Чисто американци, Новые Известия

Българите могат да претендират, че са една от най-чистите нации в света. Това показват резултатите от социологическо проучване на фондация "Обществено мнение". Според социолозите мнозинството (35%) от българите взимат душ или вана всеки ден, а 11% от сънародниците ни поне два пъти на ден. Междувременно британците и германците не пълзят под

След пътуване в столичното метро в час пик е трудно да се повярва, но ето фактът - московчани са най-чистите хора в страната. 55% от тях се мият ежедневно, а 18% повече от два пъти на ден. А миенето отнема поне 20 минути на ден. Но средният българин става все по-чист. Според FOM 35% от жителите на нашата страна се мият ежедневно, дори когато топлата вода е изключена - отиват в банята, загряват водата в басейна, използват колоната и се канят да посетят приятели, които имат бойлер. Веднъж седмично само 19% от жителите на нашата страна влизат под душа - това са предимно селските жители, които нямат течаща вода.

Страстта към къпането, която сякаш е несвойствена за българина, експертите обясняват с промяна в манталитета. „Ако се миете по-малко от веднъж седмично, могат да се появят различни кожни заболявания. Но от медицинска гледна точка няма значение дали човек взема душ всеки ден или веднъж на два или три дни, каза хигиенистът Руслан Осипов пред NI. „Това е по-скоро нещо културно. Британците и германците например се къпят няколко пъти седмично. За американците вземането на душ два пъти на ден е задължителен ритуал. Човек, който не се е измил два дни, не е сменил бельото или ризата си, в САЩ се счита за маргинал. Сега, чрез сериали, филми, книги и други обекти на популярната култура, ние активно възприемаме американския начин на живот - затова започнахме да мием по-често.

Ако продължава така, ще изпреварим инай-чистата нация в света. Тя, според американската компания, произвеждаща хигиенни продукти, са ... индийци. Те мият тялото и ръцете си два пъти по-често от германците и един път и половина по-често от американците. Индусите отиват в банята и след кихане, и след контакт с домашен любимец, и след ходене до тоалетната, и винаги преди хранене. В Индия обаче такава чистота е напълно оправдана: в страната бушуват чревни инфекции, най-добрата защита срещу които е сапунът в ръцете ви.

Но за българите злоупотребата с водни процедури може дори да навреди. Учени от Центъра за здравеопазване и опазване на околната среда на Калифорнийския университет, след серия от тестове върху мишки, предположиха, че веществото триклокарбан, което се съдържа в много перилни продукти, в големи количества може да повлияе на хормоналните нива на човек и дори да доведе до сексуална дисфункция.

И това не е единственият аргумент срещу вземането на душ два пъти на ден. Имунолозите на тази много чиста Америка, на която сега сме равни, бият тревога повече от година. Те са убедени, че главоломно растящата статистика за заболеваемостта от астма, алергии и някои автоимунни заболявания в страната, включително диабет, се дължи именно на прекалената чистота на американците. Желанието да бъде стерилно чист, внушено на човек от ранна детска възраст, разрушава неговия естествен имунитет. С възрастта той не придобива способността самостоятелно да устои на бактериологичната агресия. И до днес научната общност не може надеждно да докаже тази теория. Но статистиката не е обнадеждаваща. Така например московчаните, които се къпят по-често от останалите жители на България, по-често страдат от алергии. Освен това, според Rospotrebnadzor, московчани са по-склонни да се разболеят от SARS.

Но ако вредността на честото миене, с медицинска точкагледна точка - въпросът все още е спорен, тогава от екологична гледна точка е съвсем недвусмислен. Експертите са убедени, че обичаме да се къпем толкова много, защото не знаем стойността на водата. Водомерите в България, за разлика от Европа, все още са само в няколко къщи, а повечето българи плащат вода на "неограничена тарифа". Междувременно, за да вземете душ, са необходими средно около 50 литра вода, а за вана - 120. „Навсякъде по света има проблем с недостига на водни ресурси. България не прави изключение. Но за разлика от Европа, ние дори не се опитваме да я спасим, - каза за NI професорът, доктор на икономическите науки Никита Кричевски. - И това си има обяснение. Ние харчим около 135 милиарда рубли годишно за събиране, пречистване и разпределение на вода. Парадоксът на нашата система е, че с увеличаване на тази цифра нашият БВП се увеличава. Всъщност сегашният икономически модел у нас не е заинтересован от намаляване на потреблението на вода. Страхувам се, че това е път към екологична катастрофа."