-Жалсан Ломбоцеренов), „Аз съм монгол от клана Ехирите“ (Елбек-Доржи Ринчино), „Аз съм монгол от клана Хори хуацай“ (Цибен Жамцарано).
В редица хроники, както монголски, така и бурятско-монголски, районът на Байкал (Баргуджин-Тукум), родното място на бурятско-монголските племена и родове, се нарича Ара Монгол (Северна Монголия или Отдалечена Монголия). И наистина, исторически тази територия е била северните покрайнини на монголския свят. Преди идването на българските вождове, военнослужещи и търговци в орбитата на монголския свят влизат Байкалските земи, където живеят бурятско-монголските родове - Хори, Тумати, Баргуци, Икирес, Булагац,са били поданици на монголските ханове.
Сегашните поколения буряти с европейско образование, които са изучавали историята на своя народ, своята република въз основа на произведения, написани в епоха с тоталитарна идеология, имат изкривена представа за монголската държавност, монголските племена, монголската цивилизация, участието на бурятите в нея.
Ако тези хора бяха усвоили старата монголска класическа писменост, която беше в основата на бурятския литературен (писмен) език в продължение на няколко века до 1931 г., и бяха запознати с източниците на тази писменост, те щяха да говорят по друг начин, с голямо уважение и гордост биха казали „Ние сме бурят-монголци!“.
Днес сме изправени пред задачата да запознаем бурятското население с древната средноазиатска цивилизация, преди всичко с монголската култура, свързана с бурятите; да възроди традициите, основани на хуманистичните принципи на будистката религиозна и философска система; за възраждане на духовното наследство на бурят-монголите. Духовните традиции на нашия народ са не само религиозни вярвания и обичаи, но и компоненти на ориенталската култура, ориенталско образование, научни знания, това е художествено и литературно творчество, основано на най-добрите образци на ориенталската класика.
Решаването на тази почетна и много трудна задача, на първо място, трябва да бъде улеснено от непрекъснато разширяващо се сътрудничество със съседната държава Монголия. Второ, активизиране на връзките с други монголски народи; трето, установяването на регулярни връзки с народите от Централна и Източна Азия.
Следователно бурятите като бурятско-монголска етническа група ще се запазят, ако връзките им с монголските народи и техните азиатски съседи станат по-активни във всички сфери на живота. Заради запазването на етноса трябваотидете на цялостно, всестранно сближаване с тях, преди всичко със съседна Монголия.
Тъй като проблемът с националния език на бурятите стана изключително остър, бих искал да обърна специално внимание на него. Истината е, че съдбата на бурятския етнос до голяма степен зависи от това дали ще съумеем да запазим националния език, дали ще успеем да убедим младите хора да се отнасят с уважение и внимание към майчиния си език. Истината е, че запазването на бурятско-монголския етнос е неразривно свързано със запазването на националния език. Не е тайна, че днес имаме и криза на етноса, и криза на езика.
Във връзка с такава постановка на въпроса припомням решението на културно-националното съвещание от 1926 г., проведено в столицата на Бурят-Монголската автономна съветска социалистическа република с участието на представители на Монголската народна република. В него се казва: „Без прилагането на родния език и неговата писменост няма да има нито възраждането на бурят-монголците като етническа единица, нито развитието на национална култура ... Отделянето на езиковата култура на бурят-монголския народ от останалите монголски племена чрез създаване на каквато и да е независима бурят-монголска писменост се счита за напълно неприемливо.“
Професорите Базар Барадин и Гомбожаб Цибиков бяха за запазването на класическия старомонголски език като писмен (литературен) език в Бурят-Монголия. С тях се солидаризира тогавашният всепризнат водач на нацията, секретар на Бурят-Монголския областен комитет на ВКП(б) Михей Ербанов, който заявява следното: „При решаването на азбучния въпрос трябва да се изхожда, на първо място, от стриктно отчитане на действителността не само по отношение на Бурятия или Външна Монголия, но и на целия монголски Изток, взет заедно, и, от друга страна, преследват целта не да разделят, а да обединят отделните монголски племена и създаването на единна културнаотпред."
През 20-те години на миналия век се работи много за създаването на образователна и художествена литература на стария монголски шрифт, на него се издават вестници и списания и се извършва офис работа.
Доктор на историческите науки, монголознание, проф. Шираб Чимитдоржиев.Снимка old.minkultrb.ru.
Тоталитарният режим, който господстваше в СССР, обаче не можеше да се чувства спокойно, докато старомонголският език беше активен в БМАССР, който той нареждаше сред атрибутите на панмонголизма. По време на шумна кампания за разобличаване на т.нар. Панмонголистите решиха съдбата на този език. През 1931 г., с волево решение отгоре, старата монголска писменост е заменена с латиница, пет години по-късно езикът на Саак Бурят е преведен на диалект Хори, а през 1939 г. латиницата е заменена с кирилица.
В резултат на тези "революционни" реформи бурятският литературен език придоби формата, която има днес. За съжаление, този език, имплантиран отгоре, без да се вземат предвид мненията на говорещите различни диалекти, не се превърна в обединяващ фактор за нацията, освен това беше една от причините за отслабването на връзките с монголския свят.
Политиката на центъра, разпространяваща българския език навсякъде, допринесе за намаляване на ролята на националния език в бурятското общество. Отгоре беше спусната "брилянтна" концепция: културите се сближават, народите се сливат, появи се нова общност от хора - съветските хора. Водени от тази псевдонаучна теория, партийните комитети започнаха да ограничават обхвата на бурятския език. Последствието от такава политика беше, че през 70-те години повече от десет години в бурятските училища нямаше преподаване на роден език. Днес разплитаме резултатите от такава задушаваща национална политика.
Цели поколения от т.нар. българоезични буряти. Днесимаме поне две поколения буряти, които не проявяват желание да говорят на родния си език. Това е т.нар. "тъпи" буряти. Тъжното е, че тези хора не искат да признаят своята малоценност, не се стремят да се доближат до родния си корен, до речта на майка си. Накратко, бурятите преживяват езикова трагедия.
Бурятите, освен Бурятия, нямат друга родина, готова да защити нашия народ, неговите права, неговите интереси. Бурят-монголската република е създадена в името на защитата на бурят-монголския етнос, в името на запазването и увеличаването на този древен монголски етнос, коренното население на района на Байкал.
Тази титулярна, държавна нация, нейната държавност преживява трудни времена. Да си припомним 1937 г., когато обединената Бурят-Монголия беше разделена на пет части. В резултат на това процесът на консолидация на нацията е спрян, формирането на единна национална култура, единна писменост и книжовен език. Бурятите, които се оказаха извън BMASSR, бяха лишени от възможността да участват в националния живот.
Да си припомним 1958 г., когато зад гърба на народа беше ликвидирано традиционното име на републиката „Бурят-Монголия“, името на народа „Бурят-монголци“.
Народът, който по време на образуването на Бурят-Монголската автономна съветска социалистическа република през 1923 г. е мнозинство в републиката (55,8%), днес се оказва национално малцинство (27,8%, според преброяването от 2002 г.). Бурятите са загубили много традиции, разработени от техните предци в миналото, както в областта на духовната култура, така и в областта на управлението ...
Вярваме, че проблемите ни не биха придобили толкова болезнен характер, ако имахме редовен контакт с Монголия, с монголския свят и разчитахме на тяхната помощ и подкрепа. Трябва да разберем, че ако вървим заедно с други монголски народи, тогава ние, бурятите, ще се запазим като бурятско-монголска етническа група.Необходимо е да се разширяват, задълбочават преди всичко културните, етническите, езиковите връзки и активно да се сътрудничи в научната област.
При решаването на своите национални проблеми, включително въпросите за сътрудничество с монголския свят, бурятската общественост също е длъжна да вземе предвид интересите на народите, живеещи в републиката. Трябва да се ръководим от мотото: Уважавайки традициите и обичаите на другите, умножавайте и възраждайте традициите и обичаите на нашия народ.
2006
Героичният марш на Бурят-Монголската автономна съветска социалистическа република от композитора Райнхолд Глиер: