Четете онлайн електронната книга Moon and Bonfires - XXV безплатно и без регистрация!
Ирена никога не се отчайваше като сестра, но ако не я извикаха в Нидо за ден-два, тя ставаше нервна, чакаше новини до оградата на градината, иначе вземаше книга или бродерия и сядаше със Саптипа в лозето, гледайки пътя. Но колко щастлива беше, когато отиде под чадър при Канели. Не знам за какво говореше с онова мъртво нещо, с онзи Чезарино; веднъж се втурнах към Канели като луд, натиснах всички педали и ги видях в средата на акациите - стори ми се, че Ирена чете някаква книга, докато стои, а Чезарино седи на земята и я гледа.
Един ден Артуро отново се появи в Мората с високите си ловджийски ботуши; той спря под верандата и заговори Силвия, но тя не го покани, а само каза, че днес е задушно и че обувки с нисък ток - като тези - вече могат да се намерят в Канели.
Артуро й намигна и попита дали още танцуват, дали Ирена свири на пиано.
„Питайте я“, каза Силвия и погледна в далечината, зад един бор.
Сега Ирена играеше малко. Говореше се, че в Нидо нямало пиано и възрастната жена не издържала момичето да почуква с пръсти по клавишите. Ирена, когато отиде да посети старицата, взе със себе си торба с бродерия, голяма торба, избродирана със зелени цветя, и в същата торба донесе в къщи някаква книга от Нидо, която старицата й даде да прочете. Бяха стари подвързани с кожа книги. И тя донесе модно списание на възрастната жена - тя нарочно нареди да купува всяка седмица в Канели.
Серафина и Емилия казаха, че Ирен се е прицелила в графинята. Но един ден чичо Матео предупреди дъщерите си:
„Вижте, момичета. Има такива стари жени, които смъртта не ги отнася.
Беше трудно за разбиранеколко роднини има графинята в Генуа - говореше се, че сред роднините й има дори епископ.
Чух, че старата жена вече не държала слугини и прислужници в къщата, задоволила се с внучки и внуци. Ако това е вярно, тогава на какво се е надявала Ирена? Е, нека всичко се развие добре, по един или друг начин Чезарино ще трябва да сподели наследството с мнозина. Хвърлих поглед върху имението ни, нашите конюшни, ливади, ниви, лозя и си помислих, че може би Ирена е по-богата от него, може би Чезарино се влачи след нея, за да вземе зестрата й в ръцете си. Въпреки че бях ядосан, това обяснение все пак ми хареса повече - трудно беше да си помисля, че Ирена сама го търси: влюбена или от суета.
Или може би, казах аз, тя наистина беше влюбена, може би харесваше Чезарино, може би той беше този, за когото тя умираше да се омъжи. Наистина исках да говоря с нея, да й кажа да внимава, да не се съсипваш заради това копеле, заради един глупак, който дори не напусна Нидо и седна на земята, докато тя четеше книга. Силвия поне губеше време за нищо, ходеше с когото си иска. Ако не бях земеделец, ако не бях само на осемнайсет, Силвия може би щеше да тръгне с мен.
Разбира се, Ирена страдаше. Този граф беше по-лош от невъзпитано момиче: той беше придирчив, принуден да се грижи за себе си, от време на време си спомняше старата графиня и, каквото и да предложи Ирена, той отказваше всичко: казват, трябва да бъдете разумни, да избягвате лъжливи стъпки, да помните кой е той, какво е здравето му и какви са вкусовете му. Сега Силвия, в онези редки дни, когато не бягаше и не се затваряше вкъщи, слушаше въздишките на Ирен. На масата, каза Емилия, Ирен седеше с наведени очи, а Силвия гледаше право в баща си, очите й горяха като в треска. И една синьора Елвира говори на масата, свивайки устни, рязко, рязко. Избършете Santineту брадата му ще шушне за докторския син, ту ще си спомни тосканеца, офицерите и други, и веднага ще започне да говори за момичетата от Канели, които са по-млади, а вече са женени, вече кръщават деца. Чичо Матео измърмори нещо под носа си, той никога не знаеше нищо.
Но Силвия не знаеше как да се сдържи, беше удоволствие да я гледам, да я слушам в онези моменти, когато не беше обладана от отчаяние и гняв. Понякога тя нарежда да впрегнат каретата и сама отива при Канели - тя управлява не по-зле от мъж. Един ден тя попита Нуто дали би свирил в оркестъра на състезанията в Буон Консилио. И тогава тя каза, че непременно трябва да си купи седло в Канели и да се научи да язди. Наложи се стюардът Ланцоне да й обясни, че кон, който е свикнал с впряг, не е подходящ за езда, защото има свой характер. Тогава научихме, че Силвия иска да отиде в Буон Консилио, за да се срещне там със своя Матео и да му покаже, че тя също може да язди кон.
Всички казахме, че това момиче ще се облича като мъж, ще тича по панаирите и ще върви по въжето с момчетата. Точно тази година в Канели се появи кабина - там мотоциклети се състезаваха в кръг и ревът беше по-силен, отколкото от вършачка. На входа кльощава червенокоса жена на около четиридесет години, с пръсти в пръстени и цигара в зъбите, продаваше билети. Ще видиш, казахме, Матео от Кревалкуоре ще се отегчи от нея и ще я назначи в такава будка. Обратно в Канели казаха, че когато купувате билет, просто трябва да поставите ръката си по специален начин на прозореца и тази червенокоса веднага ще ви каже в колко часа можете да дойдете до микробуса със завеси и да спите с нея на сламата. Само Силвия още не е стигнала. Тя, разбира се, напълно загуби главата си заради своя Матео, но беше толкова красива и свежа, че дори сега щеше да има многоловци да се оженят за нея. И тогава Бог знае какво започна. Сега той и Матео се срещнаха в порутена къща в лозята на Серауди. Къщата стоеше на самата скала над реката, където не можете да се качите на мотоциклет, и те отидоха там пеша, носеха там одеяло и възглавници. Нито в Мора, нито в Кревалкуор този Матео и Силвия се появиха заедно. Той не защити моминската й чест, а просто не искаше да се хваща, не искаше да се връзва. Знаеше, че няма да се ожени, затова се погрижи да се измъкне сух от водата.
Този гроздобер беше последното радостно време на морето. Навръх Вси светии Ирена се разболяла и от гарата извикали лекар. Беше болна от тиф, Ирена умираше. Сантина и Силвия бяха изпратени в Алба при роднините си, за да ги предпазят от зараза. Силвия не искаше да ходи, но после се примири. Сега мащехата ми и Емилия трябваше да бягат. В горните стаи непрекъснато се палеше печка, сменяха леглото на Ирена два пъти на ден, тя бълнуваше, биеха й инжекции, косата й започна да пада. От време на време ходехме до Канели за лекарства. Един ден в двора се появила монахиня. Чирино каза: „Тя няма да издържи до Коледа“ и на другия ден изпратиха да повикат попа.