Бурлеската като естетическа категория на литературата на преходния период и форма на словесно творчество
Характерна черта на литературния процес от 1770-1780 г. беше появата на голям брой жанрове-контаминации, съчетаващи и пресичащи в себе си устойчиви формални характеристики на високи и ниски жанрове. Към 1770-1780г. процесът на взаимно адаптиране на високи и ниски жанрове придобива универсален характер, завладявайки в своята орбита публицистичната и художествена проза (сатирични списания, демократичен роман, проза на А. Н. Радищев), драматургия (висока проза и стихотворна комедия на Фонвизин, Княжнин), лирика (Державин), епическа поезия (лирико-епична поема от 1770-1780-те години), ораторска проза (лие па негирик).
В резултат на взаимното проникване на високи и ниски световни образи започват да се променят традиционните жанрове на класическата йерархия. Запазвайки видимата си връзка с основните догми на класическата естетика, тези жанрове се преструктурират вътрешно, придобиват все по-голям капацитет и разширяват полето на отразяване на явленията от действителността. Точно това се случва през 1770-те години. с българския поетичен епос, като е характерно, че по времето на появата в българската литература на пародийната, бурлескна разновидност на поетическия епос - героико-комичната поема, у нас не съществува оригинален образец на жанра на героичната поема: опитите на Кантемир, Ломоносов, Сумароков в епическия жанр остават на етап планове и първите песни на поемата. Първата оригинална епическа поема - "Россиада" от М. М. Херасков - се появява през 1779 г. Но преди това българската литература се обогатява с два образеца на бурлескната героико-комична поема - "Елисей, или раздразнен Бакх" (1771) от Василий Иванович Майков (1728-1778) и "Скъпа" (1775-1783) от Иполит Федорович Богданович (1743-1803), които в историческа и литературна перспектива са несравнимо по-важни от правилнитегероичен епос на отиващия си класицизъм.
Терминът "бурлеска" (от италианската дума "burla" - шега; използва се и терминът "travesti" - от латинското "travestire" - преобличане) обозначава вид комично словесно творчество, много близко до пародията, тъй като за постигане на комичен ефект бурлеската използва същите техники като пародията: разрушаване на устойчиви жанрови и стилови единства и съчетаване на различни жанрове на сюжета и стила, бурлеската извлича комичен ефект от несъответствието между форма и съдържание.
Прототипът на европейската бурлеска от XVII-XVIII век. беше пародията на Илиада, приписвана на Омир - игривата поема "Батрахомиомахия" ("Войната на мишки и жаби"). Бурлескната поема не е включена в официалната жанрова йерархия на френския класицизъм - тя не се споменава в "Поетическото изкуство" на Боало, но именно по времето на Боало и с прякото му участие във френската литература възникват две жанрови разновидности на бурлескната поема.