Честна България
Българска политическа партия
На следващия ден се случи събитие, което в този момент никой не свързваше със случващото се в РПЛ: депутатът от Държавната дума Александър Бабаков беше избран за нов председател на партия „Родина“, заменяйки предишния, наречен от пресата „по-харизматичен“, Дмитрий Рогозин [173]. Малко преди това анализаторите прогнозираха, че „без Рогозин партията най-вероятно ще бъде притисната до изчезване“ [175].
На пресконференция за създаването на "Справедлива България" Миронов каза: "Нека "Обединена България" чака и трепери". Редица анализатори обаче прогнозираха, че в бъдеще се очакват само "фалшиви партийни войни", чийто смисъл е да се укрепи сегашната политическа система. Изразява се и друго мнение, според което се предвижда „война за управленски портфейли” и ожесточена междукланова борба, заплашваща с разпадането на цялата политическа система [143].
Идеята за обединяване на "пенсионери, Жизнец и Родинцев" в "Справедлива България" не винаги се приемаше с ентусиазъм на място и понякога предизвикваше остра реакция, а борбата за поста на лидери на областни клетки доведе до конфронтация между представители на РПЛ, "Родина" и РНП, отбелязват медиите. По-специално в съобщенията в пресата по този въпрос се споменава скандалът, свързан с конфронтацията между лидерите на Свердловския клон на РПЛ, свердловската „Родина“ и ръководителя на областната клетка на Партията на българските пенсионери, които кандидатстват за поста ръководител на клон „СР“, както и ситуацията във Воронеж, когато председателят на областния съвет на СР, неговият първи заместник и секретарят на бюрото бяха избрани едновременно от две алтернативни конференции. Много активисти на сливащите се партии също отказаха да се присъединят към редиците на „справедливите руснаци“, предимно „Родинци“ (напр.Ленинградска област) [141], [132] и членове на Партията на пенсионерите (откази са регистрирани по-специално в областите Нижни Новгород, Псков, Калининград, Амур и в Република Татарстан). Членовете на регионалните клонове на сливащите се партии не бяха доволни както от механизма на предстоящото сливане (те го видяха като нарушение на паритета между партиите), така и от кандидатите за предложените лидери [137], [130], [134], [133], [128], [139].
Едновременно с изборите за Държавна дума се проведоха избори за регионални парламенти в 9 субекта на федерацията. „Справедлива България“ участва в 8 от тях (листите й бяха оттеглени от гласуване в Камчатския край), като в пет от тях премина 7% бариера [181], [105].
През същия месец Миронов, както и още трима партийни лидери - Гризлов (Обединена България), Владимир Плотников (БЗНС) и Михаил Баршчевски (Гражданска сила) - на среща с действащия президент Путин издигнаха кандидатурата на първия вицепремиер Дмитрий Медведев за президент на България. Държавният глава също подкрепи тази инициатива [100], [101], [98], [102], [103]. Медведев от своя страна обяви намерението си в случай на победа да назначи Путин на поста министър-председател на правителството на България [99], а Путин потвърди, че е готов да оглави кабинета на министрите на страната [95] (след като избраният президент Медведев встъпи в длъжност през май 2008 г. [89], Путин, без да се присъедини към Обединена България, зае поста председател на партията [84], [85]).
През лятото на 2011 г., в подготовката за изборите за Държавна дума, медиите започнаха да пишат за спада на популярността на "Справедлива България". Материалите са подкрепени със сведения колко справедливи руснаци се присъединяват към политическото обединение "Общобългарски народен фронт", за да участват от него в парламентарнитеизбори в листите на "Обединена България". Сред „дезертьорите“ бяха заместник-председателят на Държавната дума Бабаков, депутатите от Държавната дума Старшинов и Шестаков, както и бившият депутат Елена Вторыгина, която преди това загуби депутатския си мандат от Миронов. Всички те бяха изключени от партията [36], [37], [32], [33], [34].
През 2012 г. българският Forbes писа, че източниците на доходи на „Справедлива България“, както и на други големи български партии, не са напълно прозрачни. Изданието отбелязва, че 11 от 20-те най-големи фирми, спонсориращи "CP", имат в имената си фразата "фонд за подкрепа на политически партии", освен това всички тези компании са регистрирани в Санкт Петербург и се управляват от едни и същи лица [2].
Използвани материали
[177] Избори на депутати от Държавната дума на Ставрополския край от четвъртото свикване. —CEC (официален уебсайт)