Чардахлу - родното място на героите - Барев днес
Село Чардахлу е родно място на герои, за които, уви, малко хора знаят. В съветско време в чест на най-известните хора на селото са издигнати паметници, които сега са разрушени, а днешните жители не знаят нищо за славата и военния дух на новата си родина.
Село Чардахлу (сега Чанлибел, Азербайджан) се намира в планински район с живописна гледка. Има много факти, потвърждаващи древността на неговата история: арменски църкви и параклиси, хачкари и надгробни плочи, които датират от 8 век. Благодарение на тези паметници и някои сведения, изследователите установиха, че арменците са живели тук от древни времена.
Имайте предвид, че селото е 14-то селище на княжество Гарманд. Затова мястото е наречено Чардах, в превод от фарси - "14". От други източници е известно, че думата означава „4 планини“ (на които се намира село Чардахлу), има и версия, че името Чардах е грузинско, което означава „златна долина“.
„Някога селото е било истински рай за местните: планини, гори, долини, гъмжащи от шипки и чай, извори, параклиси и паметници на безстрашните войници наоколо. Чардахлу е родното място на велики герои, които навремето многократно са давали пример на другите, защитавайки страната от нашественици и потисници до последния си дъх“, казва Акоп Хачатрян.
Няма съмнение, че долината е "златна". Селото наистина е заобиколено от гори, планини, градини, минерални извори и спомени за Хачсар (кръстопланина), който е създаден в чест на Сахак Севада, Сарн агбюр, Гюнаш, квартали Карап, свещени гробове, мемориал и паметник-извор в чест на Сахак Варданян и неговите приятели, загинали по време на Великата отечествена война. въпреки товаИстинското злато на тази област се смяташе за нейните жители, които направиха голям принос в историята на своя народ.
„По време на Първата световна война сред чардалинците с особени заслуги се открояват А. Маркарян, Ц. Степанян, Г. Мартиросян и Г. Хачатрян, които по-късно стават носители на Георгиевския кръст. Що се отнася до другите съселяни, по време на Първата световна война много от тях се присъединиха доброволно към отряда на Андраник и се биеха рамо до рамо за свободата на страната си“, продължава Акоп.
„След войната в чест на загиналите съселяни в Чардахлу е издигнат мемориал на Майката-пазителка, а до мемориала – Музей на бойната и трудова слава, съхраняващ принадлежностите и материалите на селските командири. Но през 1988 г., след конфликта в Карабах, арменското население на село Чардахлу е депортирано, а всички паметници, музеи, училища и църкви са унищожени”, казва Акоб.
Към днешна дата много бивши жители на Чардахли са се преместили на север от Армения и са се заселили в село Зоракан (област Тавуш), което на арменски означава „командир“. Може би именно името на селото е привлякло толкова потомците на славните герои на тяхната историческа родина.