Четете онлайн Рене с псевдоним Frisky от Елена Кондаурова - RuLit - Страница 34
След като отново се увери, че всичко ще бъде наред, Рене се върна на избраното от него място на палубата между двете оръдия от левия борд, легна там и заспа.
Вярно, не му беше позволено да спи дълго време. Около час по-късно отмъстителната Опашка го събуди с неучтив ритник в кръста. Срамежливото момиче, което чакаха, най-накрая се появи на хоризонта.
Рене стана, разтривайки очи и опипвайки брадичката си. Той проследи погледа на Опаш, чудейки се кога да бъде обесен за неуважение сега или след качването. Реших, че след това е по-добре и започнах да гледам през очите на Хъски. Не го намерих веднага, защото на палубата имаше забележимо повече хора и във връзка с това наоколо цареше нервна суматоха. Според изчисленията на Рене общо имало не повече от сто пирати.
Хъски стоеше от десния борд, следващ, както Рене разбра, с капитана - висок мъж, единственият от всички братя пирати, облечен прилично и дори изискано. Те се редуваха да гледат през телескопа и да обсъждат нещо. Разбира се, всеки от пиратите можеше да бъде попитан за оръжия, но Рене, упорито натискайки брадичката си, отиде направо при Сиплом. Не подобава на един благородник да се стеснява пред никого.
— Хей, Хъски! — извика той на новия си приятел. — Ти ми обеща меч.
Той се обърна и мълчаливо го измери със заинтересован поглед. Изглежда беше впечатлен от наглостта на новодошлия. Капитанът също се обърна.
„Какво друго е това?“ – възмутено попита той.
„Това е нашият нов“, обясни Хъски. - Бегъл роб. Снощи се качих на кораба и се скрих под лодката. Опашката го намери едва сутринта. Взех го, няма да е излишно.
Капитанът огледа Рене с преценяващ поглед.
- Притежавате ли меч? — попита той без много надежда. - Но както и да е, няма значение.Дрезгав, дай му оръжие, тъй като той го иска от теб - нареди той и отново се взря в телескопа, губейки всякакъв интерес към Рене.
- Хайде, нахалник такъв. Дрезгавият направи подканящ жест с ръка. — Ще ти покажа къде са нашите саби.
Сабите бяха близо. Тук, на палубата, натъпкан изправен в три малки бъчви. Вярно, че пиратите почти всички ги бяха разглобили, но Рене също имаше от какво да избира.
Хъски обаче не изпита радост от броя им.
„О, колко наши хора загинаха напразно“, въздъхна разкаяно той, гледайки бъчвите. - Доскоро, преди абордажа, всичко беше демонтирано. – И добави с различен тон: – Проклет губернатор!
В същото време широката му, добродушна физиономия стана толкова брутална, че Рене реши за себе си, че е по-добре да няма този човек сред враговете си.
Той не разпита стария пират как се е случило така, че са загубили по-голямата част от екипажа си - това не беше негова работа и моментът не беше подходящ. Той извади наслуки чифт саби и ги размаха няколко пъти, пробвайки ги. Необичайно, но ще стане. Ако не беше работил упорито в плантациите на мосю Тулон, вероятно щеше да му се наложи да свиква дълго време и така... Рене размаха сабята си още няколко пъти, направи един скок, после още един. Няма нормално. Точно така, за да благодаря на мъртвите.
След като разгледа още няколко саби, Рене избра двете най-прилични, с удобни дръжки и без нарези. Хъски, който го наблюдаваше с одобрителна усмивка, мълчаливо откачи един от кривите си ножове и му го подаде с думите:
„Ще се върнеш след битката“, което го накара донякъде да се ободри. Поне един човек на кораба ще се надява да оцелее днес.
С кратка благодарност Рене закачи ножницата за колана си и се почувства напълно готов за всякаквинеприятности.