Черемшански водопад
Водопадите са едно от най-прекрасните и величествени природни явления.В Сахалин има огромен брой водопади, нито една ваканция не е достатъчна, за да ги заобиколите. Но все пак е възможно да отделим три дни, това направихме, за да посетим един от най-красивите и големи водопади в Сахалин - Черемшански. Намира се на река Желтая, десния приток на река Черемшанка.Решихме да отидем да търсим водопада с велосипеди, но първо трябваше да ги доставим по някакъв начин до гара Арсентиевка, а имахме на разположение една кола, УАЗ под името Гаврюша (тя получи това име благодарение на собственика си Алексей). Гаврюша настани седем велосипеда и беше решено да се превозят 5 с влак.
И ето ни, приятелска компания от 7 души, товарим предварително опаковани велосипеди, скачаме във вагоните на влака Южно-Сахалинск - Тимовск и въпреки факта, че сутринта вали, в добро настроение в 11.00 часа отиваме на гара Арсентиевка, откъдето трябва да започне търсенето на мистериозния гигант.
Пристигнахме на гара Арсентиевка в 15.00 часа и тук вече ни чакаха момчетата, които се возеха в коли. Докато събирахме велосипеди ни дойде на гости лисица, мокра, мръсна, одрана. Явно тази жалка гледка трогна Вовчик и той сподели ябълката си с лисицата.
Лисицата се приближи и подуши ябълката, погледна Вова с недоволен поглед и каза: „Какво ми даде? месо, хайде ”, обърна се и се прибра вкъщи.
Междувременно събрахме велосипеди и тръгнахме по пътя по магистралата Арсентиевка-Илинск. Времето се влоши, започна да вали, черният път беше отмит и трябваше да караме по тази чача, кални дрехи летяха изпод колелата, дъждовна красота се изля отгоре. Е, дъждът и калта не могат да ни уплашат, ние сме свикнали хоратакъв позор и затова летим на конете си в отлично настроение, изпреварвайки се един друг, а понякога и Алексей на Гаврюша.
Всички мръсни и мокри стигаме до 17 км и завиваме наляво по пътя за дърводобив. Намерихме поляна, направихме лагер, сготвихме вечеря, запалихме огън и се настанихме в кръг около огъня, за да се изсушим и загреем на песните на Вовина с китара. И утре сутрин в търсене на изгубен водопад.
Утрото ни донесе слънце. Закусихме, опаковахме малко провизии за из път и потеглихме. 25 км до водопада, черен път (за колоездене в отлично състояние) ни изкачва до прохода. Трябва да караме по планинската верига, което означава, че ще има изкачвания и спускания, опасни спускания по размит черен път, на места има дерета и огромни локви, които трябва да заобиколим в гората, но на места е невъзможно да се заобиколи и трябва да газим до колене във водата.
По пътя се натъкваме на четири огромни мравуняка в редица, високи половин метър, отдавна не съм виждал толкова грандиозна сграда.
След като наблюдаваме живота на местните мравки, отиваме по-нататък и тръгваме към снежно поле, в средата на лятото парче зима. Е, разбира се, не можахме да подминем, забавлявахме се като малки деца, играехме снежни топки, ревяхме песни. Сняг в разгара на летните жеги, неописуема наслада.
Играхме достатъчно и по-нататък по пътя, и накрая сме на върха на прохода, просто ни спира дъха от красота. От върха се открива красива панорама - западното крайбрежие, източното крайбрежие, могъщият хребет Жданко се издига в далечината, около нежно зелени хълмове. Ветрецът люлее дърветата, тревата и има чувството, че гората диша и се радва с нас. Е, как да не организираме спирка на такова прекрасно място, а ненасладете се на красотата на нашия регион. Настанихме се на поляна с изглед към Татарския проток, взехме провизии и си направихме пикник.
Момчетата се въртят в тревата, избухват в весел смях, някой се взира в далечината на морето, навлизайки в мислите им, настроението е отлично. В такива моменти забравяш за всичките си проблеми, които са останали у дома и остават само тишината, шумоленето на тревата, морето и хълмовете. О, щях да седя и да седя, но е време да продължа напред. И тогава летим на нашите железни коне по спусканията, влачим ги нагоре по хълмовете, цепим локви или летим в тях с всички сили и сме доволни, защото сме мокри до ушите. И сега тръгваме към изоставените вагони и отново децата са се събудили в нас, някой вече е оседлал покрива на вагона и позира пред камерата. И Вова, нашият изобретател, измисли игра, качихме се във вътрешността на вагона и като че ли влакът тръгва, а ние всички сме такива пътници, които седят и гледат през прозореца, крещят.
След като играхме достатъчно в „синия вагон“, ние се качихме до реката, трябва да я пресечем пеша, носейки велосипеди, а реката по това време на годината е бурна и може да бъде отнесена, няма да отнесе, но ние наистина не искаме да уринираме.Ние сме блокирани от огромни ями, подпочвените води са отмили пътя и той се е провалил, но няма бариери за велосипедистите, внимателно ги отрязваме и тръгваме по пътя.
По пътя към водопада се натъкваме на огромен сипей, свлачище се свлече и пътят буквално се засипа, след това пеша.
Веднага след сипея имаше разклонение и тук малко се объркахме откъде да тръгнем наляво или надясно, оказа се, че сме....направо, а точно пред нас имаше сечище. Казват, чепо-рано на тази поляна имаше маса и пейки от дървени трупи, но не намерихме нито едното, нито другото, явно тази постройка е пречела на някого и е варварски разрушена и опожарена, нашият български народ не може да си почине културно и да се грижи за построеното за собствен комфорт. И още трябва да изминем няколко метра, вече се чува звукът на падаща вода и сърцето започва да бие бясно от радост. И тук той е огромен, мощен красив мъж - Черемшански водопад.
Стоим и не можем да откъснем очи от такава красота. Височината на водопада е 13 метра, по това време на годината той е особено красив и пълен поради стопена вода. С помощта на въже се спускаме в стръмен каньон и точно пред нас е този красавец. И какъв рев стои в каньона от падаща вода, вече слага ушите. И ако стоите близо до водопада, не можете да се чуете на разстояние една крачка. Докато момичетата тичат, пищят от възторг с фотоапарати, нашите отчаяни момчета се събличат и влизат във водата, брррр, реката е планинска и ужасно студена, а и те се качиха под падащата вода. Вече беше вечер и беше време да се връщаме и тогава осъзнахме каква грешка сме направили, че бяхме взели малко храна със себе си, мислейки си: „Да, това е 25 хиляди с велосипед.“ Време е за вечеря и нашите запаси са свършили, искаме да ядем, а има дълъг път назад и не всички имаха светлини. Затова връщането ни измори. Вече беше тъмно, когато пристигнахме в лагера, уморени и гладни, приготвихме вечеря в 10 часа вечерта, настанихме се около огъня и вечерта на спомените от един прекрасен ден започна. Влакът от Взморие до Южно-Сахалинск тръгва вечерта, имаме още много време, затова решихме да не бързаме и да отидем до Взморие на велосипеди. Опаковахме велосипедите си там и след като се сбогувахме с момчетата в колата, останахме да чакаме влака.
В 19:30 седнахме в колата и се прибрахме.Във влака те весело си спомниха пътуването, снежни топки в средата на лятото, огромни локви, плуване във водопад и, разбира се, гигант, който дебнеше на уединено място. В 22.50 влакът ни пристигна в Южно-Сахалинск и ние се прибрахме заредени с впечатления от една прекрасна разходка. От всички водопади, които съм виждал преди, Черемшанският е най-много.