Цензура и журналистика - Студиопедия
Цензурата като средство за ограничаване на свободното изразяване на мисълта на журналистите също е изминала дълъг исторически път. Например през съветската епоха в България можем да различим пет периода в историята на цензурата:
- 1917 - 1918 - периодът на мандата на комисарите (институтът на комисарите по печата, военна цензура на "червено-бялата" преса);
- 1919 - 1921 - Госиздат като основен център на цензурата (опит за централизиране на цензурата в национален мащаб, което предизвика протести на частни издатели, опитващи се да защитят своята автономия);
-1922 - 1927 - периодът на цензурата на Главлит, който се превръща в нова държавна институция на цензурата (постепенното преминаване на Главлит към подчинение на партийни структури);
- 1928 - 1980 г. - периодът на пълното състояние на партийната цензура (може да се разграничи началният етап - преди 1940 г., военен, следвоенен, размразяване и стагнация - 1970-1980 г. Партийните структури, чиито органи бяха огромното мнозинство от медиите, използваха не само държавна, но и други видове цензура - обществен, икономически натиск, разчитащ на такива обществени организации като Съюза на журналистите, Съюза на писателите и др.);
- 90-те години - цензурата на съвременния етап с нейния неопределен характер.
Главлит - малка институция с малък персонал - до 1930 г. се разраства до невероятни размери и започва да контролира всичко, дори надписите върху визитните картички. Но днес, във времето на откритост, плурализъм на мненията, свобода на словото, има няколко специфични вида цензура:
1. ограничения на свободата на информацията, свързани с държавни, военни, медицински, търговски тайни, етични стандарти: и ввъв всяка демократична страна делът на подобни ограничения е незначителен:
2. забрани, свързани с факта, че чрез контрол върху информация, върху зависими медии, можете да скриете грешки или да отложите решението на определен проблем до благоприятно време;
3. ведомствена цензура поради страх от разкриване на некомпетентността на представители на административния апарат.
Количествените показатели за информираност както на отделните членове на обществото, така и на обществото като цяло преминават в друго качество, името на което също е известно днес. Това е информационно общество, което се формира през последната четвърт на 20 век.
Въпроси и задачи за проверка на степента на усвояване на материала:
1. Дефинирайте понятието журналистика.
2. Защо понятията „преса” и „преса” не са идентични с понятието журналистика?
3. Посочете характеристиките на журналистиката в епохата на тоталитаризма в България.
4. Назовете историческите видове журналистика.
5. Опитайте се да докажете, че всички исторически видове журналистика съществуват в настоящето.
6. Какви качества на „добрата” или „лошата” журналистика можете да посочите въз основа на изучения материал.
7. Какви специфични видове цензура в съвременното демократично общество бихте могли да посочите?
Основните термини на изучаваната тема:
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката:
Деактивирайте adBlock! и обновете страницата (F5)наистина е необходимо