БУРЛЕСКЕН СТИЛ ОПИТ НА ТИПОЛОГИЯТА - темата на научна статия по лингвистика от списанието - Новини
Цена:
Автори на произведението:
Научно списание:
Година на издаване:
Бурлеска стил: опит на типология
Известия РАН. ПОРЕДИЦА ЛИТЕРАТУРА И ЕЗИК, 2011, том JO, бр.б,стр. 24-36
Тематично-стилистичните разновидности на бурлеската се разглеждат в светлината на древната теория за трите стила и категорията на уместността (npsnov, aptum), демонстрират се сферите на нейното действие, изгражда се парадигма на средствата за нейното изграждане. Анализът на връзките на бурлеската с редица тясно свързани явления (като гротеска, пародия, травестия и др.) Позволява по-рязко разграничаване на тези понятия и конкретизиране на съответните определения.
Ключови думи: Теорията на трите стила, правилото за приличие, бурлеска, гротеска, пародия, травестия, комично.
Ключови думи: Теория на трите стила, правилото на аптума, бурлеска, гротеска, пародия, травестия, смешното.
От 18 век въпросът за произхода и видовете бурлеска комедия, а следователно и за адекватното определение на бурлеската, е един от дискусионните. Така френският лексикограф Жозеф Лероа смята, че ролята на този източник се играе от специални "бурлескни думи" (termes burlesque, mots burlesque), например: "Батонада (букв." dubiniada ". - V.M.) - за побой с тояга. Думите в -ada са изключително чести в комедията и бурлеската "[1, p. 46]. Поетът и критикът Chamblain de Marivaux, напротив, вярваше, че „бурлеската зависи не толкова от буфонадата на думите, колкото от буфонадата на мислите“ [2, с. 10]. Английският лексикограф Самюел Джонсън (1709-1784) уточнява: „Бурлеската се състои в диспропорция между стил и настроение” [3, с. 33]. Ролята на диспропорцията (несъвместимост, несъвместимост на части) като източник на всякоформи на комедията са забелязани отдавна:
Ако някой художник се сети да прикрепи женска глава към шията на кон и, като събра различни крайници отвсякъде, С пера, ги заслепи, така че красива жена отгоре Завърши отдолу с грозна риба - като гледате такава изложба, приятели, можете ли да не се засмеете?
Хорас. Науката за поезията (превод М. Дмитриев)
Коментирайки тези редове, шотландският поет и филолог Джеймс Бийти (1735-1803) пише:
ясно е, че един комичен обект трябва да се състои от няколко части и че тези части трябва да бъдат непоследователни, неподходящи, несъвместими до известна степен"; според учения, бурлеската е частен случай на такава разнородна несъвместимост [4, с. 119, 122]. В същото време, като "смес от разнородни елементи" [5, с. Несъвместими елементи (несъвместими)" [7, с. 27] често определя гротеската; и двата стила често се приписват на сферата на комичното. Оттук и тяхната традиционна идентификация: например във Франция терминът бурлеска "до 1637 г. не е бил използван, дотогава е заменен от думата гротеска, повече или по-малко синоним на нея" [8, стр. V]. В стария английско-френски речник четем: "BURLESQUE, съществително. Бурлеска, гротеска, нещо смешно" [9, с. 96]. Немският юрист, историк и публицист Юстус Мьозер (1720-1794) доближава гротеската до бурлеската и комедията (Lustspiel), наричайки Арлекин "гротескна фигура" [6, с. 70, 88]; именно той въвежда понятието "гротескно-комично (Grotescke-Komische) ) ", впоследствие активно използван от немски учени. Бурлеската все още често се определя като "гротескна пародия" [10, с. 194], "пародия на сериозен жанр чрез използването на гротеска" [11, с.
фриволност" [12, с. 79] и пр.; в резултат на това "гротеската се оказа безнадеждно объркана с бурлеската" [13, с. б].
Тези два стила могат да бъдат противопоставени по два начина:
1. Гротеската, за разлика от бурлеската, в никакъв случай не винаги е комична: така, според немския литературен критик Вилхелм Кайзер (1906–1960), гротеската вдъхва „чувство на ужас и траен страх“, тя се свързва с „демоничните страни на света“ и „тъмните, зловещи сили“ [5, с. 31, 185, 188]. Примери за такава „плашеща“ гротеска (на френски grotesque terrible) са „Божествена комедия“ на Данте Алигиери, романите „Метаморфозата“ и „Процесът“ на Франц Кафка.
При интерпретирането на бурлеската като „създаване на несъответствие между стил и тема“ [14, с. 3] не отчита комичния му компонент. Като се има предвид последното, бурлеската може да се определи като стил, основан на комично несъответствие между съдържанието и формата на речта: например смисълът (т.е. планът на съдържанието) на игривата дума батонада го свързва с намалена тема, финалът (като елемент на формата) с висока (срв. френската Илиада, серенада). Същото комично несъответствие се наблюдава и в италианските думи Nasea и Naseide „бурлеска поема за носа“ [15, с. 631], вж. итал. Одисея и Енеида. В едно от „шеговитите писма“ („Lettere burlevoli“) на командира на Малтийския орден Анибал Каро (1507-1566) четем: „Достопочтени господин Джовани Франческо!“ Освен това командирът, отбелязвайки, че носът на неговия кореспондент е „достоен за сонета“, обръщайки се към Аполон, призовавайки Музата и възхвалявайки Парнас, възкликва:
Naso perfetto! Naso principale! Naso divino! Naso, che benedetto sia fra tutti i nasi! E benedetta sia quella mamma che vi fece cosi nasuto! E benedette tutte quelle cose che voi annasate! a; e che ognilibro che si compone, sia Nasea in onore della nasale Maestà vostra. “ [16, стр. 208].
Превод: „Носът е перфектен! Носът е първият от основните! Носът е божествен! Нос, най-благословеният от всички носове! И благослови тази майка, която ти създаде такъв нос! И да са благословени всички, които носят печата на съпричастност към създаването на Твоя Нос! Хвалете Небесата, че създадоха този Носеид за вас, толкова величествен, колкото и закръглен в периоди (суперкомплексен период, състоящ се от пет или повече колони, се нарича кръгъл. - V.M.); и че те са съчинили тази поема, този Носей в чест на Ваше Назално Величество. '
Както виждаме, в резултат на референтното изместване към редуцирана тема, високият стил придобива характер на бурлеска. Ако приемем дефиницията на бурлеската като комична несъвместимост на съдържанието и формата на езиковите единици, тогава, след като проучихме видовете такава несъвместимост, обхвата на нейното приложение и методите на създаване, по този начин идентифицираме видовете бурлеска.
1. Тематични и стилистични видове бурлеска стил
Помислете за тематичното и стилистичното несъответствие на речта, лежаща в основата на бурлеската, от гледна точка на теорията за трите стила (лат. genera dicendi, formae dicendi, английски нива на стил „нива на стил“, сравнете с М. В. Ломоносов: „степени на езика“). Според тази древна теория високият стил (stilus gravis, stilus grandiloquus) е предназначен да разказва за възвишени теми, ниският стил (stilus humilis, stilus rusticus, букв. „село“) – за незначителни, незначителни; "tertium quid", среден (stilus mediocris, stilus temperatum) - за обикновени, ежедневни предмети.
В „Реторика на Херенний“ (1 век пр. н. е.), понякога приписвана на Цицерон, четем: „И така, има три стила, които наричаме форми и в които се използва безпогрешна реч: първият -Ние наричаме високия („важен“) стил, за разлика от оскъдния или „нисък (infimis)“, изисква „най-красивите думи (ornatissima verba)“ и е предназначен за „важни мисли (graves sententiae)“ [17, стр. 264 и 265]. paoiKoícharacttsred): а) висок (yévog vynldv) или обилен (yévog aópóv); б) среден (yévog ^éaov); в) оскъден (yévog la/vóv) [18,
с. 337]. Откриваме противопоставянето на високи и ниски стилове в Аристотел (384-322 г. пр. н. е.) и в "Реторика" (книга 3, гл. 2), и в "Поетика" (гл. 22): "Достойнството на сричката е да бъде ясна, а не ниска. думи, аз наричам блясък, метафора, разтягане и всичко, което излиза отвъд границите на обикновената реч, "чуждо" [19, p. 113].
Деметрий от Фалер (350-283 г. пр. н. е.) в своя трактат „За красноречието“ характеризира различни фигури по отношение на „високи“, „средни“ и „ниски“ срички, срв.: „Iambus autem humilis, & sermoni vulgari similes“ „Paeon autem est inter utrumque medius“ „Paeon между тях (нисък и висок стил. - V.M.) е среден“; „Paeonica igitur compositio in gravi dicendi genere itaquodammodo erit adhibenda“ „Paeonica, следователно, принадлежи до известна степен към произведения, съставени във висок стил [20, p. 39].
Сред по-късните национални версии на теорията за трите стила са известни немски (Dreistillehre), френски (théorie des trois genres stylistiques), български („теория на трите стила“ от М. В. Ломоносов) и др.. Смята се, че класическиятточното въплъщение на тези три тематични стила са произведенията на римския поет Публий Вергилий Марон (70-19 г. пр. н. е.).
Британският филолог и педагог Джон (Джон) Гарланд (ок. 1180-1252) пише: „Има три
стилове, съответстващи на следните човешки статуси: животът на пастир съответства на ниска сричка, животът на селянин съответства на среден, животът на смел воин, защитаващ пастир и селянин, е висок” [21, с. 86-87].
За по-нататъшно четене на статията трябва да закупите пълния текст. Артикулите се изпращат във форматPDFна пощата, посочена при плащането. Времето за доставка епо-малко от 10 минути. Цената на една статия е150 рубли.