Цар Тигран
И имам няколко версии:
1. Поява през 87 г. пр.н.е д. Халеевата комета може да бъде отразена върху монетите на арменския цар Тигран Велики, чиято корона е украсена със "звезда с извита опашка".
2. Богатството и красотата, създадени от него в градовете, намериха своето място в историческите описания
Тигранакерт беше богат и красив град, всеки жител на който, независимо дали беше обикновен човек или човек с титла, подражавайки на краля, се стремеше да го разшири и украси по всякакъв възможен начин.
3. Един гръцки писател Метродорус от Скепсия веднъж попитал цар Тигран:
- Какво бихте искали да увековечите след себе си: възхвалата на съкрушителните ви победи, милостта на боговете или богатството на построените крепости?
Вместо това бих пожелал АРМЕНИЯ ДА СЪЩЕСТВУВА ЗАВИНАГИ СЛЕД МЕН - каза Тигран.
Така просто, без преструвки, този цар на царете определи любовта си към своето отечество, което, докато завладяваше чужди страни, не поробваше чужди.
Той беше велик политик и командир, легендарна и необикновена личност.
Би било добре да се поучат от него сегашните ни политици.
Тигран се смята за най-великия цар на Армения. Не просто така.Този човек пръв превърна Армения в държава.Изгради столици,управлявайки без да обижда съседите си. Той преселил 200 хиляди от най-добрите майстори от Юдея в Армения, за да възроди изкуствата. Той беше държан като заложник в продължение на 25 години, но след като стана цар, още през първата година той наказа своите нарушители, партите, взе столицата им и те бяха принудени да спрат по-нататъшното му напредване и му предадоха короната на царя на царете на Изтока.Дипломатически мъдро реши с Помпей съдбата на страната си - без кръв. Създава първия театър в постсъветското пространство. Създава арменската армия,състоящ се от 500 хиляди воини.И Тигран Велики направи много повече и не само на елитен коняк е неговото име.
В памет на този най-велик арменец написах историческата трагедия "Тигран Велики" и я поставих на сцената на Ростовския академичен театър. Това беше панорамна драма, ушити са 140 костюма, две корони за царя, драмата е поставена от заслужилия артист на България, главния режисьор на театъра Николай Сорокин. Изиграха го 45 пъти при пълна зала, но когато главният режисьор внезапно почина, постановката беше отменена, въпреки че българите много я обичаха и 97 процента от публиката бяха българи.