C1. С каква цел Воланд и неговата свита изнесоха представление във Вариете театъра.
C2. В кои произведения на български класици са използвани фантастични елементи и по какво са съпоставими с романа на М.А. Булгаков?
Социалните условия са такива, че Акакий Акакиевич Башмачкин от разказа "Шинелът" е в състояние да накаже порока само в неземен образ.
Посочените произведения са сравними с романа на М.А. Булгаков, защото фантастичните трикове също са призвани да "накажат порока". „Няма фантазия, която да не се основава на реалността“, пише М. Горки.
C3. Как разбирате последните редове на стихотворението? (Ф.И. Тютчев „В морските вълни има мелодичност ...“).
C4. Кои от българските поети са се обърнали в стиховете си към образа на морската стихия и по какъв начин творчеството им е съзвучно със стихотворението на Тютчев?
В стихотворението на V.A. Жуковски "Морето" - тъжни размишления на лирическия герой за мистериозния и живописен елемент на водата. Морето е и символ на изменчивата човешка съдба на този поет.
За А.С. Концепцията на Пушкин за свободата е най-висшата човешка ценност. В света на природата той беше привлечен от морето, океана, гръмотевиците, всякакви стихии, т.к. поетът ги свързва със свободата. Стихотворението „Към морето” е декларация за свобода и протест срещу робството:
Като теб, могъщ, дълбок и мрачен,
Нищо като теб не е непоколебимо.
В поезията на М.Ю. Образът на морето, платното на Лермонтов е философски разкрит в известното стихотворение „Плато“. Морето за поета е символ на страст и свобода. В това малко лирическо произведение има вечно противоречие между живота изобщо и човешката личност, винаги неудовлетворена:
И той, непокорен, търси буря,
Сякаш има мир в бурите!
Със стихотворение на Ф.И. Тютчев, тези произведения са в съгласие с философията за взаимопроникването на света на природата и света на човека.
C3. Какво символизира офиковият храст в Цветаева? (Стихотворението „Копнеж по родината ...“).
C4. Кой български поет има носталгична тема?
Много български поети и писатели са били принудени да напуснат родината си по различни причини. Живеейки в чужда земя, често страдайки, те си спомняха родината си и отразяваха в творбите си това, което чувстваха, за какво мислеха далеч от нея.
Звярът има дупка, птицата има гнездо.
Как сърцето бие тъжно и силно,
Когато вляза, кръстен, в чужда къща под наем ...
Игор Северянин беше в Естония през годините на емиграция. Той нарече България „крилата страна” и й посвети трепетни редове:
За България да пеем - към какво да се стремим в храма
На горски планини, полски килими.
Писателите емигранти имат ясното разбиране: без вътрешни връзки с българската култура бързо ще настъпи духовна смърт и пълно разтваряне в чужда национална среда.
Културата се оказа онази сламка, за която човек може да се опита да спаси и себе си, и нея. Зинаида Гипиус написа: