Чкалов (град) е
Образуване на провинцията
През 1744 г. Оренбург става център на Оренбургска губерния. Границата на Оренбургска губерния достигаше на север до реките Исет и Кама, на запад от Самара и Ставропол - до Волга, минаваше малко на запад от река Яик в долното й течение, на юг достигаше Каспийско и Аралско море, на изток - до река Тобол и източните граници на номадските територии на Средната казахска орда.
Губернаторът, неговият офис и други институции бяха в Оренбург. И. И. Неплюев, който заема този пост от 1744 до 1758 г., става първият губернатор на Оренбург. В дейността си той се фокусира върху военно-политическото и икономическото развитие на обширен и тогава все още слабо развит регион.
От указа на императрица Анна Йоановна: „... Този град, с Бога, трябва да бъде построен отново назначен, да се нарече Оренбург и във всеки случай да го наречем и да го напишем от нас с това име, в което благоприятстваме града и даваме разрешение на всички и всеки български народ (с изключение на избягалите от нашата служба и селяните, положени на подушна заплата), търговци, занаятчии и простолюдие, и чужди европейски държави, чуждестранни търговци и артисти s, Tutosh към тях към башкирския народ и онези, които живеят с тях и нашите нови поданици към нашите киргизко-кайсакски, каракалпакски народи и от азиатските страни до гостуващи гърци, арменци, индийци, персийци, бухарци, хиванци, ташкентци, калмици и други, от всякакъв ранг и вяра, за да дойдат да се заселят, живеят, търгуват и търгуват с всякакви занаяти и опаковки в предишните си домове, за да напуснат свободно и без ограничения t, без никаква опасност или задържане. [1]
През 1850-81г. Оренбург е център на генерал-губернаторството. До 1868 г. имаше институции, отговарящи за граничните въпроси, администрацията на казахите от младия жуз. От 1868 г. е седалище на губернатораТургайска област.
Оренбург е бил основен търговски център между България и Казахстан и Средна Азия. Промишлеността (предимно брашносмилане, производство на сланина, кожарство и производство на масло) започва да се развива бързо с изграждането на железопътната линия Самара-Оренбург през 1877 г. От 1880 г. започва износът на прясно и замразено месо, сибирско топено масло, сланина, кожи, вълна, коза до Москва и Санкт Петербург. Градът се превръща в основен търговски и разпределителен център за добитък и месо, идващи от казахските степи (градските кланици са открити през 1894 г.). През 1905 г. е завършено строителството на железопътната линия Оренбург-Ташкент, която отваря пътя към Централна Азия и са построени главните железопътни работилници, което превръща града във важен транспортен възел.
Промяна на приоритетите във времето.
Оренбург възниква като войнствен град, охраняващ югоизточните граници на Българското царство. Скоро той става търговски град и най-големият посредник между България и Средна Азия.След известно време Оренбург става столица, център на огромна провинция, простираща се от Волга до Сибир, от Кама до Каспийско море. Градът-войн, търговец, служител беше и най-важният стратегически център, така че бунтовните пугачевци се опитаха да го завземат. Оренбург също е бил град затвор, място за изгнание на политически затворници. Българският поет А. Н. Плещеев, композиторът А. А. Алябьев, великият кобзар Т. Г. Шевченко издържаха тук несгодите на царския произвол. По-късно тук са изпратени и ръководители на Българската социалдемократическа работническа партия.
Години на революция и гражданска война
Оренбург е построен на кръстовището на казахските степи и башкирските земи и става център на българските оренбургски казаци, създадени от императрица Елизавета Петровна. През годините на революция и анархия това предопределитайна борба за града, който заемаше ключова позиция в Южен Урал.
Антисъветските лидери на Алаш-Орда, в преговори с Ленин и Сталин, отказаха да се подчинят на Съветите, разчитайки на подкрепата на Бялото движение. И ако беше сключен военно-политически съюз с КОМУЧ, тогава Омската директория и адмирал Колчак отказаха. В началото на 1920 г. киргизката автономия е премахната от съветското правителство за сътрудничество с белите, а нейните лидери Алихан Букейханов, Ахмет Байтурсинов, Миржакип Дулатов впоследствие са разстреляни. [4]
Легендата за града, построен "върху костите"
В древни времена ханът превел своя народ през степите (днешния Оренбург) и хората му живеели без да знаят проблеми, но когато ханът умрял, двамата му сина разделили целия народ на две части. По-големият тръгна на запад, а по-малкият на изток. Няколко години по-късно те се срещнаха на същото място, където заминаха след смъртта на баща си. По-големият брат разшири своя народ и го направи по-силен, по-малкият брат не можа да постигне това и реши да атакува брат си през нощта, за да стане лидер на силна армия след убийството му. Но човек, близък до двамата братя, разбрал за това и предупредил по-възрастния за опасността. През нощта никой не спал, но в един от лагерите били запалени ослепителни огньове, а около тях били копани копия. Така през нощта всички хора, дошли от Изток, умряха, а по-малкият брат беше наказан. Един силен народ тръгна по нов път, без да погребва мъртвите. След много векове Оренбург започна да се полага на това място и наемниците намериха костите, те бяха първите, които казаха, че Оренбург е построен „върху костите“.
В периода от 1938 до 1957 г. градът носи името Чкалов [5] в чест на известния съветски летец Валерий Чкалов, въпреки че той не само не е роден и не е живял в Оренбург, но дориникога не съм бил в този град ([1]). Бронзовата скулптура на В. П. Чкалов, висока шест метра на седемметров пиедестал, първоначално е била монтирана на предния двор, а в началото на шейсетте години на ХХ век е транспортирана до булеварда (насип на река Урал), където се намира в момента.