ЦЕЛИ, ЗАДАЧИ И ВИДОВЕ МЕЛИОРИРАНЕ
Мелиорацията позволява да се промени комплексът от природни условия (почвени, хидрогеоложки, хидроложки и др.) На земята в необходимата за хората посока, да се формират високопродуктивни агробиоценози, да се повиши плодородието на почвата, да се осигурят устойчиви добиви, да се отглеждат нови култури, да се създадат благоприятни условия за съществуването на полезна флора и фауна.
Мелиоративните работи спомагат за подобряване на района, намаляване на видовото разнообразие и броя на комарите, мушиците, иксодовите кърлежи и други носители на човешки и животински патогени, намаляване и унищожаване на огнища на малария, туларемия, енцефалит, пренасян от кърлежи, и други естествени фокални заболявания.
Мелиоративните работи, насочени към регулиране и използване на местните отточни води, допринасят за формирането на ихтиофауна от ценни видове риби в изградените езера и резервоари и създаването на зони за отдих в рамките на мелиоративни съоръжения. Мелиорацията ви позволява да развивате нови земи, превръщайки ги в територии, оборудвани за хората с нов начин на живот, заетост и развита инфраструктура, като пътища, селища, промишлени предприятия, водоснабдителни системи и др.
мелиорацията повишава ефективността на селското стопанство, което се получава в резултат на:
1) развитието на нови земи, които преди това не са били включени в селскостопанското производство (напояване на сухи и отводняване на влажни земи), тъй като поради растежа на градовете количеството обработвана земя на човек намалява (в бившия СССР - 0,9 ха, в САЩ - 0,91, в Канада - 2,05, във Великобритания - 0,13, в Германия - 0,13, в Япония - 0,05 ха);
2) прехвърляне на по-малко продуктивни земи към по-продуктивни,например непродуктивните ливади след рекултивация се прехвърлят в обработваема земя;
3) по-пълноценно използване на съществуващите земеделски земи чрез увеличаване на производителността на рекултивираните земи;
4) отглеждане на селскостопански култури, които не могат да растат и да дават планирани добиви без мелиорация (ориз, памук).
Мелиорацията (напояване, отводняване) е капиталоемка, но високоефективна мярка. Добивът от селскостопански култури на рекултивираните земи е 2,6 пъти по-висок от този на немелиорираните земи. През 1990г в СССР площта на рекултивираната земя е 41,2 милиона хектара, включително напояваната -
23,2, отводнени - 18,0 млн. хектара, в България по това време - съответно 11,2; 6,1 и 5,1 милиона ха.
Напояваните земеделски земи в света са повече от 220 милиона хектара, отводнените - повече от 200 милиона хектара. В света рекултивираните земи съставляват 18% от обработваемата земя и осигуряват до 50% от производството. В България рекултивираната земя съставлява 4,2% от земеделската площ, но осигурява около една трета от цялото производство, включително: целият ориз, 70% зеленчуци, 25% фураж, 20% царевично зърно. В нечерноземната зона са рекултивирани 9% от обработваемата земя и от тях се получават 15% от растителната продукция, включително: 70% зеленчуци, 25% фураж. От това следва, че възвръщаемостта на капиталните вложения в рекултивацията е висока.
С помощта на мелиоративни мерки е възможно да се подобрят както отделните компоненти на природната среда, така и ландшафтите като цяло. Могат да се разграничат следните видове рекултивация:
1) вода (напояване и дренаж);
2) химически (гипсиране на солонци, варуване на кисели почви, обезсоляване на почвата);
3) термични (мулчиране, затопляне на почвата);
4) физически (промени във физическите свойства на почвите -опесъчаване на торфени почви, дълбоко разрохкване на тежки почви, уплътняване на рохкави почви;
5) културно-технически (премахване на ненужна растителност, пънове, неравности);
6) мелиорация на горите (подобряване на природните условия с помощта на защитни горски насаждения);
7) агромелиорация (подобряване на природните условия с помощта на селскостопанска технология, например отглеждане на къртици).
Често различни видове рекултивации се извършват съвместно - комплексна рекултивация.
Основните цели на мелиорацията в съвременната концепция за нейното развитие са следните:
1. радикално подобряване и по-нататъшно повишаване на почвеното плодородие (разширено възпроизвеждане на почвеното плодородие).
2. Получаване на оптимален добив от земеделски култури при определени екологични ограничения, които не позволяват вредно въздействие върху прилежащите територии.
3. опазване и рационално използване на природните ресурси, създаване на благоприятна среда за живота на човека и всички живи същества.
Същността на мелиорацията се състои в промяната на състава и свойствата на почвите, както и в целенасоченото управление на почвените, хидрогеоложките, геохимичните и биохимичните процеси чрез регулиране на потока на материя (вода, химични елементи) и енергия в ландшафта.
ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО ВЪРХУ ЛАНДШАФТА
Всички компоненти на природната среда са в сложно взаимодействие помежду си и с човешкото общество.
По време на рекултивационното строителство големи площи са включени в сферата на влияние, дълбочината на влияние е 10 ... 20 m или повече. Промените, настъпващи в литосферата под въздействието на хидротехническото и мелиоративното строителство, могат да се характеризират като локални, регионално-линейни и регионално-ареални.
Сложната и многостранна връзка в природата го прави задължителноанализ и прогноза за възможните последици от стопанската дейност. Особено внимание трябва да се обърне на защитата на компонентите на околната среда. В България във всички мелиоративни проекти се разработва раздел "Опазване на природата" - средствата за тези цели са в размер на 10,15% от капиталните вложения в рекултивацията. Положителното въздействие на мелиорацията върху комплекса от природни условия беше отбелязано по-горе. Възможни са обачеотрицателни странични ефекти от въздействието на мелиорациитевърху околната среда, причинени от индивидуални грешки, допуснати при проектирането, изграждането и експлоатацията на мелиоративни съоръжения. Тези негативни ефекти включват: 1) повишено измиване на хранителни вещества от почвата в резултат на интензификацията на промивния воден режим;
2) повишена минерализация на почвената органична материя;
3) промяна в условията на почвообразуване, водеща до промяна в характера и посоката на почвообразуващите процеси и в резултат на това до образуването на нови антропогенни почви;
4) замърсяване на резервоари и реки с химически и биологични вещества, влизащи в тях с дренажни води;
5) промени в хидроложката и хидрогеоложката ситуация в съседните територии.
Мелиорацията е мощно средство за промяна на природните условия и местообитанията на живия свят на големи площи. Изпълнението на мелиорацията е свързано с широка система за регулиране на оттока както на повърхностни, така и на почвено-подземни води, влияе върху неговата скорост, количество и форма. Мелиорацията може да бъде екологосъобразна, когато е обоснована, осигурява прецизен контрол на необходимите фактори и е цялостна.
НЕОБХОДИМОСТ ОТ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
Територията на страната ни принадлежи къмтеритории с ниска биологична продуктивност на земите. Значителна територия от България се намира в зоната на вечна замръзналост, ниски температури, кратко лято, липса или излишък на валежи. Само около 10% от земеделските земи в естествено състояние са благоприятни за земеделие от гледна точка на климатични, почвени и хидрогеоложки условия. Така по-голямата част от земеделските земи у нас се нуждаят от подобряване.
Нуждите от рекултивация варират в зависимост от природните или ландшафтно-географските зони, които се различават по климат, растителност и почви. Формирането на зоналността на растителността и почвената покривка се определя от ресурсите на слънчева радиация (топлина) и влага. Зоналните различия се изразяват чрез съотношението на термалните и водните ресурси и се характеризират схидротермален коефициент:
където R е радиационният баланс на почвата, kJ/(cm2 година); L е специфичната топлина на изпарение,
равно на 2,26 kJ / cm 3; Os е годишната сума на атмосферните валежи, mm/година.
Това съотношение дава представа за баланса на топлина и влага, дава възможност да се оцени вида на водния режим на почвата, интензивността на биологичните процеси и зависимостта на почвено-мелиоративните условия от тези фактори. Позволява ви да планирате мерки за рекултивация.
За оценка на хидротермичния режим на отделните природни зони се използва коефициент на влага:
където EO е изпарение, mm/година.
Коефициентът на влага, характеризиращ естествената или естествената влага, може да бъде представен от:
където Os5 е средният многогодишен валеж за биологично активния период на годината, т.е. за периода от годината с температура на въздуха над 5ºС, mm; Wp - запасите на активна влага в метровия слой на почвата в началото на изчислениетопериод, mm; E - волатилност за отчетния период, mm.
Според степента на баланс на топлинните и водните ресурси могат да се разграничат характеристиките на различни природни и климатични зони на страната.