Черногорски манастир Свети Острог
ВАСИЛИЙ ОСТРОЖКИ, МИТРОПОЛИТ НА ЗАХОЛМА-ХЕРЦЕГОВИНА
Когато Стоян пораснал, родителите му го завели в близкия Завалски манастир, посветен на Въведение Богородично, където игумен бил чичото на Стоян Серафим. Манастирът е имал много учени монаси и голяма библиотека. Тук Стоян изучавал мъдростта на Светото писание и светите отци, както и полезни светски науки.
След като прекарва известно време в Завала, той се премества в манастира Твърдош, посветен на Успение на Пресвета Богородица, в който се намира резиденцията на Требинската епархия. Тук той взе постриг с името Василий. Скоро монахът е удостоен с дяконски, а след това и свещенически сан.
От манастира Твърдош св. Василий отишъл в Черна гора, където тогавашният черногорски митрополит Мардарий (наричан Корнетския епископ) го задържал в своя Цетински манастир. По това време в Черна гора, със съдействието на Мардарий, йезуитите активно се занимават с униатска пропаганда. Свети Василий настоявал митрополита да се обяви против латинската ерес, но Мардарий не го послушал.
Скоро Мардарий съгреши с прислужницата и обвини за това младия слуга Василий. Василий беше осъден на обесване, но беше помолен да изчака с изпълнението на присъдата до раждането на дете с прислужница. Когато детето се роди, Василий го взе в ръцете си, духна три пъти и попита чие е. За голямо чудо новороденото дете каза: „Корнет Господи“.
Тогава Василий е оправдан, а Мардарий е "убит с камъни" (хвърлен с камъни), изсипвайки върху него каменна могила, която се нарича "гробът на корнетския владетел".
След това Василий се върнал в Твърдош. След като станал архимандрит на този манастир, той като изповедник и пастир обикалял селата на Херцеговина, извършвайки богослужения и наставлявайки стадото в Евангелиетомъдрост. Твърдошкият архимандрит предприел дълго пътуване до Рус, откъдето донесъл много богати църковни дарове, свещенически одежди, църковни книги и пари за своето паство. Помощта на едноверците българи помогна за възстановяването на много църкви, които бяха в руини, и за откриването на народни училища към манастира и енорийските църкви. Тези дела на св. Василий събудили омразата към него на херцеговинските турци и агенти на Латинския съюз, които търсели случай да го убият.
Скоро св. Василий се отправя към Атон през манастирите Жупа Никшичка, Морача и Джурджеви стълбове. По пътя той се отбива в Печ при патриарх Паисий I Яневац и му разказва подробно за тежкото положение на православните сърби в Херцеговина, за турското насилие и латинската пропаганда. Патриархът го пуснал да отиде на Света гора, като го задължил да се върне в Печ.
На Атон Св. Василий пътува до много манастири и скитове, където се обучава при атонските аскети. След завръщането си в Печ патриарх Паисий свиква сръбските владици, които на празника Преображение Господне през 1638г. ръкоположил 28-годишния Василий за епископ, като го поставил за Требински митрополит с резиденция в Твърдос.
Връщайки се в родната си земя, светецът започва своите архипастирски подвизи, без да се съобразява с опасностите, които отново започват да го заплашват. Силата на молитвите му била толкова голяма, че още тогава той започнал да върши чудеса на изцеления. Много манастири в епархията на Требине започват да се обновяват чрез делото на светеца.
По това време турците убиват източнохерцеговския митрополит Паисий Требешанин, чиято резиденция е в покрайнините на Никшич. Тогавашният патриарх на Печ, св. Гавриил (Раич), който по-късно пострада като свети мъченик, обединява отново източната и западната епархия на Херцеговина в една Захолмска митрополия под командването на св. Василий.
Турският гнет принуждава светеца да напусне резиденцията си край Никшич и да се засели в манастира Острог при игумена Исая. В Острог св. Василий, заедно с други аскети, обновява Введенската църква, а също така построява църквата Въздвижение на Кръста. Благодарение на неговия труд пещерата Острог се превърна в истински манастир.
Княз Раич живееше близо до Острог с шестимата си синове, които нанасяха всякакви гнета на монасите. Бидейки през 1667г. при печкия патриарх Максим светецът му разказал за насилието на княза с бяла павла и патриархът написал писмо до Раич, в което заплашвал с проклятие всеки, който дръзне да навреди на манастира и неговите обитатели. А самият Василий предсказал на княза, че ако не спре да лъже, ще загуби синовете си. Това пророчество скоро се изпълни. Натъженият княз Раич донесе искрено покаяние за греховете си и Господ, според предсказанието на св. Василий, отново го утеши с мъжко потомство.
Чудесата на Свети Василий
Седем години след смъртта му през 1678г. Светецът се явил насън на игумена на манастира в Жупа Никшичка Рафаил Косиеревец и му заповядал да дойде в Острог и да отвори ковчега му. Игуменът не придаде никакво значение на съня си. Този сън се повтори втори път, но също неуспешно. За трети път св. Василий се явил на игумена, облечен в архиерейски одежди и с кадилница в ръце. И когато светецът кадил, от кадилницата излязла топлина и обгорила игумена по лицето и ръцете. Игуменът се събудил и с голям страх разказал за видението на братята от своя манастир.
След това игумен Рафаил отишъл в Острог и разказал на монасите от Острог за волята на светеца. Монасите установили строг пост, отслужвали ежедневна литургия и след 7 дни, напоили ковчега на св. Василий, го отворили. Пред тях се явили нетленните мощи на светеца, които билижълт като восък и ухаещ като босилек. Монасите взеха тялото на светеца, поставиха го в ковчег и го прехвърлиха във Введенската църква, където и до днес почива.
Новината за откриването на мощите на св. Василий бързо се разнесла из православните райони и хората започнали да се стичат към ковчега му.
Сред многото поклонници е последният патриарх на Печ (1763-1765) Василий (Бркич-Йованович), който умира в Санкт Петербург през 1772 г. и погребан в църквата „Благовещение Богородично“ на Александро-Невската лавра. Патриарх Василий бяга от турския гнет и намира убежище в Черна гора. Той прекарва 6 месеца в Острог и през това време съставя службата и житието на светеца.
Акатист към св. Василий 1947г съставен от протойерей Василий Ивошевич, ученик на друг черногорски светец - монах Симеон Дайбабски (Попович). Първата икона на Василий Острожски е нарисувана от Гавриил Дмитриевич в манастира Морача 30 години след прославянето на светеца.
Както през земния си живот св. Василий бил преследван от Божиите врагове, така и след блажената му кончина враговете не оставили в покой мощите му. Три пъти черногорците трябваше да спасяват своята светиня.
През 1714 г., когато кървавият Нуман паша Чуприлич прекосил с огън и меч цялата Черна гора, монасите от Острог погребали мощите на светеца на брега на река Зета. Водата обля ковчега, но мощите останаха непокътнати.
За втори път мощите са спасени през 1852-1853 г., когато турците, водени от Омер паша, нахлуват в Черна гора от 4 страни. Исмаил паша с шестхилядна армия неочаквано се приближи до Острог. Братът на черногорския принц Мирко Петрович-Негош със стотина черногорци се отправи към Горния манастир и, седейки зад стените му, смело отблъсква всички атаки. Турците нахлули в двора, където се посякли в ръкопашен бой. Дори платформите на църквата бяха покрити с кръв. Труповете на турците осеянивсички склонове на планината Острог. Едва когато самият Омер паша се приближи до манастира със 17 хилядна войска, черногорците, като взеха мощите на Свети Василий, се промъкнаха през нощта покрай врага и заминаха за Цетине. Там те положиха мощехранителницата с мощите в църквата "Рождество на Пресвета Богородица" в Цетинския манастир до мощите на св. Петър Цетински. Самият Острог е опожарен от турците.
Българският пътешественик Е. Марков, посетил Острог през 1903 г., пише: "Тези мощи са най-голямата национална светиня на черногорците. Те са готови да оставят всичките си къщи, за да бъдат изгорени от врага, да оставят жените и децата си на произвола на съдбата, но да бранят мощите на своя светец до последната капка кръв."
Един занаятчия от покрайнините на Никшич се разболя тежко. При прегледа лекарите му поставили диагноза пълна парализа. Никакво лекарство не можеше да помогне. Пациентът беше напълно усукан. Близките му искали да го заведат в Острог, при мощите на светеца, но той отказал, защото бил атеист. Но след известно време му се явил насън св. Василий и го повикал в своя манастир за изцеление. Като се замисли, този човек започна да моли да го отведат в Острог. Там той се изповядва и прекарва една нощ пред ковчега с мощите на светеца, където над него се четат молитви. Скоро той се възстанови напълно и от благодарност към Василий Острожски кръсти сина си в чест на светеца.
Родителите й дълго търпяха състоянието й, но когато търпението им се изчерпа, решиха да заведат Снежана в Острог и да останат там, докато се излекува. И им беше според вярата им.
Веднага след пристигането си в Острог беше невъзможно Снежана да бъде доведена до мощите на светеца. Такава дяволска сила имаше в крехкото момиче, че двама мъже не можаха да я доведат в църквата. Тя крещеше, биеше се, хапеше себе си и другите. С мъка успяхме да задържим момичето, за да не се втурне от балкона. Първия ден свещениците са били принудени да отслужват молебен в колата.Момичето крещеше цяла нощ.
На втория ден Снежана била въведена в храма, но не могла да се поклони на мощите. Момичето отново изкрещя, хапеше себе си и другите. Отново бе отслужен молебен, този път в църквата. Цяла нощ момичето беше наблюдавано отблизо.
На третия ден самата Снежана влезе в църквата и се поклони пред мощите на Свети Василий и кръста, а след молебена излезе кротка като агне.
Сякаш в стомаха той е безмилостен към слабото и болно тяло и душа; така и след смъртта милосърдният велми помага не само на вярващите, но и на простодушните мухамедани, които идват при него, търсят и молят неговата помощ и изцеление от болести и демонични присъствия.
(Из "Сърбляк" - богослужебни молитвени правила на светците от сръбския род)