Цервикални нерви на котки и кучета - Здравей студент!
1 цервикален нерв има много малък спинален ганглий на тънък дорзален корен (диаметърът му при кучета е около 1 mm), излиза през страничния гръбначен отвор на атласа и се разделя на дорзален и вентрален клон. Гръбният клон, ramus dorsalis, инервира като субокципитален нерв, n. suboccipitalis, къси дорзални мускули между тила и първите два прешлена. Коремният клон, ramus ventralis, преминава вентрално над аларния вдлъбнатина на атласа и след това между вентралния rectus capitis и латералния rectus capitis. Заедно с хипоглосния нерв той често образува цервикална бримка, ansa cervicalis. От тази примка късите клони се простират в краниалната част на стернохиоидния и стернотиреоидния мускул, докато дългите клони се простират в същите мускули по-близо до дръжката на гръдната кост.
Вторият цервикален нерв има много голям спинален ганглий и както ганглийът, така и кръстовището на дорзалните и вентралните коренчета при кучета и котки лежат изцяло извън атласа на страничния гръбначен отвор (Laber, 1970). Дорзалния клон инервира като голям тилен нерв, n. occipitalis major, каудалния наклонен мускул на главата, както и част от полу-шипния мускул на главата и ламеларния мускул на главата, както и кожата на задната част на ушната мида, кожата над каудалната част на темпоралния мускул. Вентралният клон минава по дорзалния ръб на ключично-мастоидния мускул, m. cleidomastoideus и е разделен на два клона, отиващи към кожата: голям ушен нерв, n. auricularis magnus и напречния нерв на шията, n. напречни коли. Големият ушен нерв, auricularis magnus, е по-голям, пресича осезаемия страничен ръб на крилото на атласа в краниодорзална посока и е разделен в основата на ухото на клонове за кожатазадната част на ухото до върха му. Напречен нерв на шията, n. transversus colli, преминава в един ствол или под формата на отделни клони краниовентрално над отделението на външната югуларна вена и инервира кожата по протежение на ларинкса.
От 3-ти до 7-ми цервикален нерв принципът на структурата и функционирането на гръбните клонове е подобен. Те инервират мултифидусните мускули и, напускайки ги дорзално, се разделят на странични и медиални клонове. Страничният клон инервира semispinalis capitis, longissimus capitis и lamellar capitis. Медиалният клон преминава дорзално и леко каудално през дълбоката фасция на шията близо до средната равнина и инервира дорзолатералната част на кожата на шията. Дорзалните клонове на 7-ми и 8-ми шийни нерви инервират само мускулатурата. В тези нерви липсват разклонения към кожата на дорзолатералната част на шията. Разликите в структурата и функциите на дорзалните клони при котки и кучета са незначителни и се състоят например във факта, че дорзалните клонове на 2–4 цервикални нерви участват в инервацията на пласториформения мускул на главата при кучета, докато при котките е 1–4 (Niederer, 1985).
Фиг. 1. Кожни нерви на немския дог (но Seiferle, 1992) платизма; bm. sphincter colli superficialis; с m. cutaneus trunci
Шийни нерви: C2-C7 клонове на дорзалните клонове на 2-6 цервикални нерви към кожата; C'2-C'6 клонове на вентралните клонове на 2-6 цервикални нерви към кожата; 1 голям ушен нерв (n. aurikulrais magnus), 1' напречен нерв на шията (n. transversus colli), C3' - C6' надключични нерви (nn. supraclaviculares); гръдни нерви: Th4-Th13 клонове на дорзалните клонове на 4-13 гръдни нерви към кожата; 2 кожен медиален клон (ramus cutaeneus medialis), 2' кожен страничен клон (ramus cutaneus lateralis); Th'4-Th'7 клонове на вентралните клонове на 4-7 междуребрени нерви към кожата,3-13 кожни странични клона на 3-13 междуребрени нерви, 14 вентрални кожни клонове на 3 междуребрени нерви; 14' вентрален кожен клон на 7-ия интеркостален нерв; 15 междуребрено-брахиален нерв (n. Intercostobrachialis); лумбални нерви: L1-L6 клонове на дорзалните клонове на 1-6 лумбални нерви към кожата; 16 кожни странични клона на черепните и каудалните илиохипогастрални нерви (nn. iliohypogastricus cranialis et caudalis); 17 кожен страничен клон на илиоингвиналния нерв (n. ilioinguinal is). 18 страничен кожен нерв на бедрото (n. cutaeneus femons lateralis); сакрални нерви: S1-S2 клонове на дорзалните клонове на 1-3 сакрални нерви към кожата. 19 клонове на страничния гръден нерв (n. thoracicus lateralis); 20 кожен черепномозъчен нерв на предмишницата (n. cutaneus antebrachii cranialis) на аксиларния нерв (n. axillaris); 21 медиален клон, 21' страничен клон на повърхностния клон на радиалния нерв (n. radialis) с латералния кожен нерв на предмишницата (n. cutaneus ancbrachii lateralis); 22 медиален кожен нерв на предмишницата (n cutaneus antebrachii medialis) на мускулно-кожния нерв (n. musculo-iutaneus); 23, 23' каудален кожен нерв на предмишницата (n cutaneus antebrachii caudalis), 23 "дорзален клон на улнарния нерв (n ulnaris) 23" палмарен клон на средния нерв (ramus palmaris n mediani); 24 каудален кожен нерв на бедрото (n. cutaneus femoris caudalis); 25 сафенозен нерв (n. saphenus); 26 страничен кожен нерв на крака (n. cutaneus surae lateralis) перонеален нерв (n. fibularis); 27 повърхностен перонеален нерв (n. fibularis superficialis); 28 тибиален нерв (n tibialis), 28 'неговият каудален кожен нерв на крака (n. cutaneus surae caudalis)
От вентралните клонове на 2-5 цервикални нерви вторият е най-виден. Дебелина на следващите вентрални клони от сегмента досегмент намалява. Вентралните клонове на 1-ви и 2-ри цервикални нерви често са свързани с вентралните клонове на 2-ри и 3-ти цервикални нерви. Коремният клон на допълнителния нерв, N. accessorius, при кучета и котки често е свързан с вентралния клон на 2-ри шиен нерв, по-рядко с вентралния клон на 3-ти шиен нерв. Дорзалния клон на допълнителния нерв се свързва с вентралните клонове на 2-ри до 5-ти цервикален нерв (Senn, 1976). Вентралните клонове винаги преминават през вентралната част на цервикалните междунапречни мускули (mm. intertransversarii cervicis) и инервират медиалните клонове на дългия мускул на главата (m. longus capitis), част от дългия мускул на шията (m. longus colli) и раменния мускул m. omotransversarius. Страничните клони на вентралните клонове на 3-6 цервикални нерви достигат под формата на супраклавикуларни нерви, pp. supraclaviculares, кожата и я инервирайте по вентролатералната повърхност на шията до черепната част на рамото на горните крайници (Grestenberger, 1977).
Вентралните клонове на 4-ти, 5-ти или 6-ти цервикални нерви също образуват диафрагмалния нерв, n. phrenicus, и са част от брахиалния сплит, plexus brachialis. Вентралните клонове на последните два цервикални нерва не дават директни клонове към кожата.
Диафрагмални нервни влакна, n. phrenicus, се образуват при кучета от вентралните клонове на 5-ия, 6-ия и 7-ия цервикален нерв и в някои случаи получават малки влакна от вентралния клон на 4-ия цервикален нерв. При котките вентралните клонове на 4-6 цервикални нерви участват в образуването на диафрагмалния нерв. Каудално насочените нервни влакна на диафрагмалния нерв преминават медиално от брахиалния плексус и се обединяват в един нервен ствол, преди да навлязат в гръдната кухина между субклавиалната артерия и вена (a. и v. subclavia). В тази област диафрагмалният нерв от всяка страна на тялото обикновено получава по един тънък клон отзвездовиден ганглий (ganglion stellatum). Левият диафрагмен нерв най-често отива в дъното на медиастиналната плевра до горната част на основата на сърцето над перикарда и вентрално от корена на белия дроб към границата между сухожилния център на диафрагмата (centrum tendineum) и ребрената част (pars costalis) на мускулната й периферия. Десният диафрагмен нерв преминава каудално от перикарда по начин, подобен на левия диафрагмен нерв. Каудално, той придружава каудалната куха вена (v. cava caudalis) и лежи или на страничната й повърхност, или вентрално от нея в гънката на каудалната куха вена, plica venae cavae caudalis, също на дъното на плеврата. В диафрагмата основните клонове на всеки диафрагмен нерв преминават дорзално, латерално и вентрално и осигуряват двигателна инервация на мускулите и чувствителните - гръдните и коремните повърхности на диафрагмата. Само близо до точката на прикрепване на мускулната част на диафрагмата (pars muscularis) към гръдната стена, клоните на каудално разположените междуребрени нерви (nn intercostales) също участват в осигуряването на сензорна инервация (Lemon, 1928). Преминавайки през перикарда, диафрагмалният нерв отдава чувствителни нервни влакна към него от всяка страна. Ако има връзка със звездния ганглий, диафрагмалният нерв също участва в инервацията на крайната част на хранопровода (Mussgnus, 1930).
Изтегляне на резюме: Вие нямате достъп за изтегляне на файлове от нашия сървър. КАК ДА ИЗТЕГЛЯТЕ ТУК